Решение № 426 от 23.11.2018, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 23.11.2018

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1780 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Ищецът - Р. С.Р. твърди, че бил собственик на недвижим имот, придобит от чрез покупка от Община К., за което имало издадена Заповед № 906/13.10.1994г. на Кмета на Общината, въз основа на която се снабдил с нотариален акт № 181, том II, дело №1157/1994г. по описа на КрлРС. Имотът представлявал ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, с построена в нея вилна постройка, цялото застроено и незастроено с площ от 1000 кв.м., находяща се в землището на град К., обл. П., местността „*****”, с планоснимачен № 392, при съседи: от север - М.М., от юг - С.К., от запад - А.В.и от изток - Б.А., а по кадастрална карта и регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18- 52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. К., п.к. 4300, ул. „*****”; местност „*****”; площ на имота: 1000 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива; категория на земята, при неполивни условия: 9; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 392; съседи: ***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с попадащите в имота: Сграда с идентификатор ***; Сграда с идентификатор *** и Сграда с идентификатор ***.

Твърди, че имота придобили заедно със съпругата му, която починала на 03.02.2002г. и оставила като наследници него и двамата им сина - И.Р.Р., ЕГН ********** и И.Р.Р., ЕГН **********. Твърди, че имотът се владеел и ползвал изцяло от него. Преди да закупят имота, на основание, че бил член- кооператор, заплатил и правото да ползва имота още от 1982г. След закупуването му, първоначално оградил същия от три страни, от север, изток и запад. От юг оставил имота свободен, защото в близост до имотна граница, вътре в имота му, имал геран, който лично изкопал и направил и достъп до който оставил на съседите от юг, защото те нямали вода в тяхното място. По-късно, след 2000г. започнал да гледа в мястото си овце и бил принуден да загради и от юг местото, за да не излязат животните. Ангажирал един друг съсед - Ю.А.О., да му изкопае дупки за да постави коловете и да опъне мрежа на тях. При започване на работа, там бил и брата на съпругата на ответника - Е.Ч.. Той възразил, че ако опънат мрежата ще навлязат в имота на сестра му и трябвало да опънат мрежата по-насевер, в неговото място. Сочи, че не се съгласил, защото знаел къде е междуимотната граница, но за да не се карат със съседите (ответника), отишъл в Общината и потърсил съдействие, за да дойде специалист и определи къде точно е границата между имотите им с ответника. Изпратили техник, който отишъл с картата, замерил и посочил къде е междуимотната граница. Границата се оказала точно там, където смятал да опъне мрежата. Но тъй като били в добри отношения с ответника, а те нямали още вода в мястото си, решил да пусне мрежата малко по-навътре в неговото си място, а не по имотната граница, за да имат и те достъп до герана от тяхното място. Така поставили мрежата с другия съсед Ю. - от запад на изток, с около един метър и нещо по навътре в мястото му, стигаща до герана, а от герана на изток я пуснали под ъгъл и в източната част на мястото му до улицата излязло на нула, точно на междуимотната им граница. Така през годините те имали достъп до герана и често са му благодарили, че им оставил достъп до него.

Твърди, че преди няколко години отново станало въпрос с ответника и сина му М., че където е поставена мрежата не било междуимотната им граница, а тя се простирала по-на юг към тяхното място. Синът на ответника, оспорил това твърдял, че дори трябвало още да премести мрежата, но на север в неговото место. Твърди, че за да не се разправят решил да потърси геодезист и отишъл при В.Т., който изпратил негов служител (Г.) и същият замерил мястото, повикал ответника и в негово присъствие, показал къде свършва място на ищеца и къде трябва да бъде оградата. Служителят му казал, че навлезли в мястото на ищеца и с жълта боя белязал границата. Въпреки това, не си преместил мрежата, за да не се карат.

