Решение № 179 от 31.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000667 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по жалба от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./, ЕИК 831184677 срещу решение № 850/14.06.2024 г. по т.д. № 376/ 2024 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 23 състав, с което е отхвърлен предявения от ищеца срещу О. Н. Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ сума в размер на 43 378 940 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договори за кредит, сключени на 15.11.2012 г. и на 21.12.2012 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ и „Принт инсвест 1“ ЕООД, ЕИК 131358570 които вреди са причинени в резултат от неизпълнение от О. Н. Р. на задълженията му по осъществяване на управление на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, възникнали от качеството му на член на управителния съвет, изразяващи се в следните деяния: 1) извършване на действия по приемане от това лице като член на управителния съвет на „КТБ” АД на решение да се сключат договори за банков кредит с „Принт инвест 1“ 1

ЕООД, без да е спазена предвидената в Правилника за кредитна дейност процедура за извършване на анализ на способността на дружеството, подало искане за кредит, да изпълнява задълженията си към банката, ако такъв бъде отпуснат, както и процедурата за извършване на анализ и оценка на обезпеченията по договорите; 2) решение за определяне на срок за учредяване от кредитополучателя „Принт инвест 1“ ЕООД на особен залог след датата на сключване на договора без това да е предвидено като условие за отпускане на кредита, както и вписването на залозите в ЦРОЗ, което създава условие кредитът да остане необезпечен.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което, следва да бъде отменено.

Поддържа становището, че процесния договор за кредит е подписан при липсата на множество изискуеми по Правилника за кредитната дейност /ПКД/ съпътстващи документи, анализи и проучвания на длъжника, преценка на финансовото състояние, преценка на кредитния риск и др. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да осъществява контрол върху дейността на служителите на банката, отговорни за събирането на необходимите документи от кредитоискателя и за извършването на необходимите проучвания и изготвянето на становища, като не е изискал необходимата документация. Счита, че като е взел решение за сключване на договора за кредит при липса на информация за кредитоспособността на „Принт инвест 1“ ЕООД и стойността на предлаганите обезпечения, ответникът не е положил грижата на добрия търговец и е нарушил общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ.

Оспорва мотивите на съда, че не е налице причинно – следствена връзка с несъбирането на вземането на банката във връзка с учредените особени залози. Твърди, че сключените във връзка с договорите за банков кредит от 15.11.2012 г. договори за учредяване на особен залог на вземания от сметки в КТБ АД не обезпечават интересите на банката, тъй като залогодателят е могъл да се разпорежда със средствата по тези сметки, а по логичен път следвало да се достигне до заключението, че правилата на банката са предвиждали обезпеченията залог на вземания да бъдат с гарантиран размер и залогодателят да не се разпорежда с предвиденото обезпечение. Твърди, че 2 предмет на сключените два договора за учредяване на особен залог на дълготрайни активи били едни и същи машини, съоръжения и оборудване, за които освен това при учредяването на залога не били представени доказателства за собственост на активите и описанието на машините било крайно недостатъчно, за да се извърши идентификацията им, не били предвидени никакви механизми да гарантиране на обезпеченията.

Твърди, че ответникът заедно с И. З. и А. П. на 06.08.2013 г. е взел решение за увеличаване размера на кредита по договор за банков кредит от 21.12.2012 г. в размер на 9 900 000 евро. При увеличаването на кредита, администраторите не били взели пропуските при отпускането на кредита, не били съобразили липсата на изискуеми документи, не предвидили увеличаване на обезпеченията.

Възразява срещу съображенията на съда, че банката не е доказала, че имуществото на залогодателя не е било достатъчно за покриване на вземанията. Твърди, че с оглед приключилото производство по несъстоятелност за „Принт инвест 1“ ЕООД, в него не е намерено имущество, което да покрие вземанията на банката, съответно и невъзможно било да се докаже пазарната стойност на активите на дружеството.

Излага разбирането, че е неправилна тезата с която съдът приема, че причината процесните вземания да са несъбрани към момента е непредприемане на надлежни действия за осребряване на притежаваното от длъжника имущество. Синдиците били избрали да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Принт инвест 1“ ЕООД, като преди това са предприели действия по обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. Доколкото пречка да се проведе фазата по осребряване на имуществото било липсата на средства, то това не било по вина на банката, тъй като, синдикът можел да извършва процесуални действия по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, обременено с реално обезпечение и без да може реално да получи възнаграждение за това, в случай, че с обезпеченото имущество се изчерпва масата на несъстоятелността и стойността му не надхвърля вземанията на обезпечения кредитор.

Въззиваемият О. Н. Р. не изразява становище.

Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на 3 инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването. Жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 15.11.2012 г. и на 21.12.2012 г. между „КТБ“ АД, представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А.

