Решение № 780 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000503048 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 10708/22 г. по описа на СГС.

С решение по делото № 4506/10.07.25 г. съдът е отхвърлил предявения от А. Б. С. срещу Поп Финанси АД иск с правно основание чл. 108 ЗС относно ПИ, идент. № ***, с естество на урбанизирана територия, с площ 1025 кв.м., ведно с построената сграда с идент. № ***, с естество на складова инфраструктурна сграда, на един етаж, с площ 63 кв.м., подробно идентифициран в исковата молба.

Недоволен от решението е ищецът.

С въззивната жалба той утвърждава, че при решаване на спора съдът е ценил избирателно събраните гласни доказателства, мотивирайки решението си на база на тези, събрани по искане на ответника, като двама от неговите свидетели – праводателката на ответника и дъщеря й, са заинтересовани от изхода на спора. Пренебрегнато е обстоятелството, че за двата имота (спорния и прилежащ до него) е отреден единствен административен адрес – гр. София, кв. ***, ул. *** *, и обстоятелството, че с показания на свидетели се установява несъмнено, че в него ищецът бил изградил развъдник за кучета.

1

Тъй като въводът, осъществен на 07.10.21 г. е отменен от съда като незаконосъобразен, владението на ищеца не е прекъснато и продължава да протича до настоящия момент, обстоятелство, което следва ад се отчете от съда. Иска се отмяна на постановеното решение, уважаване на иска и присъждане на направените разноски.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата. Счита, че дори на мястото, придобито от него с договор за покупко-продажба ищецът да е държал клетка за кучета, това не доказва наличието на двата елемента на фактическото състояние владение – корпус + анимус, годно при установяване на доълнителни условия да се трансформира в право на собственост; без значение е правилността на осъществения въвод във владение, защото в исковата молба е определен периодът на владение, трансформиращ фактическото състояние в право на собственост и съдът не може да зачита друг период под формата на настъпили след подаване на исковата молба обстоятелства (каквото е твърдението на ищеца); защитата си ищецът основава само на гласни доказателства, без да ангажира писмени такива, а преценката на първостепенния съд е направена въз основа на целия събран по делото доказателствен материал. Въззиваемият иска решението да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на разноски за въззивния процес.

В производството пред САС не са събирани доказателства.

При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Поради това се дължи произнасяне относно правилността на решението, съобразно доводите за неправилност, изтъкнати във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на произнасяне, САС приема за установено следното:

Не се спори, че ищецът и праводателката на ответника о силата на нотариална продажба – Е. Д., са в съребрено родство, като ответничката е леля на ищеца. Не се спори също така, че процесният имот е наследствен, който бил притежание, ведно с построените в него сгради, от бабата и дядото на ищеца/родители на Е. Д.. С договор за доброволна делба от 07.10.1997 г. поземленият имот бил разделен на две равни половини, като в собственост на бащата на ищеца - Б. С., попадала частта с изградена в нея двуетажна къща, а в този на праводателката на ответника – терен, със сграда, наречена лятна кухня 2 и помощни стопански постройки.

Приета по делото техническа експертиза, извършена от в.л. Н., установява, че след делбата двата имота били отделени с ограда – опъната между колове мрежа, която към момента на огледа била в по-голямата й част премахната.

С исковата молба ищецът утвърждава, че след осъществената доброволна делба леля му се дезинтересирала от имота и до 07.10.22 г., когато по искане на ответника ЧСИ В. Л. осъществила негов въвод в имота, определен в дял на Е. Д., ищецът единствен владеел земята и постройките. На 15.10.2021 г. ищецът бил окончателно отстранен от имота.

С оглед на така направеното изявление следва да не се зачете възражението, съдържащо се във въззивната жалба за продължаващо и след въвода несмутено владение от страна на ищеца. С осъществените действия по отстраняването му от процесния имот придобивната давност е прекъсната и е започнало протичането на нова придобивна давност, тъй като едно от изискванията към владението за придобиване на имущество по давност, е то да е несмутено.Неотносима е и техническата грешка след доброволната делба и кадастралното й отразяване да не бъде създаден нов административен адрес.

Видно от свидетелските показания, всеки от поделените имоти имал собствен вход. Чуждото бездействие не ползва ищеца за обосноваване на елементите на придобивната давност, водеща до трансформиране на фактическото владение в право на собственост. Липсва съставен от ищеца констативен нотариален акт на база давностно владение (подлежащ също на съдебно оборване при възникнал правен спор).

Удостоверение, издадено от НСлС свидетелства, че за периода 02.10.97 г. – 18.09.98 г. ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение задържане под стража. На това основание настоящият състав приема, че начало на упражняваната от ищеца фактическа власт над имота с оглед елемента corpus би могла да е най-рано датата 18.09.98 г.

