Решение № 826 от 09.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Варна, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110109162 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от В. И. И., ЕГН **********, действаща чрез адв. А. Д., срещу „С. - К.“ АД, ЕИК *, действащ чрез адв. Х. Н., първоначално обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * от 08.01.2024 г., поради противоречието му със закона, евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора поради противоречието й със закона, евентуално поради неговото заобикаляне, както и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата в размер от 224,30 лева, представляваща недължимо платена сума във връзка с нищожния договор, за потребителски кредит, евентуално клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора.

В исковата молба ищцата В. И. И. твърди, че сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * от 08.01.2024 г., по силата на който получила в заем сумата от 950 лв. за период от 12 месеца, като уговорено било и заплащането на възнаградителна лихва от 29,52 % и ГПР от 33,86 %, с оглед на което общо дължимата сума за връщане възлизала на 1 138,60 лв. В чл. 17, ал. 1 от договора обаче било предвидено предоставянето от страна на заемателя на обезпечение в срок от три дни от сключването на договора, а именно: трето лице, с което да бъде сключен договор за поръчителство, което следва да отговаря на подробно изброени в Общите условия към договора критерии, или банкова гаранция. Сочи се, че неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкция, предвидена в чл. 27 от договора – заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, в който не е предоставено нужното обезпечение, която в случая възлиза на 942,98 лв. Отделно от това се твърди, че с чл. 28 от договора било уредено заплащането от страна на заемателя и на неустойка за неизпълнение на договорните клаузи от 1 % от размера на просрочената сума на ден. В този смисъл се поддържа, че общо дължимата сума в полза на кредитора възлиза на 2 081,58 лв., или 219,11 % от първоначално изтеглената сума, като до момента потребителят е изплатил 1 174,30 лв. В този смисъл се поддържа, че с предвиждането на представяне на обезпечение от страна на длъжника, въведено като условие за 1 предоставянето на заемната сума, а не като възможност, и въведената за неизпълнение на това санкция – заплащането на неустойка, по същество кредиторът цели в негова полза да бъде заплатено допълнително възнаграждение.

Съобразно изложеното страната намира, че процесната неустойка следва да бъде включена в ГПР по кредита, доколкото се явява общ разход по кредита. При включването обаче на сумата към годишния процент на разходите, последният би бил в размер значително надхвърлящ предвидения максимален такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заедно от това се поддържа и че кредиторът не е предоставил по ясен и разбираем начин информацията, досежно начина на формиране на ГПР, което от своя страна обуславя невъзможността потребителят да вземе информирано решение за дължимите в полза на кредитора суми и представлява заблуждаваща търговска практика. По изложените съображения счита, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което предпоставя и нищожността на съглашението. Евентуално, ищцата навежда твърдения за нищожността на клаузата на чл. 27 от договора, уреждаща задължението на заемателя да представи обезпечение, като противоречаща на добрите нрави. В тази връзка поддържа, че задължението на практика е неизпълнимо, предвид краткия срок, в който следва да бъде представено обезпечението, още повече, че сумата за неустойката изначално била включена в погасителния план, което води до допълнително оскъпяване на кредита и по този начин излиза извън присъщите й функции. Освен това ищцата изтъква, че неизпълнението на посоченото задължение реално не води до претърпяване на вреди от страна на кредитора, който следва да извърши преценката за кредитоспособността на длъжника и риска от предоставянето на заемната сума, а не същият да се прехвърля на длъжника, което страната намира, че е противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО.

В съответствие с изложеното и предвид извършеното в полза на ответника плащане в размер на 1 174,30 лв., потребителят счита, че на кредитора се дължи само чистата стойност на кредита в размер на 950 лв., съобразно предвиденото в чл. 23 ЗПК, поради което сумата от 224,30 лв. се явява недължимо платена. В този смисъл се иска уважаване на така заявените претенции. Моли се за присъждане на и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

1 ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „С. - К.“ АД депозира отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите претенции.

