Решение № 151 от 07.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Велико Търново, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседА.е на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Емил И.ов Денев (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214000600303 по описа за 2021 година на основА.е данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 10/29.06.2021 г. по НОХД №231/2021 год. Окръжен съдгр.Плевен е постановил: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В.М. Д., ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: I. В периода м.януари - м. юни 2018г., в затвора - Белене, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при сходна фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което следващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите, поискал общо 900лв. и приел 700лв., които не му се следват, за да упражни влияние върху длъжностно лице - А.Д.Д.а - инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора - Белене, при вземане на решение във връзка със службата и:

1.

На неустановена дата през м. януари 2018г., поискал и получил от л.св.

А.Ц.А. сумата от 200лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху длъжностното лице Д. при вземане на решение за назначаването на А. на работа. 2.През месец февруари 2018г., на два пъти поискал от л.св. И.Л.С.

1 сумата от 200лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностно лице при вземане на решение за назначаването на С. на работа.

3.

През м. януари и февруари 2018г., поискал и получил от л.св. Ю.Ю.Б. сумата от 300лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностното лице при вземане на решение за назначаването на Б. на работа.

4. През м. юни 2018г., поискал и получил от л.св. Н.И.Р. сумата от 200лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностното лице при вземане на решение за назначаването на Р. на работа, поради което и на основА.е чл.304б, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказА.ето на основА.е чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и наказА.е ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3000 лева. ОСЪЖДА подсъдимия В. М. Д. на основА.е чл. 307а от НК ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението в размер на 900 лева. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия В. М. Д., като я обжалва чрез защитника си адв. Д. ЦВ. - РАК и излага съображения за това, че присъдата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона и се иска да бъде отменена и се постанови оправдателна такава или се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият излага съображения, че присъдата следва да се отмени и се постанови оправдателна.

Защитникът на подсъдимия излага съображения, че присъдата е постановена в нарушения на процесуалните правила и е незаконосъобразна и следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав или се постанови оправдателна.

Представителят на ВТАП излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва евентуално само да се измени по отношение на наложеното наказА.е глоба.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на стрА.те и правилността на атакувА.я съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

По основателността на жалбата.

За да постанови присъдата си ПОС е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:

Подсъдимият В. М. Д. е роден на ******* година в град Р., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан. С Присъда 2

№ 172/7.06.2012г. по НОХД № 2236/2011г. РС-Русе наложил на подсъдимия В.

М. Д. наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК като приспаднал времето, през което Д. бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода 16.03- 1.06.2011г. при зачитане на един ден „задържане под стража“ за един ден лишаване от свобода и времето, през което бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ за периода 1.06-25.11.2011г. при зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 13.11.2012г. Подсъдимият В. М. Д. постъпил в Затвора - Белене на 9.03.2015г. с оглед определения му първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното му наказание, а след промяната на същия в „общ“ бил приведен в ЗООТ „Белене“, което започнало да функционира от м.април, 2017г.

Началник на ЗООТ „Белене“ от 21.09.2017г. бил свидетеля А.М., а свидетеля А. Д. заемала длъжността инспектор социални дейности и възпитателна работа /ИСДВР/ към същото общежитие. Съгласно длъжностната си характеристика Д. следвало да осъществява корекция и ресоциализация на лишените от свобода с оглед приобщаването им към ценностите на обществото и законосъобразен начин на живот като в тази насока и били вменени като преки задължения организацията и реализацията на квалификационни, образователни, културно-информационни, спортни и трудови дейности, участие в съвещанията на ръководния състав на ЗООТ и вземането на решения относно реализацията и социално-възпитателната дейност с лишените от свобода. Пряко подчинени на Д. като ИСДВР били лишените от свобода като същата не само посредничела в осъществяването на контактите между лишените от свобода и администрацията на ЗООТ „Белене“, но и организирала времето и условията за престоя им в общежитието, включая разпределението им в спални помещения, осъществяването на хигиената в същите и общите части, контактувала с надзирателите, които носели служба в зоната на нейната група и си взаимодействала с тях при осигуряване на дейностите по режима, оперирала с необходимите документи и информация за лишените от свобода. А. Д. следвало да контролира поведението на лишените от свобода като изготвя периодични и ad hoc доклади с оценъчно съдържание, които имали значение за промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание, награждаването на лишените от свобода или тяхното наказване, тяхното назначаване или освобождаване от работа, отчитане на положения от тях труд, както и при вземане на решения за условно предсрочно освобождаване с оглед регистриране на постигнатия напредък или застой при изпълнение на плана на присъдата.

С оглед заеманата длъжност и вменените от ЗИНЗС и ППЗИНЗС задължения А. Д. имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК.

Със Заповед № 3/11.10.2017г. на НС ЗООТ „Белене“ - свидетеля А.М.

