Решение № 577 от 04.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502736 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ОТОМО“ ЕООД с ЕИК 204869564 против Решение №345/30.06.2025г. постановено по гр.д.

№75/2024г. по описа на АРС, първи гр.с. , с което се ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено, че „Силк тач“ ЕООД, ЕИК 206321680 със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Хан Аспарух“ №14, представлявано от Г. Н. С., дължи на „Отомо“ ЕООД, ЕИК 204869564 със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.“Константин Величков“ №33А, представлявано от А. З. К., сумата от общо 8 499,54 лева (осем хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение за извършена работа през месец юни 2023г., а именно – ушиване на 2992 броя кучешки легла с единична цена 0,75 лева, 1524 броя страници за кучешки легла с единична цена 0,40 лева, за което е съставена фактура №232/05.06.2023г. на обща стойност 3424,32 лева, 2970 броя кучешки легла с единична цена 0,75 лева, за което е съставена фактура 240/27.06.2023г. на стойност 2 673 лева, и 1397 кучешки легла с единична цена от 0,75 лева, 979 броя страници с единична цена от 0,40 лева и 2525 броя дъно 1 с единична цена от 0,10 лева, за което е съставена фактура №242/27.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №949/23.10.2023г. по ч.гр.д.№1928/2023г. С постановеният съдебен акт в полза на „Силк тач“ ЕООД, ЕИК 206321680 е присъдена сумата от 1 020 лева, направени в производството пред първата инстанция разноски.Решението на първата инстанция, се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи претенцията като изцяло основателна. Претендират се разноски съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемият „Силк тач“ ЕООД ЕИК 206321680 оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.

266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД . Ищецът „Отомо“ ЕООД твърди, че между него и „Силк тач“ ЕООД са съществуват трайни търговски отношения, обективирани в устно сключени договори с предмет ушиване на ишлеме на кучешко легло, ушиване на ишлеме на страници за кучешко легло и ушиване на дъно. През месец юни по възлагане на ответника били ушити 2992 броя кучешки легла с единична цена 0,75 лева, 1524 броя страници за кучешки легла с единична цена 0,40 лева, за което е съставена фактура №232/05.06.2023г. на обща стойност 3424,32 лева; 2970 броя кучешки легла с единична цена 0,75 лева, за което е съставена фактура 240/27.06.2023г. на стойност 2 673 лева; 1397 2 кучешки легла с единична цена от 0,75 лева, 979 броя страници с единична цена от 0,40 лева и 2525 броя дъно с единична цена от 0,10 лева. Използвани са 200 конуса конци с единична цена от 1,55 лева. Издадена е фактура №24 от 27.06.2023г. на обща стойност от 2402,22 лева. Изработената стока е предадена на управителя на дружеството – възложител на работата, който я прегледал и приел без възражения, но ответникът не заплатил дължимото възнаграждение от общо 8 499,54 лева.

За събиране на вземането е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение.Предвид постъпило възражение от дължиника, за ищеца се поражда правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Ответното дружество признава, че между страните са съществували търговски отношения, по силата на които е възлагал на ищцовото дружество да ушие кучешки легла, страници и дъно за леглата. Работата била изпълнена, като възнаграждението за нея е заплатено въз основа на издадените фактури №225/22.05.2023г., №239/27.06.2023г. и №241/27.06.2023г. Не е възложена и съответно не е извършена изработка на други кучешки легла или други артикули, поради което твърди, че не дължи суми по посочените в исковата молба фактури.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че от събраните по делото доказателства не би могъл да се направи обоснован извод, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което „Силк тач“ ЕООД е възложил на „Отомо“ ЕООД да извърши определена работа, а именно: да ушие 2992 броя кучешки легла с единична цена 0,75 лева, 1524 броя страници за кучешки легла с единична цена 0,40 лева, описани във фактура №232/05.06.2023г. на обща стойност 3424,32 лева, както и 2970 броя кучешки легла с единична цена 0,75 лева, описани във фактура 240/27.06.2023г. на стойност 2 673 лева, и още 1397 кучешки легла с единична цена от 0,75 лева, 979 броя страници с единична цена от 0,40 лева и 2525 броя дъно с единична цена от 0,10 лева, описани във фактура №242/27.06.2023г., че ищецът е изпълнил договореното, а ответникът е приел работата, при което за последния е възникнало задължението за плащане на договореното възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната 3 част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на база събраните такива пред първата инстанция.

