Определение № 5168 от 25.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5168 гр. Варна, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501593 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 58949/19.07.2024г. от Х. К. Т. и Т. Т.

В., чрез адв. А. Г. от АК - Варна, срещу о пределение № 7953 от 15.7.2024г. по гр. д. № 8305/2024г. на Районен съд – Варна, Х VI-ти състав, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателите намират определението за неправилно, като постановено при противоречие със съществените процесуални правила и материалния закон, и като необосновано. Сочат, че правният им интерес от провеждането на установителен иск за собственост срещу Община Варна произтича от правото им да се снабдят с документ за собственост на правото си. Изразяват несъгласие с правния извод на първоинстанционния съд относно пасивната легитимация на ответника. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение и делото да върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 8305/2024г. на Районен съд – Варна, Х VI-ти състав е образувано по предявен от Х. К. Т. и Т. Т. В. срещу Община Варна иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се гр. Варна, район „Одесос", ул. „************ Ищците твърдят, че са собственици на ½ ид.ч. от 1 описания имот по силата на договор за продажба от 13.02.2016г. По отношение на процесната ½ ид.ч. от имота сочат, че са я придобили по силата на изтекла придобивна давност за периода от 13.02.2006г. до датата на исковата молба. Излагат, че през 2023г. на два пъти са подавали декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която са декларирали придобитата по давност 1/2 ид.ч. от имота, но Община Варна е отказала да ги обработи, въпреки проведените административни производства и дадените задължителни указания на съда това да бъде сторено. Считат, че с двата отказа да обработи декларация по чл.

14 от ЗМДТ, без която не биха могли да удостоверят правото си на собственост пред нотариус върху процесната ½ ид.ч. върху имота, ответникът е оспорил правото на собственост на ищците. С последното обосновават правения си интерес от предявяване на положителния установителен иск за собственост върху ½ ид.ч. от имота.

С обжалваното определение районният съд е приел, че производството по делото е образувано по недопустим иск, тъй като Община Варна няма пасивна материално-правна легитимация. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав. Процесуалната легитимация на ответника се извежда от правното твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, и същата обуславя допустимостта на иска. Материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.

Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността на иска. Следователно, на фаза проверка допустимост и редовност на искова молба съдат не би могъл да прави преценка досежно материалноправната легитимация на страните по делото.

Като неоснователен се преценява и вторият извод на съда, обусловил прекратяване на образуваното пред него исково производство, за липса на правен интерес. Безспорно, предявяването на установителен иск винаги е обусловено от наличието на правен интерес за това. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Съдебната практика приема, че правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице и в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко собствеността на ищеца, но с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред на чл. 587, ал. 2 ГПК принадлежността на това право, а възможността тези актове и действия да се обжалват по административен ред, не може сама по себе си да обоснове извод за недопустимост на положителния установителен иск за собственост, тъй като в случая евентуалното провеждане на такова производство не представлява предвидена в закона предпоставка за установяване правото по исков ред /в този смисъл определение № 14/29.01.2018г. по ч.гр.д.№ 190/2018г. на ВКС, ГК, I-во г.о. и определение № 4322/05.12.2022г. по гр. д. № 3883/2022г. ВКС, ГК, II-ро г.о./. Именно такъв е и 2 настоящият казус, доколкото с двата отказа на Община Варна да обработи подадената от ищците декларация, необходима им за нуждите на производството по чл. 587 от ГПК, се препятства възможността за ищците да установят правото си на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот по реда на издаване нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, прекратителното определение на ВРС следва да бъде отменено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 7953 от 15.7.2024г. по гр. д. № 8305/2024г. на Районен съд – Варна, ХVI-ти състав, с което е прекратено производството по д е л о т о и В Р Ъ Щ А делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3