Твърди, че тази година, пролетта си закупил доста пилета, които да отглежда в мястото си. Тъй като оградата не била толкова плътна и на места скъсана, решил да направи по стабилна и висока оградата от тази южна страна на имота му.

Предложил на ответника и сина му да отлеят бетонова основа, на която да хванат нова мрежа. Те знаейки, че са навлезли в неговото място му предложили да му отстъпят от тяхното место, но оградата така да минава между имотите ни, че да имат достъп до герана, който бил изцяло в мястото на ищеца. Твърди, че на това предложение им дал други варианти, а именно - да направят оградата точно както било правилно да минава и ще им остави вратичка, от която свободно да минават и ходят до герана или да пусне така оградата, че да си върви по правилната граница, но малко преди и малко след герана да прави чупка навътре към него и пак да имат достъп. Те се съгласили на последния вариант и дори след няколко дни махнали част от кокошарник, който били направили до съществуващата мрежа, за да не пречи на новата ограда. След още няколко дни извикал отново съседа Ю., с който да подготвят терена за нова ограда. Поразчистили и действително подготвили мястото за започване на действия по изграждане на новата ограда. Но още същата вечер синът на ответника - М. го видял на пътя и го извикал. Казал му да не мести оградата и да не предприема никакви действия по изграждане на нова, защото мястото, в което ще я изгражда било тяхно. Те имали скици и се виждало, че било тяхно и видимо ядосан го заплашил, че ще му се случи нещо, ако го направи. Казал, че ако сложи нова ограда и стъпи в тяхно място щял да го пребие. Останал учуден, защото бяха постигнали съгласие къде ще бъде оградата. На по-другия ден видял съпругата на ответника и я попитал защо са се отметнали от договорката им. Още на същия ден, пак синът на ответника го настигнал с колата си по пътя, спрял и започнал да се кара с него и отново го заплашил, че ако влезе в тяхното място и премести оградата ще ги избие, него и синовете му. Твърди, че за да не се карат подал молба за нова скица от кадастъра. След издаването й потърсил някой техник от Общината да дойде и последно да каже къде е границата им между имотите с ответника.

Казали му, че нямат такъв техник и да си намеря някой геодезист. Потърсил М.К., защото знаел, че работел като техник в Общината. Свързал се с него, той му поискал документите за имота и се ангажирал да провери в службите за имотите.

След няколко дни, К.отишъл до имота. Замерил и в присъствието на съпругата на ответника показал къде е междуимотната граница. Отново се посочила границата, където била поставена жълта боя от геодезиста. Тя звъннала на сина си М. и той след малко дошъл. Започнали отново разправиите за границата. Тогава той позвънил на тел. 112 и дошла патрулна кола с полицаи. Те изслушаха какъв е проблема и ги посъветвали на другия ден да отидат да разговаряме с районния инспектор. Твърди, че на другия ден отишъл в полицията, срещнал се с районния инспектор и като му обяснил случая, той му отговорил, че това не работа на полицията, а на съда и да си търси правата там. Твърди, че частта, която била спорна, попадала в южната част на поземления му имот, която начертал на приложената скици, като образува триъгълник между обозначените точки А, В, С и е защрихован със син химикал, като площта е 37 кв.м., който триъгълник започвал от изток, от улица с номер 9633, от нула и продължавал на запад до другата улица, с номер 9627, като навлиза на север в имота му с 1.10м. С оглед твърдението на ответниците, че били собственици на процесиите 37 кв.м., които били собственост на ищеца, то за същия се пораждал правния интерес от водене на настоящото дело. Към настоящия момент ответникът продължавал да владее и ползва процесната част от имота му.

МОЛИ съда, на основание чл.108 от ЗС, да постанови решение, с което да осъди ответника да му предаде собствеността и отстъпи владението на процесиите 37 кв.м. от описания в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот, попадащи в южната част на поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град К..

