Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 27.04.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 126/2021
Вид
Решение № 102
Подписан
27.04.2022
В сила
17.07.2025
Състав
Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Монтана, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20211600100126 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А.И., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните К.Б. , В.Б., В.Б. , всички от гр. *, ул. „*" № *, К. Р. и В. Р. , и двамата от гр. *, ул. „*" № *, подадена чрез пълномощник адвокат А.М. , с която са предявени срещу Д. Д. Ф.АГ / G.D.V.AG/ гр. * , *обективно и субективно съединени осъдителни искове за заплащане обезщетение за неимуществени и имуществени вреди , претърпени от тях от смъртта на С.Б. , настъпила в Г. от ПТП на 14.11.2018г. с основание сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Твърди се в исковата молба , че на 14.11.2018 г. на територията на Ф.Р.Г., извън населено място, близо до гр. В.водачът на лек автомобил „*" с рег. № * А.М.без видима причина загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно на пътя и се ударил в дърво, близо до десния бордюр. Вследствие настъпилото произшествие на място са загинали водачът А. М. и пътуващия на предна дясна седалка С.Б.. Местопроизшествието е посетено от компетентните органи и по случая е образувано досъдебно производство, което е прекратено поради смърт на виновния водач.

А.И. е била във фактическо съжителство със загиналия С.М.. Заедно те имат три деца - К., В.и В.Б.и. Всички те търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща С.Б.. Те са били в прекрасни отношения преди трагичния инцидент. Въпреки, че се е налагало С. да работи в чужбина, за да осигури прехраната на семейството си, той никога не е преставал да поддържа връзка с близките си.

Редовно е пращал пари, за да издържа децата си. Пътуванията му са били краткотрайни, като той винаги се е прибирал в дома си. Всички са покосени от неговата загуба. Жена му А. не 1 спира да плаче, когато се сети за него. Не може да повярва, че е загубила своята опора в живота. Децата също страдат много. Трудно е да се обясни на малките защо вече го няма техният татко. Редовно ходят на гроба му, правят традиционните помени . За А. е много трудно да продължи напред и смята, че едва ли някога ще срещне човек, който да замести съпруга й.

Освен това, К., В. и В.Б.и търпят и имуществени вреди, представляващи загубата на издръжка, която баща им е осигурявал ежемесечно. Съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 640 лв. Следователно, К., В. и В.Б.и търпят имуществени вреди в размер на 160 лв. месечно, считано от датата на смъртта на баща им С.Б., до момента, когато всеки от тях навършва пълнолетие (18 години). Така К.Б. търпи имуществени вреди в размер на 13 440 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - загуба на издръжка от единия родител за периода 14.11.2018 г. до 06.12.2025 г. . В.Б. търпи имуществени вреди в размер на 21 280 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - загуба на издръжка от единия родител за периода 14.11.2018 г. до 18.09.2029 г.. В.Б. търпи имуществени вреди в размер на 16 320 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - загуба на издръжка от единия родител за периода 14.11.2018 г. до 10.05.2027 г. .

В. и К.Р.и са родители на загиналия С.Б., като от смъртта му търпят значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния син.

Те са били в прекрасни отношения преди трагичния инцидент. Въпреки, че се е налагало С. да работи в чужбина , за да осигурява прехраната на семейството си , той никога не е преставал да поддържа връзка с родителите си, като винаги се е грижил за тях , били са заедно по празници. Помагал им е с къщната работа, а когато се е наложело и финансово.

След смъртта му В. и К. са покосени. Няколко месеца не са могли да осъзнаят какво се е случило. Не приемат загубата и не вярват, че детето им си е заминало толкова младо от този свят. И двамата често плачат, като не минава и ден без да се сетят за него. В. започнала да вдига кръвно, не спяла, чувствала тревожност. К. пък се затворил в себе си, не излизал, не говорел с други хора. Стане ли дума за С. и двамата свеждат глави.

Вина за настъпване на произшествието има водачът на л.а. *с рег № * А. М., за което след справка в Гаранционен фонд, гр. *е установено, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество , чийто представител за уреждане на претенции на територията на Република България е „Дженерали застраховане" АД. Ищците са предявили претенции за заплащане на обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди от смъртта на С.Б. пред представителя за РБ, като им е определено и изплатено обезщетение, както следва: На А.И. сумата от 8 400 евро в левова равностойност на 16 427 лв., обезщетение за неимуществени вреди, на К.Б. сумата от 5 250 евро в левова равностойност от 10 268 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 4 900 евро в левова равностойност на 9 583 лв., обезщетение за имуществени вреди. На В. Б. сумата от 5 250 евро в левова равностойност от 10 268 лв., обезщетение за 2 неимуществени вреди, както и сумата от 7 700 евро в левова равностойност на 15 060 лв., обезщетение за имуществени вреди . На В. Б. сумата от 5 250 евро в левова равностойност от 10 268 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 5 950 евро в левова равностойност на 11 637 лв., обезщетение за имуществени вреди . На В. Р. и на К.Р. по 5 250 евро в левова равностойност от 10 268 лв., обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Твърди се, че така определените обезщетения са изплатени на ищците без изразяване на съгласие от тяхна страна с размера на обезщетението и без подписването на споразумение със застрахователя -ответник. Всички те не са съгласни с тези размери на изплатеното застрахователно обезщетение, поради което за тях е налице правен интерес от завеждането на настоящите искове пред компетентния съд.

