Решение № 381 от 03.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. В., 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря Г.А.Н. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20231320200945 по описа за 2023 година Делото е образувано по подадена в срок жалба от Р. С. М., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ул. „Ч.“ №39 против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издадено от ОДМВР-В. серия К № 7079134, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 1200 лв. на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, т.2,т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21,ал. 2 във вр. С чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител.Моли за отмяна на издадения ел. фиш като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че жалбоподателят е бил собственик на описаното в ел. фиша МПС до 29.12.2022г, когато по силата на сключен лизингов договор за покупко-продажба същото е придобито от купувач, физическо лице. Излага се още, че е допуснато съществено процесуално нарушение от административно-наказващия орган, изразяващо се в ограничено право на защита по 189, ал.5 ЗДвП.Претендират се адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, се явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на издадения ел. фиш като правилен и законосъобразен.Твърди, че договорът за лизинг противоречи на закона, поради което се явява нищожен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 19.02.2023г. в 13.44ч. в обл. В., община Д. на път І I-11, км 21.677 км, к-ще за с. Септемврийци, с посока на движение от гр. М. към гр. В., при 1 ограничение на скоростта 40 км/ч., въведено с ПЗ В26 била заснета скорост на лек автомобил „АЛФА Р. 156“, с рег.№ ВН ...... АМ над допустимата, а именно, от 92 км/ч. Според АНО нарушението било извършено от жалбоподателя в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К/5301764. Скоростта на лекия автомобил била установена с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 645, за което бил изготвен клип №18048, извадка от който е снимка, представена като писмено доказателство по делото.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на ел. фиша, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства - материалите по административно – наказателната преписка, включително Протокол от проверка № 1 – 11 22/15.03.2022г. на АТСС №645; лизингов договор за покупко-продажба на МПС; Докладна записка с рег.№ 953з – 1111/20.02.2023г.; ЕЦОН клип за установено нарушение и гласни – показанията на свид. М. М..

Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Освен това електронният фиш е издаден по утвърдения образец.

Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство). Следва да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. /. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието на нарушителя.

Описанието на нарушението в конкретния случай е въведено чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено. Тук следва да се посочи, че 2 липсва необходимостта от посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т. е. автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. Чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда като реквизит "дата на съставяне" на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, което съдът намира за неправилен законодателен подход, но доколкото законодателят не е въвел този реквизит, то съдът не е в състояние да го коригира, нито да отчете липсата му като процедурно нарушение от страна на административнонаказващия орган.

Въпреки това, съдът е категоричен, че в съдебен процес по разглеждане законосъобразността на електронен фиш, датата на издаването му следва да бъде установена, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая датата е установена, предвид наличието на извлечение за датата на съставяне и връчване на ел. фиша.

Гореобсъденото, касаещо редовността на електронния фиш, не е достатъчно за извод, че същият е законосъобразен. При вземане предвид на всички обстоятелства, които биха могли да повлияят на законосъобразността на електронния фиш, съдът откроява няколко порока, които следва да бъдат обсъдени.

На първо място, основателно е възражението, наведено от процесуалния представител на жалбоподателя със самата жалба, че неправилно административнонаказващият орган е определил лицето, което следва да понесе отговорността за извършеното нарушение. Видно от приложения лизингов договор за покупко-продажба на МПС от 29.12.2022г., посоченият в електронния фиш лек автомобил "АЛФА Р. 156", с рег. № ВН ......АМ, с който е извършено нарушението, е собственост на А.Й.. Съгласно т. 3 от договора владението на автомобила се предава при подписване на договора, а именно на 29.12.2022г. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на административно-наказващия орган за нищожност на представения лизингов договор. Същият не страда от порок, предвиден в 26 -35 ЗЗД. Не е налице противоречие със закона, спазени са всички императивни правни норми. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за липса на транслативно действие на договора.

Следва да се отбележи,че договорът съдържа изрична уговорка относно вещно – прехвърлителното му действие. Следователно още на 29.12.2022г. собственик на лекия автомобил е бил А.Й.. В този смисъл са и показанията на свидетеля М. М.. От друга страна, ако се приеме, че жалбоподателят Р. М. е собственик, в административнонаказателната преписка липсват доказателства за изпълнена процедура по чл. 188, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Следователно може да се направи извод, че жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 188, ал. 1, пр.1 ЗДвП – собственик на лекия автомобил, какъвто в случая не е бил.

В случая не е предоставена възможност на жалбоподателя М. да посочи конкретното лице, управлявало автомобила. При това положение съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на визирания нарушител. С пропускането на описаната част от процедурата по издаване на ЕФ е отнета възможността за 3 упражняване на регламентирано от закона право на лицето да декларира важни за административно – наказателното производство факти, отнасящи се до установяване на нарушителя. Ето защо напълно необосновано е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя вследствие на допуснато нарушение съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ел. фиш за налагане на глоба установена с автоматизирано техническо средство серия К № 7079134, с което на Р. С. М., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ул. „Ч.“ №39 е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 1200 лв. на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 във вр с ал.2, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал.

2 във вр. С чл. 21,ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-В. да заплати на Р. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Ч.“ №39 сумата от 400/четиристотин лв./лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 945/2023 г. по описа на РС-В..

Решението може да се обжалва по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4