Решение № 433 от 29.12.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. гр.Велинград, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20255210100502 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД

Предявени са от С. Б. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул.

Елена Катранджиева № 4, гр. Велинград, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.

Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представители:

Сокол Янков и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 23 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с които се иска да се обяви за нищожен договор за потребителски кредит № 2707936, сключен на 16.01.2023 г. между С. Б. К., с ЕГН: ********** и “КРЕДИСИМО” ЕАД, както и нищожността на договор за договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 16.01.2023 г. между С. Б. К., с ЕГН: ********** и “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899 и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, с който ищеца иска първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 36.00лв., като недължимо платено.

С исковата молба ищецът излага, че на 16.01.2023 г. сключил Договор за потребителски кредит № 2707936, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 4000 лв. при фиксирани ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48,21 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе общо 5921,80 лв. на 24 месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договор за 1 потребителски кредит № 2707936 заемателят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Излага, че на същата дата, бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. По силата на този договор „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 3700,64 лв., което задължение веднага е разсрочено на 24 вноски, прибавени към месечните погасителни вноски по договор за потребителски кредит № 2707936. Твърди, че е изплатил на “КРЕДИСИМО” ЕАД парична сума в размер на 4036.00 лв., но акционерното дружество претендира заплащане към него на възнаграждението за поръчителство на договора за потребителски кредит, поето от “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в размер на 3700.64 лв.. Излага, че от съдържанието на клаузите на договор за потребителски кредит № 2707936 и договор за предоставяне на поръчителство се налага извода, че е налице значително неравновесие на правата на потребителя и търговците. Счита, че отношенията между “КРЕДИСИМО” ЕАД, “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и С. Б. К. макар и да са регламентирани от отделни договори, същите са свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Твърди, че е налице договорна обвързаност между кредитора и поръчителя с изрична уговорка за приоритетно заплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Сочи, че едноличен собственик на капитала на “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е “КРЕДИСИМО” ЕАД, което означава че е налице свързаност между юридическите лица. Излага, че с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор се цели заобикаляне на закона и на забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че възнаграждението за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде калкулирано в ГЛП и ГПР, а не включването му заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и прави договора за паричен заем недействителен на основание чл. 21 от ЗПК. Излага, че в договор за потребителски кредит № 2707936 не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, което е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Твърди, че посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, 2 съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, поради което договор за потребителски кредит № 2707936 не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.

Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се явява клауза за заплащане на допълнително възнаграждение в полза на “КРЕДИСИМО” ЕАД, тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и която поради пораждане на последиците по т. 1-т. 10 на чл. 143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, че тя е в противоречие и с т. 15 на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите, че е във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на търговеца, чрез принуда се създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, което пък е нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 63 ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че “КРЕДИСИМО” ЕАД и “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ТЗ, което е видно от публичните данни в Търговския регистър. Излага, че съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че чистата стойност на договора за потребителски кредит № 2707936, е в размер на 4 000.00 лв. и всичко заплатено над посочената сума се явява платено от него на “КРЕДИСИМО” ЕАД при начална липса на основание. Сочи, че е заплатил парична сума в общ размер от 4036.00 лв. на “КРЕДИСИМО” ЕАД по договора за потребителски кредит № 2707936, както следва: на 20.02.2023 г. - 449.00 лв., на 11.04.2023 г.

467.00 лв., на 18.05.2023 г. – 470.00 лв., на 10.06.2024 г. – 100.00 лв., на 08.01.2024 г. – 50.00 лв. и на 25.06.2024 г. – 2 500.00 лв., поради което в условията на евентуалност ако се установи, че сключените договорите са недействителни, “КРЕДИСИМО” ЕАД следва да му върне 36.00 лв., които той е платил в повече. Поради изложено моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, депозира отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и моли да бъдат отхвърлени в цялост. Признава, че между страните в настоящото производство е сключен

Договор за потребителски кредит

№2707936/16.01.2023г., по силата, на който е отпуснал кредит на ищеца в размер на 4000лв., като сумата е изцяло усвоена от ищеца по избрания от него начин на усвояване. Приложимия по Договора ГЛП е в размер на 40,00% и 3

ГПР в размер на 48,21%, като общият размер на всички плащания е в размер на 5921,80лв. Не оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 36лв., с която са били погасени задължения различни от главница. Не оспорва и твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, като единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Излага, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не му е бил известен към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, депозира отговор, с който не оспорва твърдените от ищеца факти, че на 16.01.2023г. е сключен Договор за потребителски кредит №2707936 между ищеца от страна, като кредиполучател, и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител С. Б. К.. Излага, че за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 3700лв., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение за периода след пълно изплащане на кредита. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие „Ай Тръст" ЕООД предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя.

4

Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже фактите и обстоятелствата твърдени от него, от които произтича и на които основава претенциите си – в това число да е сключен твърдения договор за заем, при посочените параметри, както и механизма на формиране на общото задължение, да са в противоречие със закона или добрите нрави, респективно да са налице условията за обявяване на договора за кредит за нищожен, като противоречащ на изискванията на ЗПК, а в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата твърдени от него, които препятства осъществяване на претенциите на ищеца.