Решение № 2018 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2018 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110215948 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Г. Л. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.,,***'', чрез адв.С. Г. от САК, против наказателно постановление №254332-017181/22.07.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева /равностойни на 51,13 евро/, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /равностойни на 25,56 евро/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, касаещи описанието на фактическата обстановка, довели до ограничаване правото на защита - да разбере, въз основа на какви факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Оспорва компетентността на лицето, издало процесното НП.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в последното съдебно заседание по делото. Не взема допълнително становище по същество на 1 правния спор.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но в своевременно представени писмени бележки взема становище по същество на правния спор.

Моли съда да потвърди процесното НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.10.2025 г., съгласно приложената разписка, а жалбата е подадена на 24.10.2025 г., съгласно датата на входящия номер, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, считано от датата на връчване на санкционния акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано против жалбоподателя със съставяне на АУАН, Серия GA, с бл.№4133315 на 20.06.2025 г. от компетентно длъжностно лице: К. Б. Т., заемащ длъжността младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта – С. В. Д. /също длъжностно лице при ОПП-СДВР/, за това, че 20.06.2026 г., около 13:23 часа, в гр.София, по бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“, с посока на движение от ул.“Милин камък“ към ул.“Ген.Гурко“, управлява собствения си лек автомобил „,,***''“, с рег.№,,***'', като на кръстовището с бул.“Драган Цанков“, навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в автоматичен режим, и водачът е без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

2

АУАН е надлежно предявен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, при негов отказ да подпише акта и да получи препис от него, удостоверено с подписа на един свидетел. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да представи писмени възражения пред АНО в законоустановения 7-дневен срок от връчване на АУАН, против направените в него констатации.

Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП на 22.07.2025 г., с което след като възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка, наложил на жалбоподателя две административни наказания за две административни нарушения, както следва:

-на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП;

-на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя, показания на свидетелите Т., Д., Д. и М.; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; справка картон на водач; Заповед №513з9599/13.09.2024 г. на директора на СДВР – за преназначаване на актосъставителя на заеманата длъжност; Заповед №8121к-12547/12.09.2024 г. министъра на вътрешните работи за преназначаване на АНО на заеманата длъжност; Заповед Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка от Столична община, ведно с приложена циклограма на процесното кръстовище; заключението на вещото лице по изготвената САТЕ.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя заповеди, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

3

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания за цялостна отмяна на санкционния акт на формално основание.

Фактическата обстановка, изложена точно и ясно в процесното НП, се установява от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят принципно не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. не оспорва авторството на деянието, доколкото в обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие твърди, че той е управлявал автомобила към момента на извършване на деянието. Последният оспорва извършването на вмененото нарушение като дава обяснения, че е преминал процесното кръстовище на жълт сигнал на светофарната уредба, като червения сигнал е светнал по време на неговото пресичане. Тези му твърдения намират подкрепа в показанията на свидетеля Д., която категорично сочи, че са навлезли в кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че от момента на светване на червения светофар за направлението на автомобила на жалбоподателя, след една секунда е светнал зеления сигнал за направлението на актосъставителя, и ако процесният лек автомобил се е движел с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, то е напълно възможно, когато актосъставителят е видял преминаващия автомобил пред него, за неговото направление вече да е светнал зеления сигнал и процесният автомобил да е навлязъл преди това – на жълт сигнал на светофарната уредба за неговото направление. Показанията на свидетелите Т. и Д. не се оборват от заключението на вещото лице по САТЕ, доколкото и двамата споделят личните си възприятия за преминаване през кръстовището на процесния автомобил, когато за тяхното направление е светнал зелен сигнал на светофарната уредба, т.е. по време на придвижването на жалбоподателя през процесното кръстовище, за неговото направление вече е светел червен сигнал на светофарната уредба. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ, само една секунда след края на жълтия сигнал за направлението на автомобила е светнал зеления сигнал за направлението на актосъставителя, което прави показанията им, че не може светофара да свети едновременно и за двете посоки на движение – на процесния автомобил и тяхната. Същевременно, жалбоподателят признава в обясненията си, че не е имал възможност да се изтегли по-бързо от кръстовището, тъй като е трябвало 4 да намали, за да премине през трамвайни релси, и едва след това е ускорил, за да се изтегли през кръстовището. В съдебно заседание, вещото лице застъпва становище, че ако автомобилът се е движел с по-ниска скрост от максимално разрешената, то и времето за преминаване през кръстовището ще е още поголямо. Показанията на свидетеля М. не внасят допълнителна конкретика в установената фактическа обстановка, доколкото последната не е свидетелочевидец и възпроизвежда единствено споделеното й от жалбоподателя и свидетеля Д.. Правният анализ на събраните по делото доказателства дава основание на съда да приеме, че по време на преминаването на жалбоподателя през кръстовището, макар да е навлязъл в него на жълт сигнал, една секунда по-късно е светнал забранителен червен сигнал на светофарната уредба за неговото направление и зелен сигнал за направлението на полицейските служители. Така на практика се е стигнало до преминаването на жалбоподателя през процесното кръстовище на забранителен сигнал на светофара.

Правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП /в действащата към датата на деянието редакция/, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава на сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Съгласно чл.30, ал.1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за регулиране движението на ППС и на пешеходците. Те имат светещи полета, с определени разположения, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение. Забранителният характер на червената светлина е регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба №17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, в сила от 18.05.2015 г., която в чл.7 сочи: „За регулиране на движението на ППС се използват видовете светлинни сигнали – със зелен цвят, значението на който е съгласно чл.31, ал.7, т.3 на ППЗДвП „Преминаването е разрешено“; със жълт цвят, значението на който е съгласно чл.31, ал.7, т.3 от ППЗДвП – „Внимание, спри“; с червен цвят, значението на който е съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи, че червената светлина означава: „Преминаването е забранено“. Водачите на ППС не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да 5 преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

В съставения АУАН, актосъставителят е посочил еднозначно, че нарушителят е преминал през процесното кръстовище именно на червен сигнал на светофарната уредба, позовавайки се на личните си възприятия, при изпълнение на служебните си задължения, без по делото да са налице данни за пряката му заинтересованост от изхода на делото. Същата фактическа обстановка е посочена и в издаденото НП.

Обясненията на жалбоподателя, че е навлязъл в процесното кръстовище на жълт сигнал на светофарната уредба, не го освобождава от задължението му да спре, съобразно предписаното от законодателя за този светлинен сигнал.

По делото няма данни последният да се е намирал толкова близо до светофара в разрешителен за преминаване режим, че да не е могъл да спре при светване на жълтия сигнал. Напротив, от показанията на свидетеля Д. се установява причината за извършване на нарушението, заявена лично от жалбоподателя в хода на извършената му проверка, а именно, че приятелката му е на изпит и бърза. Тук следва да се отбележи, че поведението на жалбоподателя и в хипотезата на преминаване на жълт сигнал на светофарната уредба, също е неправомерно. След като е бил длъжен да спре, съобразно изискванията на чл.31, ал.4, т.4 от ППЗДвП, и не е направил това, жалбоподателят е създал предпоставки за ПТП, тъй като в този момент е светел зелен сигнал на светофарната уредба за пресичащите кръстовището ППС в противоположно направление. С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил императивно установеното задължение да не преминава при сигнал на светофара, който не разрешава това, какъвто е червеният сигнал. Деянието по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали същото се дължи на проявено невнимание или на умисъл в действията или бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Съдът намира за необходимо да посочи и това, че нарушението е извършено около 13:23 часа, когато трафикът е засилен, в светлата част на денонощието и на оживено място – кръстовище в 6 гр.София, където не само цветовете на подаваните светлинни сигнали от светофарната уредба, но и преминаващите през кръстовището автомобили, са ясно различими. Жалбоподателят е нарушил забраната за преминаване през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и не може да черпи права от фактическо положение, в което сам се е поставил виновно. По този начин е осъществил поведение, което противоречи на законоустановените правила за движение по пътищата. Следователно, в случая по безспорен начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП /в действащата към датата на деянието редакция/, която в случая е правилно приложена от АНО. Предвиденото наказание е фиксирано по вид и размер от законодателя, а именно глоба в размер на 100 лева, каквото е и наложеното на жалбоподателя с процесното НП, поради което не са налице основания за неговото изменение, чрез намаляване на наказанието по размер.