Решение № 2610 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2610 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100506558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 6235 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 60068/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 90-и състав, са отхвърлени и сковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация София” ЕАД против С.

Й. М. и А. Й. Д. за признаване за установено, че дължат сумата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер, както следва - С. Й. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 177,82 BGN (хиляда сто седемдесет и седем лева и 82 стотинки), за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2023 г. в размер на 152,38 BGN (сто петдесет и два лева и 38 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 21,53 BGN (двадесет и един лева и 53 стотинки),за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 06.06.2023 г. в размер на 4,72 BGN (четири лева и 72 стотинки), и А. Й. Д. цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 177,83 BGN (хиляда сто седемдесет и седем лева и 83 стотинки),за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 06.06.2023 г. в размер на 152,39 BGN (сто петдесет и два лева и 39 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 21,53 BGN (двадесет и един лева и 53 стотинки), за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 06.06.2023 г. в размер на 4,71 BGN (четири лева и 71 стотинки), за недвижим имот в гр. София, ж.к. ****, аб.№ 300604, за които суми е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК на 08.08.2023 г. по ч.гр.дело № 37931/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцовото дружество, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Оспорва извода на първоинстанционния 1 съд, че не е установена облигационната връзка между страните. В тази връзка сочи, че от приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на общинската собственост Н.В.Д. е придобила собствеността върху процесния имот, като от представеното по делото удостоверение за наследници на лицето Н.В.Д. е видно, че последната е била наследена от нейните дъщери – ответници по делото, поради което и в качеството им на собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство последните са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Акцентира, че количеството и качеството на начислената топлинна енергия не са оспорени от ответниците, поради което съдът неправилно е отхвърлил исковата претенция поради това, че фактурите са издадени на името на Й.С.Д.. Излага подробни съображения за дължимост на сумата за мораторна лихва върху вземането за доставена топлинна енергия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците С. Й. М. и А. Й. Д., чрез адв. А. Т., в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемите споделят извода на първоинстанционния съд, че доколкото ищцовото дружество е отразило като титуляр на партидата третото лице Й.С.Д., то именно последният е клиент на топлинна енергия. Молят съда да потвърди обжалваното решение и претендират разноски.

В законоустановения срок не е постъпило становище от третото лице-помагач „Далсия“ ООД.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ищеца, чрез юрк. Филиз Ибрямова, с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 01.07.1997 г. се установява, че Н.В.Д. е придобила следния недвижим имот: апартамент № 67, находящ се в жилищна сграда блок 2

421, вход В, етаж II, построена върху общинска земя – парцел N комплекс, квартал № 106 в „****“, ул. „И“, I V м.р. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, след смъртта на Н.В.Д., настъпила на 27.10.2010 г., същата е наследена от нейните дъщери – ответниците по делото С. Й. М. и А. Й. Д.. Ответниците не твърдят, а и не се установява да са се разпоредили с правото си на собственост върху собствените си идеални части от имота, при което се установява за целите на процеса, че през исковия период собствеността върху топлоснабдения имот принадлежи на ответниците С. Й. М. и А. Й. Д., като между тях и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за притежаваните по тях по ½ идеални части.

Обстоятелството, че ищцовото дружество е открило партидата за процесния имот на трето за спора лице – Й.С.Д., при положение че не се твърди, а и не се установява сключването на договор за доставка на топлинна енергия с това трето лице, не води до друг извод, доколкото в хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ страни по облигационното правоотношение са всички съсобственици на топлоснабдения имот, независимо от това на чие име е открита партидата. В този случай откриването на партида има единствено счетоводно значение.

В аспекта на изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия за всеки от ответниците за ½ идеални части.

Доколкото с депозираните отговори на исковата молба ответниците категорично са заявили, че не оспорват размера на начислената топлинна енергия, то предявеният иск се главница за топлинна енергия за процесния период следва да бъде уважен изцяло.

В отговора на исковата молба ответникът своевременно е направил възражение за погасяването на вземането поради изтекла давност. Предвид това, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като недоказан по основание, то не се е сбъднало условието, под което да разгледа възражението за давност. Следователно с оглед формирания от въззивната инстанция извод за наличие на вземане на главница за доставена топлинна енергия, възражението като същото следва да бъде разгледано възражението за погасителна давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК понятието „периодични плащания по смисъла“ на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При тези съображения и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в това число и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички изброени признаци и следва да се считат за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По отношение на вземанията за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.07.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

3

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.

При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2023 г., няма погасени по давност вземания за цена на топлинна енергия за процесния период. Това е така, защото най-старото вземане от процесния период за месец 5.2020 г. е възникнало на 01.06.2020 г. и е станало изискуемо на 15.07.2020 г., но след удължаване на давностния срок с периода от 69 дни, през които не е текла давност поради извънредното положение, срокът изтича на 22.09.2023 г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо, не се установява да са налице погасени по давност вземания за главница за топлинна енергия.