Решение № 12 от 21.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Велико Търново, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20254001000233 по описа за 2025 година

С Решение № 52/22.05.2025 г. по т. д. № 80/2024 г. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – гр. София, да заплати на К. И. А. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.02.2023 г., вследствие на което е причинена смъртта на съпруга й П. К. А., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на застрахователната претенция - 20.11.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 200 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил на осн. чл.78 ал. 6 от ГПК „ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на Плевенски окръжен съд ДТ върху уважената част от иска в размер на 4 800 лв., както и сумата от 550 лв. възнаграждение за вещи лица от бюджета на ПлОС съобразно уважената част от предявения иск, а в полза на К. И. А. - направените разноски в размер на 9 450 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на иска.

Осъдил на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК К. И. А. да заплати на „ЗД „Бул Инс“ АД направените разноски в размер на 8 916 лв. общо, от които: адвокатско възнаграждение в размер на 8 460 лв. с ДДС и 456 лв. разноски за вещо лице и свидетели, съобразно отхвърлената част на предявения иск.

С Определение № 345/22.07.2025 г., постановено по делото в производство по 1 чл. 248 от ГПК, изменил решението в частта за разноските, като намалил присъдените в полза на „ЗД „Бул Инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение от 8 460 лв. с ДДС на 6 096 лв. с ДДС. Оставил без уважение молбата на ищцата К. И. А. за изменение на решението в останалата й част.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв., е подадена от ищцата К. И. А. чрез адв. Л. Х.. Счита, че съдът правилно е определил справедливия размер на обезщетението от 180 000 лв., но неправилно е уважил възражението на ответника за съпричиняване на вредата. В противоречие с чл. 300 от ГПК съдът е изследвал съпричиняването от страна на пострадалия, въпреки че този въпрос е обсъден от наказателния съд. В Решението си по ВНОХД № 175/2024 г. ВТАС е приел, че няма съпричиняване от страна на пострадалия. Изводът за наличие на съпричиняване е в противоречие и с доказателствата по делото, вкл. и със заключението на автотехническата експертиза. Счита, че дори въззивният съд да приеме наличието на съпричиняване, то определеният от първоинстанционния съд размер от 30% е висок, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да присъди допълнително обезщетение до размер на 180 000 лв., като присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание адв. Х. поддържа жалбата. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.

В писмения си отговор ответникът „ЗД „Бул Инс“ АД чрез пълномощника адв.

Ал. И. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Чл. 300 от ГПК ограничава обвързващата сила на присъдата само до три въпроса – дали деянието е извършено, дали е противоправно и дали е извършено виновно от подсъдимия.

Съпричиняването не е елемент от престъпния състав и не попада в обхвата на фактите, с които гражданският съд е обвързан. Мотивите на присъдата не могат да заменят самостоятелната преценка на гражданския съд по въпроса за съпричиняването. Твърди, че поведението на пострадалия е в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, макар пресичането формално да е извършено по пешеходна пътека. Определеният от съда принос от 30% съответства на доказателствата по делото.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за разликата над 100 000 лв. до присъдените 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника „ЗД „Бул Инс“ АД чрез адв. Ал. И.. Счита решението в тази част за неправилно, постановено при неправилно прилагане на процесуалния закон и чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение е прекомерно с оглед реалната вреда и установеното разбиране за справедливост в обществото, определено е в отклонение от трайно установената практика на ВКС. В жалбата са посочени данни за начина на определяне на обезщетението при смърт на лице в резултат на ПТП в различни европейски страни. В 2 сравнение със средния размер на обезщетенията в Европа, тези, присъждани в България, са сред най-високите. Счита, че по делото е доказано съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, което следва да бъде оценено най-малко на 1/3.

Пострадалият не се е съобразил с посоката и скоростта на движение на приближаващото се МПС – нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По делото е прието, че пострадалият е пресичал по продължение на тротоара, но това не отговаря на фактическата обстановка, тъй като отсрещната страна не е физическо продължение на тротоара, от който е предприел пресичането. Дори и да се приеме, че пресичането е в рамките на пешеходна пътека, то е направено при очевидно наличие на опасност, в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Налице е и нарушение на чл. 32 от ЗДвП. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., ведно със съответната законна лихва, като присъди направените по делото разноски. В писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощника адв. Ал. И.. Представен е списък на разноските.

В писмения си отговор ищцата К. И. А. чрез адв. Л. Х. заема становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Първоинстанционният съд правилно е определил справедливия размер на обезщетението в размер на 180 000 лв. като е взел предвид доказателствата по делото.

Частна жалба против Определение № 345/22.07.2025 г. на ПлОС по т. д. № 80/2024 г. е подадена от ищцата К. И. А. чрез адв. Л. Х.. Счита определението за неправилно в частта, с която съдът е приел, че по делото е представен документ за плащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество. По делото не е доказано реално плащане на адвокатското възнаграждение, поради което в полза на ответника не следва да се присъждат разноски за такова възнаграждение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваните части е валидно, частично допустимо и частично неправилно.

