Решение № 265 от 09.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. гр. Хасково, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100283 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Враца“ ЕАД, ЕИК 106006256, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и чл.86, ал.1 ЗЗД, против Н. И. М., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 918 от 07.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2811 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че за периода от 30.11.2018г. до 31.08.2021г. ответникът му дължал сумата от 1 533,86 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес:

*********. Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, като в производството по ч. гр.д. № 2811/2021г. била издадена заповед за изпълнение / връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК/.

Ищецът посочва, че въпреки многократно отправяните от него покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията с ответника, същото не било сторено до момента, което му давало основание да предяви претенциите си по съдебен път като претендирал заплащане на сумата от 1 533, 86 лева, представляваща размера на стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия и на сумата от 164,53 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на 1 подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за периода от 31.12.2018г. до 01.11.2021г.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповед за изпълнение № 918 от 07.12.2021г. по ч.гр.д. № 2811 по описа за 2021г. на РС-Хасково, а именно - сума в размер на 1 533,86 лв. - главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г. вкл., сумата от 164,53 лв. представляваща размер на обезщетението за забавено плащане съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.12.2018 г. до 01.11.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане.

Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани по изложените от него съображения. Сочи, че в заповедното производство по чл. 410 ГПК, ищецът претендирал сума в размер на 1698,39 лева, част от която – сумата от 164,53 лв., представляваща лихва за забава, а съгласно приетото в т. 4а от TP № 4/13 на ОСГК на ВКС:

„Налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл. 417 ГПК. Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението.“ От това следвало, че се касаело за вземания, чиито размер би могъл да се определи само и единствено въз основа на клаузите на самия договор, а не да се определя въз основа на допълнителни данни.

Освен това възразява, че в исковата молба се излагало твърдение за дължима сума за отопление, но не било посочено какви количества стоки и/или услуги били предоставени и за какъв период, с оглед настъпване на погасителен ефект във времето, а само били описани издадените фактури. Липсвало посочване и на обстоятелството как и с какви измервателни средства били измерени количествата предоставени стоки и услуги. Липсвали и първични документи въз основа на които били издадени фактурите. Предвид на това, в исковата молба липсвали твърдения за реалния размер на исковете, както и доказателства в негова подкрепа. Възразява също, че приложения опис на фактури не представлявал годно доказателство, тъй като същия имал свидетелстващ характер и с него не можело да се доказват задължения. Освен това, липсвали и доказателства за предоставени стоки и/или услуги в твърдените количества, като самите фактури не доказвали потребени стоки и/или услуги от ответника, а били само остойностени показатели на това потребление, без да доказват извършването му. Не били налице и доказателства, че имотът, където били 2 потребявани стоките и услугите, а именно- посоченият адрес в гр. Враца, бил собственост на ответника през посочения период, или пък че той е бил негов ползвател на някакво друго правно основание. От горното следвало, че самият иск не се основавал на доказателства, а на приетото от съда при произнасянето му по заявлението по чл. 410 от ГПК.

Моли, производството по делото да бъде прекратено в частта му за претендираната сума в размер на 164,53 лв., представляваща лихва за забава за времето от датата на настъпване на падежа на всяко едно от плащанията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. В случай, че предходното му искане не бъде уважено, моли съдът да отхвърли иска за сумата над 1533,39 лева, а именно - за претендираната лихва за забава в размер на 164,53 лева.

Претендира присъждане на разноски, съответстващи на отхвърлената част на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищецът „Топлофикация - Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи условия.

В тази връзка като писмени доказателства са приобщени „Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца" ЕАД на потребителите в гр.Враца", одобрени с решение № ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР и справки за начислени суми за топлинна енергия, за неплатените фактури и дължими лихви, както и изравнителни сметки за топлоенергия по отношение на ответника.

От представените по делото справка за начислени суми за топлинна енергия и справка за неплатени фактури и дължими лихви и се установява, че ответникът, респ. неговата майка имат открита партида в „Топлофикация - Враца" ЕАД за жилище с адрес *********. Имотът, находящ се на този адрес е закупен от ответника на 30.08.2017 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот с н.а. от И. К. М. и Г. И. Г., видно от представената от ищеца справка № 1052882/17.08.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания за Н. И. М. от Агенция по вписванията.

Видно от справка от НБД „Население“, Р. Г. М. с посочен постоянен и настоящ адрес ********* е майка на ответника Н. И. М., Г. И. Г. е негова сестра, а И. К. М. –баща. Според представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 321/10.05.2015 г., издадено от Община Враца, Р. Г. М. е починала на 18.04.2015 г. като е оставила като свои законни наследници посочените лица.

Като писмено доказателство по делото е приложен от ищеца и договор от 30.09.2002 г., сключен между "ТАЕС Нелбо инженеринг" ООД и договорен обект на адрес гр.Враца, ж.к.“*********, представлявани от упълномощено лице Х. А. Х.. Предмет на договора е 3 извършването на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и разпределение на топлинната енергия по тях.

С протокол от Общото събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок ****** от 29.09.2002 г. е взето решение да се сключи договор с "Топлоремонтстрой" ООД гр.Враца и с „Топлофикация Враца“ ЕАД за дялово разпределение на топлинна енергия /топлинно счетоводство/ на ползваната топлинна енергия. Протоколът на ОС е придружено от списък на етажните собственици Приложение III.

За установяване обема на доставената до процесния обект в посочения в исковата молба период топлинна енергия се приеха като писмени доказателства по делото констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия по топломер в АС № 18 (топломер № 71484792 и № 4083501), както и изравнителни сметки за периода 05.2020 г. – 04.2021 г.;

05.2019 г. – 04.2020 г. и 05.2018 г. – 04.2019 г. за абонат № 540 Р. Г. М.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2811 по описа за 2021 г. на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на изпратено по компетентност заявление с вх. № 8635/15.11.2021 г. на РС - Враца в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 918 от 07.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане № 90 от 18.01.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок. В изпълнение на указанията на Районен съд – Хасково, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът изслуша комплексна съдебноикономическа и техническа експертиза, чието заключение кредитира като компетентно и обективно изготвено, а и същото не бе оспорено от страните. Съгласно заключението, през процесния период е ползвана топлоенергия от останалите етажни собственици в сградата като размерът на дължимите суми за незаплатена консумирана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване възлиза на 1 533.86 лева за процесния период – 30.11.2018 г. до 31.08.2021 г., а на обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение в периода 31.12.2018 г. – 01.11.2021 г. включително - на 164.53 лева. При изчисляване на сумите е спазена действащата нормативна уредба. Дължимите суми за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация са начислени правилно съобразно припадащата се част отопляем обект на ответника за процесния период, съгласно т.6.1.1 и т.6.1.3 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Липсват данни за подадени жалби и възражения относно начислените суми за топлинна енергия до ищеца и до търговеца, извършил дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

4

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК.

Разгледани по същество, същите са изцяло основателни като съображенията за това са следните:

За да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, в това число обстоятелството, че процесният имот е топлофициран и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.