Решение № 543 от 30.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Цветина Костадинова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100512626 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20057580 от 14.09.2022 г. по гр.д. № 27974/2020 г.

Софийски районен съд, 28 състав отхвърлил предявения от „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 168.19 лв. – изплатено обезщетение по щета № 0000-1261-15-251453, и 20 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба на 01.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 150 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „З.К.Л.И.“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно първоинстанционният съд приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“.

Съгласно чл. 187 КЗ (отм.) застрахователният договор влизал в сила след плащане на първата вноска при разсрочено плащане на премията. В случая 1 премията била изцяло платена, което се установило от заключение на ССЕ.

От съвкупната преценка на събраните доказателства – уведомление за настъпило застрахователно събитие, талон за оглед на автомобил, фактура за ремонт на процесния автомобил на името на собственика, заведена щета от застрахователя и изплатено застрахователно обезщетение, както и неоспорването от ответника на плащането на застрахователната премия, се установявало съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. Въпреки неподписаната полица, следвало да се приложат саниращите последици на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Саниращото действие се разпростирало и спрямо трети лица, съгласно цитирана в жалбата практика на ВКС, касаеща застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

Извод, че липсата на подпис няма за последица недействителност на застрахователния договор, следвал и от постановките в т. 2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск, като му присъди и сторените разноски в двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА с отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ от 2005 г.

(отм.) вр. § 22 от ПЗР КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от общо 1 188.19 лв., от които 1 168.19 лв. – регресно вземане на ищеца за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на 13.04.2015 г., при което л.а. „БМВ 330“, с рег. № *******, при движение в гр. София по ул.

„Самоковско шосе“ в посока бул. „Цариградско шосе“, срещу номер 1 попада 2 в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, и 20 лв. – обичайни ликвидационни разноски.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 01.07.2020 г. до окончателното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го намира и за правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм), с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, съставляващо покрит от застраховката риск; 3. плащане на застрахователно обезщетение от дружеството - ищец; 4. предпоставките на чл. 49 ЗЗД - осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние (действие или бездействие), вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. В тежест на ищеца, съгласно правилото на чл. 154 ГПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване тези предпоставки, с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.

В случая въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че ищецът не е доказал наличието на първата предпоставка – валидно 3 застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице. С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил наличието на основание за плащане на застрахователно обезщетение и е поискал задължаване на ответника по реда на чл. 183 ГПК да представи оригинал на застрахователната полица с подписи на страните, доколкото към исковата молба е било приложено заверено копие на компютърна разпечатка от застрахователна полица. В проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция процесуалният представител на ищеца заявил, че застрахователната полица, на която основава претенцията си, е била унищожена, за което е представил приемо-предавателен протокол № 681 от 06.10.2020 г., според който процесната полица № 93001410051158/30.10.2014 г. е била унищожена от служители на ищеца с акт за унищожаване от 17.12.2018 г.

Следователно в случая не става дума за неспазване на изискваната от чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.) писмена форма за действителност на застрахователния договор, респ. неподписването му от някоя от страните по него, поради което доводите в жалбата във връзка с т.нар. саниращи последици на чл. 293, ал. 3 ТЗ са неотносими за спора; Неотносима е и нормата на чл. 187 КЗ (отм.), касаеща момента на влизане в сила на сключен застрахователен договор.

Ответникът е поискал задължаване на ищеца да представи оригинал на документ, а такъв не е бил представен при твърдение от ищеца, че сам го е унищожил, въпреки регресните му претенции по полицата. Ето защо правилно районният съд е приел, че ищецът не е доказал първата предпоставка за основателността на иска и го е отхвърлил като неоснователен.

Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи, че дори тази предпоставка да беше доказана, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ не се установява настъпването на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие. В последната се твърди, че ПТП е настъпило в гр. София, при движение на застрахования автомобил по ул. „Самоковско шосе“ в посока бул. „Цариградско шосе“, срещу номер 1, а всички събрани по делото доказателства установяват настъпване на ПТП на различно място – срещу № 175 на ул. „Суходолска“.

Следователно от ищеца не е проведено пълно и главно доказване и относно настъпването на застрахователно събитие по начина и на мястото, описани в 4 исковата молба.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 80 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20057580 от 14.09.2022 г., постановено по гр.д. № 27974/2020 г. на Софийски районен съд, 28 състав.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. „******* на основание чл. 78 ГПК сумата 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5