При така твърдените обстоятелства се иска от съда да постанови решение , с което осъди ответното дружество да заплати на ищците следните суми :На А.И. сумата от 133 573 лв.,представляваща разликата между изплатеното й обезщетение за причинените й неимуществени вреди от 16 427 лв. и действително дължащото й се такова от 150 000 лева.

На К. Б., действащ чрез своята майка А. И., сумата от 189 732 лв., представляваща разликата между изплатеното му обезщетение за причинените му неимуществени вреди от 10 268 лв. и действително дължащото му се такова в размер на 200 000 лв., както и сумата от 3 857 лв. , представляваща разликата между изплатеното му обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 9 583 лв. и действително дължащото му се такова в размер на 13 440 лв. На В. Б. , действащ чрез своята майка А.И., сумата от 189 732 лв., представляваща разликата между изплатеното й обезщетение за причинените й неимуществени вреди от 10 268 лв. и действително дължащото й се такова в размер на 200 000 лв., както и сумата от 6 220 лв. , представляваща разликата между изплатеното й обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 15 060 лв. и действително дължащото й се такова в размер на 21 280 лв.. На В.Б. , действащ чрез своята майка А.И, сумата от 189 732 лв. , представляваща разликата между изплатеното му обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 10 268 лв. и действително дължащото му се такова в размер 200 000 лева , както и сумата 4 683 лв. , представляваща разликата между изплатеното му обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 11 637 лв. и действително дължащото му се такова в размер на 16 320 лв.. На всеки от ищците К. Р. и В.

Р. по 133 573 лв., представляваща разликата между изплатените им обезщетения за неимуществени вреди в размер на 16 427 лв. и действително дължащото им се такова в размер на 150 000 лв.

Претендира се заплащане на исковите суми, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва предявените искове .

Исковете за неимуществени вреди се оспорват с доводи, че изплатеното на ищците обезщетение е съобразено с предписанията на §844 (3) от Германския Граждански кодекс и в размерите, трайно застъпени в практиката на Германските съдилища (например Решение 12 О 4540/2018 на Окръжен съд-М. II и Решение № 3 0 108/2018 на Окръжен съд-Т.), като 3 ответникът е определил и изплатил обезщетенията за неимуществени вреди, като е отчел 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия С. Б., който е пътувал в увреждащия лек автомобил „*" с рег. № *, без да постави задължителния предпазен колан, пряко довело до неговата трагична смърт, тъй като е изпаднал от автомобила вследствие на удара. Твърди се също така, че от представените от ищците писмени доказателства към исковата молба, в частност Акт за пътнотранспортно произшествие (Констативен протокол) от 21.11.2018 г. е видно, че загиналият С.Б. е бил с обичайно местопребиваване в Г., като има данни за регистрирани там постоянен и настоящ адрес, съответно във В.и Л. Този факт не кореспондира с изложените от ищците фактически твърдения, че пострадалото лице е пътувало краткотрайно за чужбина и не е преставал да поддържа връзка с близките си и да се връща в дома си. Предвид, че е пребивавал в чужбина, С.Б. обективно не е имал възможност да поддържа интензивна емоционална близост със семейството си, както и да изгради силна свързаност с децата си, които към датата на смъртта му са били на 11, 7 и 9 години.

Претенциите за имуществени вреди се оспорват с доводи, че от решаващо значение за дължимостта на издръжката с оглед приложимата разпоредбата на §844 (2) от Германския Граждански кодекс са действителните доходи на починалия, както и дали действително е изплащана приживе издръжка. Ако лицето е било длъжно по закон, но нито е изплащало, нито е имало достатъчно доходи да изплаща такава издръжка, то обезщетение не се дължи.

Не се дължи обезщетение и в случаите, в които доходът на починалото лице е бил от нелегална дейност/работа или от обезщетение за безработица. За изчисляване на размера на дължимата към непълнолетните деца издръжка следва да се вземе предвид нетния доход на починалия, който да се намали с необходимата за собствената му издръжка сума; да се съобрази общия доход на семейството и каква част от него се осигурява от ищцата А.И., която също следва да участва в издръжката на децата си; да се приспаднат обичайните разходи за домакинството.

Съществено да се вземе предвид е, че дължимата на всяко дете издръжка следва да бъде намалена и с размера на получаваната наследствена пенсия, дължаща се на основание чл. 80, ал. 2 от КСО до навършване на пълнолетие.

За горепосочените обстоятелства - реалния доход на своя баща и реалната възможност той да осигурява издръжката им, съответно в какъв размер е тя - от страна на ищците не са ангажирали никакви доказателства.

На основание §254 от Германския Граждански кодекс, вр. §846 от същия се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.Б., който видно от записките в приложения към исковата молба Акт за пътнотранспортно произшествие (Констативен протокол) от 21.11.2018 г, както и от механизма на ПТП и изместване на тялото вследствие на удара и характера, тежестта и локализацията на получените травматични увреждания, е пътувал в л.а „*", без да е поставил задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по 4 съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното: