Решение № 245 от 09.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20265001000254 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба вх.№ 9055/ 09.03.2026г. на ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: 000471504, чрез И. Д. - Главен юрисконсулт, с адрес: *** срещу Решение № 56/16.02.2025г. по т.д. № 20245300900658 на Окръжен съд Пловдив. ТО, XXIII състав. Счита се от жалбоподателя, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. С постановеното решение, първоинстанционният съд не е уважил направеното от страна на Община Пловдив възражение за нищожност на клаузата за неустойка за забава в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и по двата сключени договора с ищеца поради противоречието й с добрите нрави. Освен това не е прието направеното в условията на евентуалност искане от страна на Община Пловдив в случай, че клаузата за неустойка се приеме за действителна да се намали размера на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД поради прекомерност до размера на действително претърпените вреди от ищеца, равняващи се според жалбоподателя на законната лихва за забава за същите периоди на забава по отношение на главниците по подробно посочените в решението фактури.

В тази връзка в жалбата се поддържа и мотивира становището, че 1 исковата претенция е изцяло неоснователна поради нищожност на клаузата за неустойка. Съгласно сключените договори изпълнението на задълженията на ищеца са обхващали няколко услуги - изготвяне на инвестиционен проект, извършване на СМР и упражняване на авторски надзор. Така съобразявайки цената за изготвяне на инвестиционен проект и цената за упражняване на авторски надзор например става ясно, че цените, уговорени за тези услуги са многократно по-ниски от 5% от цялата стойност на договора /максимално предвиденият размер на неустойката за забава/. Тоест преценявайки нищожността на неустойката и към момента на сключване на договора, чрез съотнасянето на нейния размер с размера на главницата по задълженията за изпълнение, респ. заплащането на услугата за инвестиционен проект и за услугата за авторски надзор, е очевидно нейното противоречие с добрите нрави и принципът за справедливост, доколкото предвиждането на неустойка за забавено изпълнение в размер многократно надхвърлящ главницата на задължението за тези услуги излиза извън присъщите й функции и безспорно дава основание да се приеме, че същата е нищожна. Така уговорената клауза за неустойка по никакъв начин не отчита изпълнената и неизпълнената част от договора и се стига до необосновано нарастване на сумата, която ищецът би получил поради нейното многократно начисляване, дори при незначително забавяне/неизпълнение от страна на възложителя. Създава се предпоставка за неоснователно обогатяване в полза на ищеца от многократното начисляване на неустойка, чиято база на определяне е цялата стойност на договора, а не неизпълнената част. В сравнение с това, в двата процесии договора е уговорена и компесаторна неустойка - разпоредбата на чл. 17, ал. 3 - при разваляне на договорите поради виновно неизпълнение, която е уговорена също в размер на 5 % от стойността на договорите /дължима еднократно/, а при забавено изпълнение на договорите се стига до многократно начисляване на неустойка в размер на 5% от стойността на договорите. Всичко това се счита, като основание да се приеме, че така уговорената клауза за неустойка, която при забавено изпълнение може да се начислява многократно и да достига до размер надхвърлящ няколкократно неустойката при разваляне на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В договорите неустойката е уговорена в еднакъв размер както за пълно неизпълнение, при разваляне на договора, така и за всяко едно забавено 2 изпълнение, което не е в съответствие с критериите за нейната обезщетителна и обезпечителна функция.

На следващо място се счита, че решението е еправилно и необосновано в частта в която се приема, че се дължи неустойка и при забавено задължение за освобождаване на внесените гаранции по изпълнение на основание разпоредбата на чл. 17 от подписаните договори. Твърди се от жалбоподателя, че правилно първоинстанционният съд е приел, че така уговорена неустойката е прекомерна и следва да се намали, доколкото се наблюдава многократно превишаване на претендираната неустойка спрямо реално претърпяната вреда, като се достига до 26-27 пъти превишаване на стойността на законната лихва, а в други случаи до 5-6 пъти размера на законната лихва. Но се счита, че дори и намаляването на неустойката до трикратния размер на законната лихва за забава я прави прекомерна и нейният размер следва да се намали от съда на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД до размера на законната лихва за забава по отношение на всяка една главница от посочени фактури, който размер е установен в приетата съдебно-счетоводна експертиза пред първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, се моли да бъде отменено като неправилно обжалваното Решение № 56/16.02.2025г. по т.д. № 20245300900658 на Окръжен съд - Пловдив, ТО, XXIII състав и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от „ЦИД АТЛАС“ ООД против жалбоподателя искове поради нищожност на клаузата за неустойка за забава в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и по двата сключени договора поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Моли се да бъде отменено като неправилно решението, в частта с която се присъжда дължима неустойка за несвоевременно връщане на внесена гаранция за изпълнение по договор № *** от 10.04.2023г. и по договор № *** от 10.04.2023Г. В условията на евентуалност се моли да се измени обжалваното решение като бъде намален размера на присъдените неустойки на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД поради прекомерност до размера на действително претърпените вреди от ищеца, равняващи се на законната лихва за забава върху задълженията по всяка една фактура за същите периоди на забава, включително за несвоевременното връщане на внесените гаранции, размерът на които е установен от вещото лице по приетата пред Окръжен съд Пловдив съдебно-счетоводна експертиза в част I, както следва: По договор № 3

*** от 10.04.2023г.: По фактура № 2000000136/09.01.2024г. за посочения период на забава законната лихва е 30.80 лв. По фактура № 2000000083/25.09.2023г. за инвестиционен проект за посочения период на забава законната лихва е 344, 27 лв. По фактура № 2000000099/30.10.2023г. за изпълнени СМР за посочения период законната лихва за забава е 1 860, 52 лв.