М. П., в качеството й на кредитор, от една страна и от друга „Принт инвест 1“ ЕООД, като кредитополучател са сключени договори за отпускане на банкови кредити, предназначени за покука на дълготрайни активи. За гарантиране издължаването на предоставените кредити, кредитополучателят е учредил след сключването на договорите, в полза на банката, залог върху закупените с кредита дълготрайни активи и особен залог на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни и други сметки с Банката, като няма данни договорите да са вписани в ЦРОЗ.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че отговорността по чл. 57, ал. 3 от ЗБН е специална деликтна отговорност за вреди, която може да се търси на изчерпателно определени от закона лица, произтичаща от заеманата от тях длъжност на администратор на банка, като тази отговорност е сходна с отговорността, уредена в разпоредбите на чл. 145 и чл. 240, ал. 2 ТЗ.

Приел е, че доколкото при сключването на договорите за кредит, ответникът не е положил грижата на добрия търговец и е нарушил общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ, то останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а именно, вреда и причинна връзка, не са доказани.

Съдът, като взе предвид, че страните не спорят за фактите, които първоинстанционният съд е приел за установени и за да не бъдат преповтаряни, препраща към мотивите на решението в тази част.

От правна страна, САС, приема следното:

Видно от заложените каузи в приетия като доказателство по делото Правилник за кредитната дейност, в него липсват разписани конкретни задължения за членовете на Надзорния съвет при провеждане на кредитната дейност на Банката. Целият процес по управление на кредитния риск, по проучване на исканията за кредит и сключването на кредитните сделки, както и последващия контрол са възложени на конкретни органи и структурни звена 4 в Банката, каквито са Кредитния комитет, управление „Кредитиране“, управление „Правно“ и дирекция „Кредитен риск“ в управление „Анализ и контрол на риска“. Кредитните сделки се сключват, въз основа на съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление на банката и началника на управление „Кредитиране“ проекто – договори. Формално, в случая и двата процесни договора са сключени в същия ден, в който е подадено искането за отпускане на кредит. Решението на управителния съвет за сключването на договорите обаче, е основано на становище от управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“. От него става ясно, че кредитополучателя е клиент на „КТБ“ АД от м. февруари 2006 г. и дружеството е страна по други договори за кредит, обслужвани в срок. По делото липсва кредитното досие на „Принт инвест 1“ ЕООД, като се твърди от ищеца, че други документи освен депозираните по делото не са изготвяни. Същевременно, съобразно глава четвърта от ПКД, кредитните специалисти са длъжни да извършват текущ контрол по всички сключени кредитни сделки, като осигуряват информация относно всички изменения в правния статут и общото финансово състояние на кредитополучателя, изискват текущата финансова и счетоводна информация, изготвят цялостен анализ на кредитоспособността на кредитополучателя, събират сведения за пазарното измерение на обезпеченията, поради което и при сключването на процесните договори, служителите на банката са разполагали с всички данни за анализ на кредитния рейтинг на „Принт инвест 1“ ЕООД, но те не са представени по делото и не може да се заключи, че решението е взето при липсата на информация за кредитоспособността на дружеството. Съобразно заложения в Правилника алгоритъм, анализа на риска не е задължение на членовете на управителния съвет, нито тяхно е задължението да следят, дали са изпълнени всички кредитни процедури, тъй като до тях достига само крайно предложение на отговорните за сделката служители, да информират управителния съвет, дали сключването на договора е рисково, каквито данни за последното, в конкретната хипотеза, липсват.

Предвидената с т. 4.10 и т. 4.10.3 от договорите за възлагане на управлението, отговорност при сключването на договорите, от името на банката и определянето на тяхното съдържание, не може да бъде разглеждана извън контекста на реда въведен с Правилника и разпределените с него функции между длъжностните лица. САС намира, че дължимия по договора за 5 управление „общ контрол“ се изразява в създаване от мениджмънта на организационна структура, приемането на вътрешни правила и възлагането на функции по банковата дейност на конкретни структурни звена, а не е задължение за пряк контрол на всеки един елемент от цялостния процес по сключването на договорите за кредит. Затова и неизпълнение на процесното задължение от договорите за управление, би било факт, ако въпреки отрицателното становище на служителите от отговорните структури досежно договора с „Прин инвест 1“ ЕООД, изпълнителните директори са поели риска да сключат този договор, доказателства за което не са представени по делото.

По идентични с изложените по – горе съображения, неоснователни са и възраженията за нарушения при сключването на договорите за залог, тъй като последващото вписване на договора в ЦРОЗ е задължение на служителите в дирекция „Правна“ и не може да бъде отнесено към отговорността на ответника. Така и преценката за стойността на машините и адекватността на обезпечението по договорите е обект на анализ от дирекция „Кредитен риск“.

Липсват доказателства, свидетелстващи, че решението за сключване на договора при условията на процесните обезпечения е взето от ответника, при данни от тази дирекция, насочващи към критична степен на кредитния риск.