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - С.Д.К. счита иска като неоснователен. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Твърди, че през годините е имало спорове за процесното място, но никога никой от членовете на семейство му не го е заплашвал с каквото и да било. Сочи, че през 1982г., както на него, така и на ищеца им било учредено правото на ползване върху един цял (тогава) имот с обща площ от около 2 (два) декара.

Двамата с ищеца си го разделили, като още тогава изградили на общата граница - ограда от циментови колове и мрежа. По това време помежду им не е имало никакви спорове относно границата между двата имота, макар че видимо имотът на ответника бил с площ по-голяма от площта на имота на ищеца. Кладенецът, описан от ищеца в исковата молба бил изкопан от ответника, негови роднини и приятели още през 1984-1985г. Неговият тъст - А.Е.Ч., определил мястото, на което да бъде изкопан кладенеца, той ръководел изкопаването и изградил корубата му. В изкопаването на кладенеца участвали: Е.Ч., И.Ч., С. Ч., А.и С.Н.Ч.и, както и страните по делото (ищецът и ответникът). На капака на кладенеца били изписали датата, на която го завършили - „22.03.1985г.“. Изкопали кладенеца в границите на имота, който му бил предоставен през 1982г. за ползване по реда на ПМС № 1/1981г. - на 2(два) метра южно от съществуващата на място ограда между неговия имот и имота на ищеца. По време на изкопаването на кладенеца, ищецът поставил въпроса, че неговият имот бил по-малък и поискал да изместят оградата така, че и той да има достъп до кладенеца и да може също да го ползва. Твърди, че се съгласил и по споразумение с ищеца изместил общата ограда така, че да минава върху кладенеца. При това изместване на оградата дори няколко дръвчета - сини сливи, посадени от ответника, останали в негово място. От тогава, т.е. от 1985г. и до сега тази ограда не била премахвана, не била местена и ответникът владеел своя имот в границите, определени с това изместване на северната за имота му ограда (южна за ищеца). Преди време, ищецът решил да огради имота си от запад с панели. Закупените от него панели били с размери 1.20 х 6.00м.

Когато ищецът започнал да монтира панелите се оказало, че последният такъв, в южния край на оградата трябва или да бъде срязан, или част от него да бъде поставена по граница на ответника. Тогава дал съгласието си, ищецът да постави този панел цял, преграждайки по този начин и част от неговата западна граница.

През 2003-2004г. по повод изготвяне на документи за строителство на сграда в принадлежащия му имот с № 4035, било установено, че съгласно плана на новообразуваните имоти за местността „*****”, в землището на град К., имотът му бил с площ, по-голяма от заплатената по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради тази причина, през 2004г. изкупил от Община К. нейната част от този имот с площ от 63 кв.м. В издадената му скица с виза за проектиране били нанесени две успоредни граници между неговия имот и имота на ищеца: едната е с черна линия - имотна, а другата със синя линия - парцелна. По силата на този план (плана на новообразуваните имоти) северната част на неговия имот, заключена между тези две граници била приобщена към имота на ищеца по неизвестни причини. Така нанесената на плана граница не съвпадала с оградата, съществуваща на място. Тъй като по това време имотът му от север вече бил ограден, а и поради влошеното му здравословно състояние, оставил въпроса с разположението на границата между двата имота по плана нерешен. Така или иначе от 1994г., когато закупил имота по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и до настоящия момент твърди, че владее имота си в границите, в които е ограден на място, включително и тази част, която била приобщена с плана към имота на ищеца. По повод споровете помежду им установил, че при изработване на различните планове за местност „*****“, в землището на град К., границата между неговия и на ищеца имоти била нанасяна южно от съществуващата на място ограда. Твърди, че ищецът никога не е държал и владял терена, който е заключен между съществуващата на място ограда и имотната граница, макар и по различните планове за местност „*****“ този терен да съставлява част от неговия имот.

Разпечатката съдържа 25 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1e0aa20-a843-4ef0-8ce5-c77f5f25360b