Решение № 940 от 11.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330208175 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 961/20.09.2021 г. на заместник кмет „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, с което на „НО СЕНС“ ООД ЕИК 203363642, със седалище и адрес на управление, *** на основание чл. 32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

Жалбоподателят „НО СЕНС“ ООД, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като незаконосъобразно, тъй като същото не е извършено поради ранния час на проверката, издаването на касов бон, не означавало нарушение на лимита на работното време, не било посочено юридическото лице в АУАН. Навежда се довод за приложение на чл.28 от ЗАНН, липсвало посочване в какво се състои нарушението, несъставяне на АУАН на мястото на установяване на нарушението и във времето на установяването му, била отбелязана дата на влизане в сила. В съдебно заседание се доразвиват доводите изложени в жалбата, като се посочва още че санкцията е била несъразмерно висока.

Въззиваемата страна Община Пловдив се представлява от процесуален представител, която в съдебно заседание оспорва жалбата и развива аргументи за неоснователност на доводите.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 29.05.2021 г. около 03:00 служители на ІV РУП на МВР Пловдив била извършена проверка на заведения в квартал Капана в гр. Пловдив. ** служител свид.

1

П.С. и неговите колеги установили, че в бар Но Сенс на ул. Евлоги Георгиев, № 5, стопанисван от Но Сенс ООД, имало 3 лица Д. М., В. Ф. и А. П., които употребявали алкохол.

Заведението се озвучавало от музика след 00:00 ч.. Свид. С. установил самоличността на някои от лицата, които са се намирали в бара. В хода на проверката бил изискан касов бон, който свид. А. С. Г. съставил за нуждите на проверката, както и било изискано удостоверение за удължено работно време, като било представено такова, а именно: № 431/30.06.2020 г. за работа от 23:00 до 03:00 ч..

След като приключили с проверката в 04 РУП при ОД на МВР Пловдив свид. С. съставил докладна записка, в която отразил установеното по-рано. На база на докладната записка били изискани обяснения от Д. М., В. Ф. и А. П., както и от свид.

Г.. На база на обясненията и събраните писмени доказателства бил съставен от свид. С. бил съставен АУАН № 041732/02.07.2021 г., като на основание съставения акт на 20.09.2021 г. бил съставено атакуваното наказателно постановление, което било връчено на Г. П. – *** на Но Сенс ООД на 03.12.2021 г. На 10.12.2021 г. била депозирана жалбата против него в български пощи.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на свидетелите Г. и Т. и на свид. П.С., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН,., докладна записка, писмени обяснения на Г. П., сивд. Г., М., В., П., Разрешение № ОБ-001199-7/26.04.2021 г., Разрешение за удължено работно време № 431/30.06.2020 г., Заповед № 210А951/09.04.2011 г. на Община Пловдив и Заповед № 210А-744/12.03.2021 г. на Община Пловдив. Съдът частично дава вяра на показанията на свидетелите Г. и Т. че проверката е започнала между 15 и 5 минути преди 3 часа, тъй като АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, а актосъставителя не си спомня кога е било началото на проверката, а съдът не кредитира показанията му, че същата е продължила до 5 часа, тъй като в тази част те остават изолирани. От показанията на свидетелите се установява, че действително проверката е започнала преди 3 ч. на 29.05.2021 г. и е приключила след този час, като в началото на проверката е имало клиенти в заведението, които са консумирали алкохол, което се потвърждава и от писмените доказателства – писмени обяснения на клиентите. В останалата част съдът кредитира показанията на свидетеля, а именно затова че същият е бил в заведението на първия етаж където е установил клиентите на заведението, тъй като това кореспондира с изложеното в писмените им обяснения. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. и Т., че клиентите и полицията са били извън заведението тъй като на първо място същите остават изолирани от писмените доказателства и на следващо място свидетелите са в служебни взаимоотношения с жалбоподателя, което неминуемо се отразява на техните показания.

В останалата част съда кредитира показанията на свидетелите, при които не се откриват съществени за предмета на доказаване противоречия.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 и ППВС № 2/1978 актовете за установяване на административно нарушение губят презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства. Доколкото показанията на двамата свидетели-очевидци (Г. и Т.) опровергават фактическите констатации в АУАН, за часа на започване на проверката, а третият свидетел (С.) не може да си го спомни, се обоснова извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.

Съдът кредитира останалите писмени доказателства, които нямат съществени противоречия и чертаят горната фактическа обстановка.

2

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.

При съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган следва да посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита, като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по които следва да се защитава.

Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е нарушена гласи следното: След изтичане на разрешеното работно време обектът трябва да е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване.

Според тази формулировка следва да се установят от контролните органи няколко факта:

Изтекло разрешено работно време, и алтернативно:

Прекратена дейност по обслужване

Прекратена дейност по зареждане и дори

Прекратена дейност по почистване.

В атакуваното НП и АУАН липсват констатации относно каква дейност е била извършвана в заведението, която да не е била прекратена към времето, когато е изтекло разрешеното работно време. Не става ясно какво се твърди от адимнистративнонаказващия орган да е било извършвано към момента след изтичане на работното време, а именно дали са се обслужвали клиенти (няма въведени такива факти в АУАН и НП или още по-малко доказани), дали са се извършвали дейности по почистване (такива факти се установяват от разпитите на свид. Т. и Г., но за момент преди изтичането на разрешеното работно време) или пък се е извършвало зареждане (също няма въведени такива факти).

За да бъдат посрещнати изискванията на закона за пълно и точно описание на нарушението, то следва в актовете на АНО да е посочена ясно всяка една предпоставка за ангажиране на отговорността. В настоящия случай липсва която и да е от алтернативните предпоставки, като описанието „на проверката присъстват трима клиенти“ не покрива изискванията на закона за ясно и недвусмислено описание на нарушението.

Изцяло е пропуснато да се опише каква дейност от търговеца не е била прекратена и се е извършвала след настъпването на 03:00 часа, когато е изтичало разрешеното работно време на заведението, което е всъщност условието за възникване на административно-наказателната отговорност на нарушителя. Това грубо нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно за всички съставомерни факти, релевантни към извършеното от него, а в случай че той можеше да упражни защитата си по отношение на този факт и тя е била проведена успешно – това би довело до отпадане на неговата отговорност.

Посоченото в АУАН и НП, косвено и чрез тълкуване, действително води до извода, че административно наказващия орган ангажира отговорността на дружеството, защото намира, че то е извършило активните действия по обслужване на клиенти, но употребената формулировка е неясна и неточна, а именно: на проверката присъстват 3 лица като клиенти.

Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се въвеждат нови факти и да се достига до тях чрез тълкуване. Поради изложеното, съдът намира, че чрез допусната неяснота и пропуск за описание на съставомерните признаци на нарушението са опорочени административнонаказателните актове – 3

АУАН и НП до степен, че същите следва да бъдат отменени, поради накърняването в една сериозна степен на правото на защита на нарушителя.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН и постановлението са издадени от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представените заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и освен посочения по-горе не се откриват други пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че не се установява напълно административно отговорното лице да е извършило вмененото му нарушение.

Съдът установи, че проверката в заведението е започнала малко преди 03:00 часа на 29.05.2021 г. Тогава не е била налична фактически и другата предпоставка за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството описана по-горе, а именно изтичане на удълженото работно време.

Действително проверката е завършила след изтичане на работното време, но установяването на нарушението преди същото да бъде извършено се явява незаконосъобразно и негодно да ангажира административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

Съдът не намира, че издаването на касов бон по молба на проверяващите е доказателства за извършване, на която и да било от посочените по-горе дейности, тъй като именно те са разпоредили издаването му и то в един напреднал стадий на проверката. На следващо място отмяна на наказателното постановление влече не недоказаността на фактите, а това, че те изобщо не са били описани в атакуваните АУАН и НП.

Съдът не споделя възражението на защитата, че АУАН страда от съществен порок, тъа йкато не било описано името на лицето нарушител. Същото е индивидуализирано в достатъчна степен с ЕИК и адрес, както и със стопанисван обект, поради което това процесуално нарушение не е от категорията на съществените.

Съдът не счита, че несъставянето на АУАН на местоустановяването на нарушението представлява изобщо процесуално нарушение, тъй като, такова изискване не въведено нито със ЗАНН, нито с друг специален закон или подзаконов нормативен акт.

По отоншение на възражението за маловажност на случая , то в настоящиото производство не следва да се преценява доколкото съдът установи, че към момента на установяване на нарушението (началото на проверката), такова не е било все още извършено.

Именно поради факта, че на първо място в атакуваното НП не е описано от фактическа страна как е извършено нарушението на сочената правна норма и няма словесно описание на нарушението, а в съдебната фаза на процеса, се установява, че проверката е започнала преди да бъде извършено самото нарушение то това влече незаконосъобразност на АУАН и НП, като последното следва да се отмени.