По фактура № 2000000110/29.11.2023г. за изпълнение на СМР за посочения период законната лихва за забава е в размер на 6 952, 40 лв. По договор № *** от 10.04.2023г.: По фактура № 2000000163/15.03.2024г. за осъществен авторски надзор за посоченият период законната лихва за забава е в размер на 90,81 лв. По фактура № 2000000082/25.09.2023г. за изготвяне на инвестиционен проект за посочения период законната лихва за забава е в размер на 221, 12 лв. По фактура № 2000000100/31.10.2023г. за изпълнени СМР за посочения период законната лихва за забава е 4 400, 87 лв. По фактура № 2000000109/29.11.2023г. за изпълнени СМР за посочения период законната лихва за забава е 4 382, 95лв. По фактура № 2000000139/16.01,2024г. за извършени СМР за посочения период на забава законната лихва за забава е 3 996, 70 лв.

В законния срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна „ЦИД АТЛАС“ ООД. В него по подробни съображения се поддържа тезата, че жалбата е неоснователна поради липсата на предпоставките посочени от жалбоподателя за наличието на нищожност на клаузата за неустойка. Също така се счита и, че не са налице условията за намаляване на неустойката поради прекомерност.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Предявени са пред първа инстанция обективно съединени искове от „ЦИД - АТЛАС“ ООД, ЕИК 825024892, против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с правна квалификация чл. 266 ЗЗД във връзка с чл. 265 ЗЗД и чл.

92 ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че между страните по делото са сключени два договора, по силата на които Община Пловдив е възложила на „ЦИД АТЛАС“ ООД обществена поръчка с определен предмет. Сключени са Договор 23 ***/10.04.2023 г. на обща стойност 241 500 лв с ДДС и договор 23–388/10.04.2023 г. на обща стойност 487 536.86 лв с ДДС.

Ищецът твърдял да е изпълнил качествено, изцяло и в срок възложените 4 дейности, като ответникът не е заплащал в срок стойността на извършените работи. Страните са уговорили в чл.17 от договорите при несвоевременно изпълнение на задълженията по този договор заплащане на неустойка в размер на 1% от цената на съответната дейност за всеки ден забава, но не повече от 5% от стойността на договора.

Посочено е, че по Договор 23 ***/10.04.2023 г. са забавени плащанията от страна на ответника, както следва:

1.за авторски надзор по Фактура 2-136/09.01.2024 г. в размер на 1 200 лв, платима до 09.02.2024 г., забава от 67 дни /платена на 16.04.2024 г./, се дължи неустойка в размер на 804 лв;

2.за проектиране по Фактура 2-83/25.09.2023 г. в размер на 14 760 лв, платима до 25.10.2023 г., забава от 64 дни /платена на 28.12.2023 г./, се дължи неустойка в размер на 9 446.40 лв;

3.за извършени СМР по Фактура 2-99/30.10.2023 г. в размер на 58 887.54 лв, платима до 30.11.2023 г. , забава от 84 дни, /платена на 2024. г./, се дължи неустойка в размер на 12 075 лв;

4.за извършени СМР по Фактура 2-110/29.11.2023 г. в размер на 166 660.77 лв, платима до 29.12.2023 г. , забава от 108 дни, /платена на 2024. г./, се дължи неустойка в размер на 12 075 лв.

По Договор ***/10.04.2023 г. са забавени плащанията от ответника, както следва:

1.за проектиране по Фактура 2-82/25.09.2023 г. в размер на 9480 лв, платима до 25.10.2023 г., забава от 64 дни, /платена на 28.12.2023 г./, се дължи неустойка в размер на 6 067.20 лв;

2. за извършени СМР по Фактура 2-100/31.10.2023 г. в размер на 139.269.32 лв, платима до 30.11.2023 г., забава от 84 дни, /платена на 2024. г./, се дължи неустойка в размер на 24 376.84 лв;

3.за извършени СМР по Фактура 2-109/29.11.2023 г. в размер на 163 685.54 лв, платима до 29.12.2023 г. , забава от 70 дни, /платена на 2024. г./, се дължи неустойка в размер на 24 376.84 лв;

4. за извършени СМР по Фактура 2-139/16.01.2024 г. в размер на 173 895.60 лв, платима до 16.02.2024 г., забава от 60 дни, /платена на 5

2024. г./, се дължи неустойка в размер на 24 376.84 лв.

Ответникът не е изпълнил своевременно и задължението си по чл.11, ал.7 от двата договора да върне получените от ищеца гаранции за изпълнение в тридесет дневен срок от приключването на изпълнението на договорите и окончателното приемане на изпълнените работи, за което дължи неустойка, както следва:

- по Договор 23 ***/10.04.2023 г. - срокът за връщане на гаранцията е до 30.06.2024 г.; гаранцията е върната на 16.09.2024 г. при забава от 78 дни се дължи неустойка в размер на 4 709.25 лв;

-по Договор ***/10.04.2023 г. - срокът за връщане на гаранцията е до 30.06.2024 г.; гаранцията е върната на 12.09.2024 г. при забава от 74 дни се дължи неустойка в размер на 9 019.43 лв. Поради това е инициирана исковата защита и са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.92 от ЗЗД

Ответникът е оспорил предявените искове. Навежда възражения за нищожност на клаузата за неустойка, като заявява, че накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции за справедливост и води до неоснователно обогатяване. Аргументира се с това, че страните са уговорили еднакъв размер на неустойката и за несвоевременно изпълнение на договорни задължения, и за разваляне на договора поради виновно неизпълнение. В случай, че Съдът не приеме за основателно възражението за нищожност, иска се неустойката да бъде намалена, доколкото ищецът не е претърпял вреди в такъв размер от забавеното изпълнение в сравнение с размера на законната лихва за същия период.