Определение № 183 от 21.07.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. гр. София, 21.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Хр. Райчева

Членове:

Стоян Людм. Тонев

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно наказателно дело № 20221010600162 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

С определение от 12.04.2022 г. по НОХД № 1355/2014 г. на СНС, постановено в разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, като е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Специализираната прокуратура.

Срещу първоинстанционното определение са постъпили въззивни жалби от подсъдимия Б.

В. и неговите защитници - адв. М., адв. А.. С жалбите е формулирано искане за отменяне на първоинстанционното определение и връщане на делото за провеждане на ново разпоредително заседание, а в условията на алтернативност - отмяна на атакуваното определение и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза на процеса. В горепосочените жалби се развиват доводи, че определението е било постановено от незаконен съдебен състав, тъй като след смъртта на един от съдебните заседатели, не само е бил избран нов на негово място, но и в нарушение на чл. 69, ал. 3 от ЗСВ е бил заменен и другият заседател, участвал до момента в процеса. Разглеждането на делото от незаконен съдебен състав следвало да бъде „санкционирано“ още в най - ранната фаза. По - нататък в жалбите се излагат фактически и правни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при самото провеждане на разпоредителното заседание, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите. В това отношение се посочва, че в съдебното заседание от 02.03.2022 г. по уважителни причини е отсъствал защитника на подс. П. А., а именно адв.

1

Н., но въпреки възраженията на страните и нормата на чл. 247г, ал. 1, т. 3 от НПК е бил даден ход на разпоредителното заседание. В съдебно заседание от 29.03.2022 г. по уважителни причини не са се явили адв. М., адв. А. и подзащитният им – подс. Б. В., както и адв. В. - защитник на подс. К. В., но въпреки възраженията на присъстващите страни, в нарушение на чл. 247г, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК, отново е бил даден ход на разпоредителното заседание. Защитата акцентира на обстоятелството, че подсъдимият Б. В. не се е явил по уважителни причини в заседанието на 29.03.2022 г., тъй като е бил поставен под карантина за периода от 24.03.2022 г. до 02.04.2022 г., което било удостоверено със съответни медицински документи. В съдебно заседание от 12.04.2022 г. не са се явили подсъдимите П.

А. и Б. В., като последният е бил и нередовно призован, но въпреки възраженията на присъстващите страни, в това число и прокуратурата, в нарушение на чл. 247г от НПК, отново е бил даден ход на делото, като е било финализирано разпоредителното заседание.

По този начин, според защитата, са били допуснати множество процесуални нарушения даване ход на разпоредителното заседание при неявяване на страни, чието присъствие е задължително, съгласно разпоредбата на чл. 247г от НПК; лишаване на всяка страна от възможността непосредствено да възприеме действията на останалите страни и на момента устно да изложи своето становище, което е било сторено в нарушение на основните начала на процеса по чл. 18 и 19 от НПК. Отделно от това, обвинителния акт е бил изготвен в отклонение от изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и задължителните указания по ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. Обвинението не било ясно, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт били изложени фактически твърдения, които взаимно се изключвали.

Констатирали се още противоречия между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт, касаещи времето на осъществяване на претендираните престъпни посегателства. В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърдяло как подс. П. А. е уговорил съпроцесниците си да участват в организирана престъпна група през месец ноември 2008 г. и тогава те са съгласували волята си с цел осъществяване на престъпления по чл. 255 от НК. По - нататък в обвинителния акт се твърдяло, че подсъдимите са се запознали едва през 2011г. и в това отношение възниквал въпросът как всички са съгласували волята си за участие в претендираното престъпно сдружение 3 години преди да са се запознали.

Въззивна жалба с искане за отмяна на определението е подал и адв. М. Л. - защитник на подсъдимата Н. Д. - И.. Според защитника определението на СНС е незаконосъобразно, тъй като е било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - от незаконен състав и при нарушения на процедурата за провеждане на разпоредително заседание, в резултат на което са били ограничени процесуалните права на всички подсъдими и защитници. Твърденията за незаконен съдебен състав отново са във връзка с претендирано нарушение на чл. 69, ал. 3 от ЗСВ. Относно доводите за допуснати процесуални нарушения, във връзка с провеждането на разпоредителното заседание, се коментира подробно процесуалната хронология и извършените действия от съда в заседанията от 02.03.2022 г., 29.03.2022 г. и 12.04.2022 г. Така, в съдебното заседание от 02.03.2022 г. по уважителни причини е отсъствал защитникът на подс. П. А., а именно адв.