По наведените от жалбоподателя оплаквания:

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл.266 ал.1 ЗЗД, като е приел, че ищецът основава претенцията си на договор за изработка. Жалбоподателят навежда оплаквания, от една страна, че не е ясна правната квалификация на исковата претенция, че се касае за търговци, че е неправилен извода на съда, за наличие на сделка – лична между ответното дружество и свидетел на ищеца, обстоятелство неподкрепено от никакви доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно право. Характерът на възникналите между страните облигационни отношения следва да се преценява с оглед на обстоятелството, че договарящите притежават качествата на възложител и изпълнител, а целта им е извършване на определена работа, а именно: ушиване на определен брой кучешки легла, страници за кучешки легла и дъно за кучешко легло.

В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален, и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му елементи – работа, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и възнаграждение, което възложителят ще заплати на изпълнителят за извършена и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, като съществуването на договор, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства.

4

Ето защо и предвид на обстоятелството, че формата не е елемент от фактическия състав на договора за изработка, то ако се установи постигнатото между страните съгласие по основните елементи на договора, то е доказано наличието на валидно съществуваща между страните облигационно връзка, породена от устно сключен помежду им договор за изработка с предмет ушиване на определен брой кучешки легла, страници за кучешки легла и дъно за кучешко легло. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, не би могъл да се направи обоснован извод постигнатото между страните съгласие по основните елементи на договора, обуславящо наличието на валидна съществуваща облигационно връзка между страните по отношение на претендираната в исковата молба бройка кучешки легла, страници и дъна за кучешки легла. Действително се установява, че между страните е имало търговски отношения за изработка на кучешки легла и , ушиване на дъна и страници за кучешки легла, но заявените и ушити кучешки легла са били изпълнени, фактурирани и заплатени от поръчващия „Силк тач“ ЕООД, като дължимите суми са били преведени по банков път по сметка на изпълнителя „Отомо“ ЕООД. За допълнително направени поръчки, липсват безспорни доказателства. В събраните пред първата инстанция свидетелските показания липсва ясна конкретика, както по отношение на възложената работа с брой детайли, така и по отношение на уговорената цена за съответния детайл, за да се приеме, наличието на допълнително поръчване на кучешки легла и, ушиване на дъна и страници за кучешки легла .

От друга страна, дори за се приеме наличието на валидно сключен договор за изработка за конкретните претендирани бройки, по същество спорът се свежда до това - дължи ли възложителя на изпълнителя възнаграждение. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В конкретния случай се установява от показанията на свидетелката на ищцовата страна Е. С., че наред с изпълнителя е имало и подизпълнители. Свидетелката сочи, че лично тя е проверявала работата на подизпълнителите и предавайки стоката на „Силк Тач“ ЕООД е „молила“ да окачествят продукцията и, преди да я приемат. Свидетелката се спомня, че където е имало констатирани дефекти, 5 лично тя ги е отстранявала. Свидетелката Н. Ф., служител във фирма „Силк Тач“ ЕООД, изпълняваща длъжността „**, “ си спомня, че е имало констатирани дефекти по стоката и затова клиента им от И. е направил рекламация. Свидетелката е категорична, че не са оформяни приемопредавателни протоколи между страните. При тези данни, не би могло да се приеме, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените от изпълнителя кучешки легла, дъна и страници за кучешки легла, поради което за изпълнителят е възникнало правото на възнаграждение.

Що се касае до представените по делото фактури, които не са подписани от страните, както правилно е приел първоинстанционния съд, действително подписът не е задължителен реквизит, но поради липсата му, фактурите не могат да служат като доказателство за направените изявления относно дата, броя и единична цена на възложената работа.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не се установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен между страните договор за изработка на кучешки легла, ушиване на дъна и страници за кучешки легла, поради което предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е отхвърлил предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.