Определение № 3293 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3293 гр. София, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502404 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№63609/27.05.2025 година от Р. Ж. Б. против определение №8938/09.05.2025 година, постановено по гр.д.№ 2317/2025 година по описа на СГС, ГО, I-4 състав, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса. Представя експертно решение от ТЕЛК за заболяването на съпругата си, както и моли да се вземе предвид, че земеделските имоти са на малка стойност, а върху всички недвижими имоти са наложени възбрани. По отношение на дружествените дялове едното дружество е в ликвидация, а по отношение на другото дружество върху дружествените дялове е наложен запор и е инициирано производство по чл.517, ал.4 ГПК, поради което от него не получава приход. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и постанови друг акт по съществото на спора, с който уважи молбата.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

1

Производството по гр.д.№ 2317/2025 година по описа на СГС, ГО, I-4 състав е образувано по предявен от Р. Ж. Б. иск срещу „Юробанк България“ АД за заплащане на сумата от 190 000 евро, частичен иск от сумата 206840,70евро, с твърдения, че банката е получила сумата без основание.

С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса.

С определение от 15.04.2025 година, съдът е указал на ищеца да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер 4% от цената на иска, като е посочил, че при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено.

В срока за изпълнение страната е поискала освобождаване от държавна такса, като с определение от 09.05.2025 година, съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни обективни факти, удостоверени по надлежния ред.

Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е съдебно правораздаване. Следователно в производството по произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази принципите на служебното начало, залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите доказателства в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Налице е формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 2 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК , преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен.

Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено.

За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да понесе по делото.

В декларацията си молителят е декларирал,че не получава доходи, а при изисканата справка от ТД на НАП Пловдив е видно, че лицето се осигурява по договор за управление и контрол в „Рос паркет“ ЕООД. Декларирани са и земеделски земи и дялове в търговски дружества. Декларирана е инвалидност 75% на съпругата, но е деклариран ТЕЛК от 06.12.2022 година. Представена е и епикриза за Р. Ж. Б., от която е видно, че същият страда от исхемична болест 3 на сърцето, нестабилна ангина-пекторис-умерен риск, които са заболявания, които не водят до присъждане на група инвалидност. Горното обуславя извода, че не са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8938/09.05.2025 година, постановено п о гр.д.№ 2317/2025 година по описа на СГС, ГО, I-4 състав, с което е оставена без уважение молбата на Р. Ж. Б. за освобождаване от държавна такса.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4