Определение № 3994 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3994 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20231100901952 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решението № 942/14.07.2026 г. по т.д. № 1952/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, Съдът е отхвърлил предявения от „К. и партньори“ Адвокатско дружество, регистрирано по фирмено дело № 613/2020 г. по описа на СГС, с БУЛСТАТ 176564990 срещу К. М. и А. Д., съдебен адрес: адв. К. М., гр. София, ул. ******** в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н/ иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 37 958,34 евро (74 240.07 лева) - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на сумата по първа частична сметка в размер на 790 659,42 лева за период от 23.07.2019 г. до 24.06.2020 г.; 32 523,42 евро (63 610, 29 лева) обезщетение за вредите от забавата за изплащане на сумата по втора частична сметка в размер на 604 213, 83 лева за периода от 09.09.2020 г. до 22.09.2021 г.;

450,82 евро (881, 72 лева) - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по втора частична сметка в размер на 20 478, 59 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2021 г.; 8 906,71 евро (17 420,02 лева) обезщетение за вредите от забавата от изплащане на сумата по четвърта частична сметка в размер на 356 318, 66 лева за периода от 31.03.2021 г. до 22.09.2021 г.; 265,36 евро (519 лева) - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по четвъртата частична сметка в размер на 12 076, 69 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2022 година, като недоказани и е осъдил „К. и партньори“ Адвокатско дружество, регистрирано по фирмено дело № 613/2013 на СГС, с БУЛСТАТ: 176564990 и с адрес: гр.

София, ул. „ ******** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на А. Н.

Д., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. К. М., гр. София, ул. ********, сумата от 2 556,46 евро (5000 лева) - разноски за адвокатско възнаграждение и на К. Х. М., ЕГН **********, съдебен адрес: адв. К. М., гр. София, ул.

******** сумата от 2 556,46 евро (5000 лева) - разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба от 04.08.2026 г. ищецът е поискал Съдът да измени решението 1 си в частта относно разноските, като е посочено, че защитата на двамата ответници е еднаква, поради което и присъденото възнаграждение общо в размер на 10 000 лева се явява прекомерно. Излага се и, че би следвало да се присъди адвокатско възнаграждение без дължимия ДДС, тъй като ответникът А. Д. и адв. М., осъществила процесуалното представителство на двамата ответници са регистрирани по ЗДДС.

В становище по молбата, ответниците възразяват, като сочат, че общият присъден хонорар на двамата ответници е под претендирания от ищеца такъв – 10 916,84 лева. Оспорва се и твърдението, че следва да се съобразява дали упълномощения адвокат е регистриран по ЗДДС.

По молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК Съдът намира следното:

Молбата е допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл.

248 от ГПК.

Разгледана по същество – молбата е неоснователна.

За да прецени основателността на направеното възражение за прекомерност, Съдът отбелязва следното:

Отговорността за разноски по граждански дела представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него.

Фактическият състав, от който тя се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна.

Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК) и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, размерът на адвокатското възанграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

2

Дадени са и критериите за преценка прекомерност - съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон.

В конкретния случай не следва да се прилага редакцията на чл. 78, ал.5 от ГПК, ДВ бр. 17/2026 г., доколкото делото е обявено за решаване на 02.12.2025 година.

Неоснователни са доводите на ищеца обаче, че заплатеното от двата ответници адвокатско възнаграждение е прекомерно. Не са налице основания за изменение на решението, в което Съдът е аргументирал защо не уважава това възражение на ищеца. Независимо, че защитата на двамата ответници по същество е идентична, дори и и общият размер на присъденото адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен, с оглед характера на спора и осъществените процесуални действия от упълномощения адвокат.

Позоваването от ищеца на регистрацията на адв. М. по реда на ЗДДС, като довод за намаляване на възнаграждението противоречи на параграф 2а от Наредба 1 за възнаграждения за адвокатската работа.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба No 104058/04.08.2026 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК на Адвокатско дружество К. и партньори за изменение на решение № 942/14.07.2026 г. по т.д. № 1952/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, в частта относно разноски за производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – София.

Препис от определението – на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3