Не се оспорва, че на 08.01.2024 г. между страните по спора е сключен договор за кредит № * от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, както и че на същата дата в полза на заемателя е предоставена сумата от 950 лв. Излага се от страната, че потребителят е инициирал процедурата по сключването на съглашението след попълване на заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. Съобразно това на заемателя е предоставена цялата преддоговорна информация, касаеща условията по договора, и подлежащата на възстановяване сума на заемодателя, с подробното й разбиване по основание и размер. След запознаване от страна на потребителя с посочената информация, същият е имал възможността да направи и съответния избор дали да продължи и да изтегли искания заем или да се откаже от договора, като изявлението на ищцата за желанието й да получи заеманата сума е направено с натискането на бутона „подпис“. Сочи се, че неустойка за непредставянето на обезпечение от потребителя не е претендирана, като независимо от това, дружеството счита клаузата, уреждаща дължимостта на такава, за действителна и валидна. Сочи, че доколкото същата съставлява отделен договор по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, то за определяне действителността й, приложение следва да намерят правилата на ЗЗД, а не на ЗПК, независимо, че дължимостта й е обективирана в договора за кредит. В продължение на посочено е и твърдението, че неустойката е дължима само за периода, в който изискуемото обезпечение не е предоставено, поради което и счита, че причина за евентуалното й начисляване е само и единствено виновното неизпълнение на задължението на страна на ищцата. Предвид това кредиторът счита, че договореният размер на неустойката изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и по този начин не е налице неоснователно разместване на блага. В този смисъл намира за основателно претендирането на неустойка от потребителя за неизпълнение на чл. 27 от договора, поради което и счита, че клаузата не противоречи на добрите нрави. Поддържа се, че дори да се счете, че неустойката 2 е в прекомерен размер, това не води до извод за принципната й недължимост, поради противорението й с добрите нрави, респ. нищожността на клаузата, уреждащата дължимостта й, а води до редуцирането й. Изтъкнато е, че ищцата е имала възможността преди да сключи процесния договор да открие лице, което да отговаря на изискванията за поръчител, в който случай не би била санкционирана за неизпълнението на предвиденото в чл. 27 изискване за представяне на съответното обезпечение.

Съобразно изложеното се иска отхвърляне на претенциите. Моли за присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 06.02.2025 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 05.02.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове ищцата следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между нея и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП и че същият противоречи на добрите нрави; че в изпълнение на договора, страдащ от сочените пороци, е престирал в полза на ответника сумата в размер от 1 1 174,30 лв., от които 224,30 лева без основание.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, включително следва да установи по несъмнен начин, че договорът е подписан при наличието на годни и валидни клаузи, както и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения, включително, че сумата от 224,30 лв. е получена на годно и валидно правно основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между В. И. И. и „С. – К.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * от 08.01.2024 г. за сумата от 950 лв., който факт се констатира по делото и от ангажирания на л. 19 електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.

Не се спори по делото, а и се установява по несъмнен начин от представената на л. 96 разписка, че заетата сума е усвоена от ищцата на 08.01.2024 г., което обуславя изправността на ответника-кредитодател по заемното правоотношение.

I. Относно главния положителен установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит № */08.01.2024 г. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК:

От съдържанието на ангажирания договор се констатира, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 29.52%, а ГПР – 33.86%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 1 138.60 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва.

Срокът за погасяване на заема е 12 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. Съгласно чл. 1, ал. 9 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция. Чл. 17, ал. 1 от договора предвижда в срок от 3 дни от сключването на договора кредитополучателят да осигури договорените обезпечения, като при бездействие от негова страна същият дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27, ал. 1. Видно е от погасителния план, че размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 173.46 лева, включваща освен заетата сума и договорната лихва и вземането за неустойка.

Т.е. общо дължимата сума по кредит възлиза на 2081.58 лева.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика 3 отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.

148 от ЗЗП/.

Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.