/досъдебно производство т.1,л.22/ в състава на разпределителната комисия 3 съгласно изискванията по чл.35 от ППЗИНЗС били включени ИСДВР на ЗООТ „Белене“, инспектор-психолог, инспектор „ТРЗ“, Заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна дейност, представител на ТП на ДП „Фонд затворно дело“. Председател на същата бил А.М. в качеството му на НС на ЗООТ „Белене“ като решенията обичайно се взимали неприсъствено с оглед текущата оперативна ангажираност на членовете и възприетата към този момент практика. Определящо било становището на А. Д., което другите членове безкритично възприемали.

С протокол №1/11.10.2017г. на Комисията по чл.35, ал.1 от ППЗИНС въз основа на предложение рег.№ 5441/10.10.2017г на ИСВДР Д. / досъдебно производство, т.1, л.26/ подсъдимият В. М. Д. бил преназначен от длъжност „мияч в столова“ на ЗООТ „Белене“ на длъжност „хигиенист“ на 0,5 щат в ЗООТ „Белене“. В това си качество същия следвало да следи за хигиената в спалните и общите помещения и поддържането на реда като лишените от свобода го възприемали като „бригадир“. Заеманата от подсъдимия длъжност и контактите му с лишените от свобода, които същата налагала му помогнали да изгради наблюдения върху поведението им, личните им качества и професионални умения, което му дало възможност да прави предложения на ИСДВР Д. във връзка с изпълнение на служебните и задължения, които я улеснявали, и с които същата се съобразявала. Правомощията, които А. Д. имала в качеството на ИСДВР и значимата роля спрямо правното положение на лишените от свобода мотивирали подсъдимия да потърси и той установил близки отношения със същата като престоявал на тази основа с часове в ползвания от нея служебен кабинет, което наред с доверието, с което се ползвал от нейна страна с оглед оказваната помощ при изпълнение на служебните и задължения формирали у значителна част у лишените от свобода убеждението, че същия се ползва с влияние върху същата, което допълнено с привилегиите, с които се ползвал в ЗООТ „Белене“, заемането от негова страна на парични средства и цигари, в някои от случаите срещу лихва и продажбата на забранени за притежание вещи формирали нагласата, че същия се ползва с протекции сред администрацията на ЗООТ „Белене“ и възможности да уреди лишените от свобода да полагат както платен труд по чл.78 от ЗИНЗС и доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, който във всички случаи се отчитал както при фактическото изпълнение на наказанието с оглед неговата редукция, така и при изпълнение на плана на присъдата, ползването на отпуски, награди и иницииране на предложения за прилагане на института на условно предсрочно освобождаване.

В.Д. инициирал срещи между лишени от свобода, които имали въпроси за разрешаване с Д. и М., а посредничеството му в контактите с администрацията допълнително укрепило авторитета му в пенитенциарното заведение.

В ЗООТ „Белене“ още при постъпването си лишените от свобода попълвали молба до Началника на общежитието, с която декларирали желанието си да полагат труд като възможностите били за платен такъв с 4 оглед утвърдения щат на заетите в обслужващата и комунално-битовата дейност и доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.4 от ППЗИНЗС списъкът със свободните работни места следвало да се обяви на общодостъпно табло като обявите следвало да съдържат сведения за изискванията за заемане на длъжността, професионалната квалификация, ако такава се изисквала от лишения от свобода и срока за подаване на молбите за работа. Щатните длъжности били лимитирани до 12 % от средносписъчния състав на лишените от свобода и освен, че били заплатени били с постоянна заетост, а някои от тях и по-леки за изпълнение, което ги правело атрактивни за лишените от свобода. Свидетеля Д. пренебрегнала законовите изисквания като вместо това заявявала свободните работни места на В.Д., като разчитала същия да и предложи подходящ човек. Последният по свое усмотрение ги съобщавал на избрани от него лишени от свобода, които препоръчвал на Д., събирал молбите им за работа като винаги за едно место се подавала само една молба от конкретно набелязан от него човек, представял ги на Д., а тя от своя страна, доверявайки се на преценката му, изготвяла мотивирано писмено становище към представените молби за работа, които придвижвала до Началника на ЗООТ „Белене“ и разпределителната комисия по чл.35 от ППЗИНЗС, която вземала решение съобразявайки се с нейното становище, а Началника на ЗООТ „Белене“ издавал съответна писмена заповед. В част от случаите молби за работа дори не били изготвяни, като такъв бил случая и със самия Д., който бил назначен на щатна длъжност „хигиенист“ без дори да е бил попълнил молба за това.

А. Д. предоставила на В.Д. и възможност да попълва документацията за „доброволен труд“, отчитан чрез поставяне на кръстчета /“+“/ като в част от случаите Д. отбелязвал, че лишения от свобода е полагал труд без това реално да е ставало срещу възнаграждение от 20 лева за отразен работен ден, което прибирал за себе си.