2

Н., но въпреки възраженията на страните и нормата на чл. 247г, ал.1, т. 3 от НПК е бил даден ход на разпоредителното заседание.Това съществено процесуално нарушение е било извършено по отношение на адв. Н. и се отразявало най- съществено на правото на защита на подс. П. А., който, в противоречие с чл.15, ал. 2 от НПК, е бил лишен от квалифицирана правна помощ, която е искал да получи, чрез избрания от него защитник, което било сторено и в нарушение с чл. 6, т. 3, б. „с“ от ЕКЗПЧОС. Едновременно с това били накърнени съществено правата и на останалите страни, тъй като процесуалното поведение на всяка страна зависи в значителна степен и от поведението и изявленията на останалите такива. В тази връзка защитата сочи, че установените в чл. 12, ал. 1 и чл. 19 от НПК принципи за състезателност и устност намират приложение и в разпоредителното заседание. Възприетият от СНС подход за „разцепване“ на разпоредителното заседание на части и заставянето на страните да изразяват становище въз основа на изявленията, обективирани в съдебните протоколи, при положение, че са били налице уважителни причини за отсъствието им е било сторено в нарушение на закона. В тази връзка защитникът посочва, че изявленията му в съдебното заседание на 02.03.2022 г. биха имали различно съдържание, в случай, че би възприел изявленията на адв. Н., което не можел да стори, предвид нейното отсъствие, поради заболяване. Отделно от това, било допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото СНС е дал ход на разпоредителното заседание на 02.03.2022 г., въпреки че адв. Л. е встъпил в процеса едва на 22.02.2022 г., като обективно не е имал възможност и не се е запознал адекватно с материалите по делото, което било в значителен обем - от над 100 тома. В този смисъл адв. Л. не е успял да осъществи спокойно и в пълен обем защитната си функция. Поради това СНС, вместо да дава ход на разпоредителното заседание, е следвало да отложи същото, респективно да изпълни правомощието си по чл. 15, ал. 3 от НПК да осигури възможност на подсъдимата Н. Д. да упражнява пълноценно правото си на защита, която да се ползва от квалифицирана юридическа помощ в съответствие с чл. 6, т.3, б. „б“ и „с“ от ЕКЗПЧОС. Съдебното заседание от 29.03.2022 г., в което се обсъждали въпросите по чл. 248 от НПК, било проведено в нарушение на императивните норми на чл. 269, ал. 1 от НПК и чл. 247г, ал. 1 т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият Б. В. не се е явил, поради уважителна причина – заболяване от КОВИД, като отсъствали неговите защитници, както и защитника на подс. К. В.. Независимо от това и въпреки изричното изявление в писмена молба на подс. Б. В. да не се дава ход на делото, за да може да упражнява и самостоятелно правото си на защита и при направени възражения по хода на делото от всички присъстващи страни, съдебният състав е провел „втора част“ на разпоредителното заседание, с което отново съдът от първата инстанция е ограничил съществено процесуалните права на всички страни. Защитникът обръща внимание на обстоятелството, че в съдебно заседание от 02.03.2022 г. подс. Б. В. е уведомил съда, че в периода 04-22.04.2022 г. ще пътува в чужбина, като са били определени следващи дати за заседания от 29.03.2022 г. и 01.04.2022 г. Съдът изрично посочил, но това не било отразено в протокола, че нямало пречка подсъдимият да пътува и е съобразил датите за следващите заседания с това. В с. з. на 29.03.

2022 г. подсъдимият Б. В. не се е явил, поради заболяване, като тогава първоинстанционният съд е „изместил“ датата на съдебното заседание от 01.04.2022 г. на 3

12.04.2022 г. Нарушения на чл. 247г и чл. 269 ал. 1 от НПК били допуснати и в съдебно заседание от 12.04.2022 г., когато съдът е дал ход на разпоредителното заседание, въпреки че са отсъствали подсъдимите П. А. и Б. В. - последният нередовно призован. Отделно от изложеното по-горе, адв. Л. посочва и че обвинителният акт не отговаря на процесуалните стандарти по чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

Жалба, с искане за отмяна на определението, е подал и подс. П. А.. Подсъдимият А. развива доводи за незаконен съдебен състав, поради нарушение на чл. 69, ал. 3 от ЗСВ.

Отново се излагат аргументи за незаконосъобразно провеждане на разпоредителното заседание, поради отсъствие на част от страните. Излагат се подробни доводи в насока, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба и от адв. И. В., в качеството му на защитник на подс. К. В., с която се отправя искане към АСНС да отмени определението на СНС и да върне делото на СП за отстраняване на допуснатите в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения. Защитникът развива доводи в насока, че разпоредителното заседание е било проведено в отклонение от процесуалните правила. Сочи, че разпоредителното заседание е било проведено на три дати в присъствие и участие на различни групи подсъдими и защитници. При това разпоредителното заседание се е провело в ситуация, при която отделни подсъдими са се явявали без своите защитници и въпреки изявленията, че не разбират процедурата, са били заставяни от председателя на състава да дават становище по всеки един от поставените въпроси. Отделно от това, защитникът се спира на извършеното изменение на обвинението, сторено преди стартиране отначало на делото. Защитникът посочва, че предвид прокурорската инициатива по чл. 287 от НПК старото обвинение е загубило своята процесуална значимост и делото продължавало по новото /изменено/ обвинение, независимо кога и от кого е допуснато това изменение. Ако се следвало правилото за процесуална валидност на „измененото по диспозитив“ обвинение, то същото било в грубо противоречие с обстоятелствената част на обвинителния акт. В това отношение, според защитника, единственият възможен изход от създалата се процесуална ситуация бил да се върне делото на СП, която да изготви нов обвинителен акт, чиято обстоятелствена част да е синхронизирана с измененото обвинение.

Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с жалбата и провери изцяло съдебния акт, намери за установено следното:

Въззивната инстанция не споделя доводите за разглеждане на делото от незаконен съдебен състав, респективно за постановяване на обжалваното определение от такъв съд. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от ЗСВ, ако разглеждането на делата, в които участват съдебни заседатели, продължи след срока на мандата им, участието им по съответните дела продължава до тяхното приключване в съответната съдебна инстанция. Смисълът и съдържанието на чл. 69, ал. 3 от ЗСВ е, при вече започнали дела с активиране правилото за неизменност на съдебния състав по чл. 258 от НПК, да се избегне стартиране отначало на наказателния процес. Респективно съдебният заседател да продължи участието си по делото, въпреки изтеклия му мандат.