Въззивната жалба на ищцата е изцяло основателна, а въззивната жалба на ответника – частично основателна.

Ищцата К. И. А. е предявила против „ЗД Бул Инс" АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат от смъртта на П. К. А. – неин съпруг, настъпила на 07.04.2023 г. вследствие на увреждания, получени при ПТП на 02.02.2023 г. в гр. Плевен, причинено от водач на л. а. „Форд“, модел „Мондео“, с рег.

3

№ СТ 63****, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗД Бул Инс" АД, ведно със законната лихва върху обезщетенията от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане.

Съдът е уважил предявения иск до размер на 120 000 лв. Приел, че общо дължимото обезщетение е в размер на 180 000 лв., а съпричиняването от страна на пострадалия - 30%.

В частта, с която искът е уважен до размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 180 000 лв. до 200 000 лв., ведно с претендираната законна лихва, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбите оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 100 000 лв., като съдът следва да се произнесе и по въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Установено е следното от фактическа страна:

Настъпването на деликта, виновното поведение на делинквента и причинената вреда, не се спорят от ответника.

Безспорно е, че с влязла в сила на 19.12.2024 г. Присъда № 7/19.03.2024 г. по НОХД № 999/2023 г. по описа на ПлОС делинквентът Л. В. Ж. е признат за виновен за това, че на 02.02.2023 г. в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „Шар планина“ и ул.

„Шипка“, при управление на МПС – л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СТ 63****, нарушил правилата за движение, както следва: чл. 20, ал. 2 изр. второ от ЗДвП и чл. 119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. А., като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла на & 6, т. 54, изр. второ от ЗДвП и на осн. чл. 343, ал. 3, алт. последна, б.“б“ – пр. първо, вр. с чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на 3 г.

„лишаване от свобода“, отложено за срок от 4 г. и го лишил от правото да управлява МПС за срок от 3 г.

Не се спори също така наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното застрахователно дружество по отношение на увреждащото МПС към датата на ПТП, както и факта, че застрахователната претенцията на ищцата е подадена на 20.11.2023 г.

С оглед на това, налице са предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на нейния съпруг, настъпила в 4 процесното ПТП, съответно – искът е доказан по основание.

Относно размера на дължимото обезщетение:

Според настоящия състав, обезщетението в размер на 180 000 лв. е определено от първостепенния съд след преценка на всички обстоятелства, имащи отношение при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Този размер на обезщетението е напълно обоснован, предвид събраните по делото доказателства.

Към датата на инцидента ищцата е била на 72 г., пострадалият е неин съпруг, с който имат петдесетгодишен брак и две деца. Тя е разчитала на него в ежедневието си, защото е имала здравословни проблеми – той е пазарувал, грижел се е за домакинството и за битовите нужди на семейството. С оглед на тези безспорни факти, житейски обосновано е да се приеме, че нелепата му смърт в трагичния инцидент е предизвикала съществена негативна промяна в живота на ищцата, в емоционалното и психичното й състояние. Същият извод се налага и от събраните по делото доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели И. П. А. - Г. – дъщеря на ищцата и Г. П. Ц. – нейна дългогодишна приятелка, че след като научила за произшествието, а после и за смъртта на съпруга си, ищцата изпаднала в тежко емоционално състояние. Чувствала се виновна, защото по нейно настояване съпругът й излязъл от вкъщи, за да отиде до магазина и тогава се случила катастрофата.

Отказвала да се храни, да излиза от дома си, да ходи на лекар, спряла да контактува с приятелите си. Чувствала се самотна, без подкрепа и опора. Започнала да вдига кръвно, не можела да спи. Не се чувствала удобно на семейните празници при дъщеря си. Трудно се справя и в ежедневието си, при придвижването, защото я болят краката.

Пазарува сама, с количка, но и отнема часове.

Интензивните негативни емоционални преживявания на ищцата вследствие смъртта на съпруга й се установяват и от заключението на съдебно-психологичната експертиза, допусната пред първата инстанция. Загубата на съпруг в този случай, след дългогодишен брак, води до дълбоки промени в психичното, соматичното и социалното функциониране, познати като реакция на скръб или т. н. траурна реакция дълбока тъга, чувство за загуба и празнота, липса на интерес към обичайни дейности, трудности със съня и апетита. Според експерта, причина за наблюдаващата се при ищцата усложнена траурна реакция, продължаваща близо две години, е ирационалното чувство за вина, което тя изпитва. Това чувство играе основна роля в задържането на скръбта и блокирането на процеса на адаптация към загубата. Това води до хронифициране на скръбната реакция и пречи за прехода към фазата на адаптация, което е характерно за нормално протичащия скръбен процес. В резултат на извършеното психометрично изследване, вещото лице дава заключение, че при ищцата 5 е налице депресивна симптоматика и затруднение в реалистичната оценка на средата и на личността й, което води до нарушена адаптация и влошено вътрешно равновесие, без признаци на психотична дезорганизация.