Следователно периодът, през който ищецът при доказани фактическо владение над имота и намерение да го придобие като свой е от 18.09.98 г. до 07.10.22 г. Неотносимо е обстоятелството, че при осъщствяване на въвода е допуснато нарушение на закона. С предприетото изпълнително действие е демонстрирано смущаване на необезпокояваното владение на имота от ищеца поради предявена от ответника претенция за осъществяване на правото му на 3 собственост. Посоченият по-горе времеви интервал позволява да се установи изискуемото се за придобиване на имот на първично правно основание от недобросъвестен владелец съобразно чл. 79 ЗС (няма твърдения за основание, годно да направи ищеца собственик).

Представени са писмени доказателства за разкрити партиди към електроснабдително дружество и Софийска вода на името на бащата на ищеца и липсващи такива на името на сестра му.

При анализ на гласните доказателства се обособяват две различаващи се твърдения, поддържани от свидетелите на всяка страна. Свидетелите на ищеца заявяват, че го познават и редовно са посещавали имота, в който ищецът бил изградил развъдна база за кучета. Тя представлявала метални клетки с метален навес върху бетонова основа. Клетките били 3-4 на брой, големи. Твърди се, че същите са се намирали в част, отредена с доброволната делба в дял на праводателката на ответника.

Е. Д. като свидетел и другите свидетели на ответника утвърждават, че в намиращата се в дела на Е. лятна кухня продължила да живее майката на съделителите - Т. С., за която Е. полагала грижи. С възрастта и влошаване на здравословното състояние на Т. С., дъщеря й я гледала през зимата в градски апартамент, а през лятото – в имота в Драгалевци. Там се поддържала градина – подрязвани били овощни дървета, засаждани и отглеждани били зеленчуци.

Това продължило до смъртта на Т. С. през 2017 г., когато отношенията между брата (баща на ищеца) и сестрата (леля на ищеца) се влошили и С. изпъдил сестра си от имота.

Тъй като двете групи свидетели правят изявления за обстоятелства, които не се изключват и няма основание за изключване достоверността на разпитани свидетели, настоящият състав приема, че и ищецът, и праводателката на ответника едновременно са упражнявали фактическа власт над частта от имота, отреден в дял на Е. Д. и тази поотделно осъществявана власт е продължила до 2017 г. Дотогава Д. е гледала майка си, обитаваща изградената в имота сграда и е поддържала градината, а ищецът е бил разположил частично в тази част постройка за отглеждане на кучета. Последният извод се базира на утвърденото от в.л. Н. заключение, че при осъществения въвод във владение е била съборена част от сграда, навлизаща в процесния имот (с.2 от заключението, задача втора). Доказаната липса на дезинтересиране на лелята 4 на ищеца от имота до 2017 г. обосновава липса на несмутено явно и непрекъснато владение от страна на ищеца върху частта, предоставена с договора за делба на Е. Д..

Най-съществено основание за потвърждаване изводите на първоинстанционния съд е недоказаният анимус като елемент от фактическия състав на владението. Ищецът не навежда доводи и не ангажира доказателства за намерението си да придобие имота, който държал до 07.10.22 г. за себе си.

Напротив – свидетелката Б. Д. (дъщеря на Е. Д.) утвърждава провеждани между майка й и ищеца разговори за изкупуване на частта на Д. от А. С., приключили с изявление на последния, че не може да събере договорената продажна цена. Преддоговорните отношения, свързани с намерение за закупуване на имота, са свидетелство, че ищецът не е зачитал същия като свой и е признавал правата на носителката на собствеността. Свидетелката Д. не следва да се третира като заинтересована. При евентуална евикция тя не би търпяла последици от същата.

На 13.10.21 г. Д. продала на ответника в спора собствеността си над процесния имот и още същата година приобретателят завел изпълнително дело за отстраняване на ищеца от владението на имота (изп.д. 274/21 г. на ЧСИ В. Л.).

Крайният извод е, че ищецът не установява в условията на пълно и главно доказване своето явно, несмутено и непрекъснато упражняване на фактическа власт над ПИ с идент. № ***, урбанизирана територия с площ 1025 кв.м., ведно с построената сграда с идент. № ***, складова инфраструктурна сграда на един етаж с площ 63 кв.м., с намерение да ги придобие за себе си.

Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди, а в полза на въззиваемото дружество да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 1800 € - заплатен адвокатски хонорар (л. 30).

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4506/10.07.25 г., постановено по гр.д.

5

10708/22 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Б. С. да заплати на Поп Финанси АД разноски за въззивното производство в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) €.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6