Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17886 от 01.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25304/2023
Вид
Решение № 17886
Подписан
01.11.2023
Състав
БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17886 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Ю. АСП. И. като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20231110125304 по описа за 2023 година

Ищцата К. Ч. Н. твърди в исковата си молба, че работила при ответника „Б. Б. ЕООД Търговски център за Работилницата, Дома и Градината“ КД по силата на трудов договор от 27.08.2021 г., като заемала длъжността „асистент търговски асортимент“. Със заповед № ...../30.03.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснения за работа в периода 24.2-20.3.2023 г. Ищцата излага съображения на първо място за нищожност на заповедта, тъй като не е издадена и подписана от представляващите дружеството лица. Твърди и, че заповедта е незаконосъобразно издадена поради нарушения на чл. 193 и чл. 195 КТ, тъй като работодателят не й изискал обяснения и заповедта не е мотивирана. Излага аргументи, че в заповедта не е посочен законният текст, въз основа на който е наложено наказанието, и че са налице разминавания между дата на прекратяване и заемана длъжност, посочени в заповедта и трудовата книжка, което води до неяснота за служителя кога и за какво е прекратено трудовото правоотношение. Излага и че в нарушение на чл. 195, ал.2 КТ заповедта не й е връчена. По същество твърди липса на извършено нарушение, тъй като не са налице системни закъснения с повече от 30 минути за работа. След уволнението останала без работа, поради което работодателят й дължи обезщетение на база последно получено БТВ за период от 6 месеца считано от 31.3.2023 г. Поддържа и че работодателят не й заплащал дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като има 30 години стаж на сходни длъжности като заеманата при него. Моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност „специалист търговски асортимент“, да 1 й присъди обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца считано от 31.03.2023 г. до 30.09.2023 г., в размер на 36890.64 лв., както и да осъди ответникът да й заплати дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и опит в размер на 16797.09 лв. за периода 7.9.2021 г.-31.3.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноските по делото.

С протоколно определение от 18.10.2023 г. е допуснато увеличение на иска по чл. 225, ал.1 КТ до сумата от 39309.42 лв. В съдебно заседание ищцата моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Излага съображения, че уволнението е законосъобразно извършено, като заповедта е издадена и подписана от надлежно упълномощено лице и съдържа законовите реквизити, като в нея е посочено основанието за налагане на наказанието и е описано нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че отразяванията в трудовата книжка са неотносими към законосъобразността на заповедта, връчена в хипотезата на отказ в присъствието на свидетели, както и преди това искането за обяснения. Излага, че ищцата закъснявала системно за работа, което е видно от регистрираните дати в компютърната мрежа на предприятието. Сочи, че ищцата започнала друга работа. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 12, ал.1, вр. ал.4, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата заемала длъжността „специалист търговски асортимент“ с последно брутно трудово възнаграждение в размер на 6148.44 лв.

Според чл. 5.2 от трудовия договор, работодателят заплаща на служителя допълнително трудово възнаграждение за сходна длъжност в размер на 0.6% за прослужена година.

Съгласно представената трудова книжка, към датата на сключване на договора има 0 г., 0 мес. и 0 дни дни стаж на сходна длъжност. При сключване на трудовия договор ищцата заела длъжността „асистент търговски асортимент“.

Според връчената на ищцата длъжностна характеристика, основните задължения на длъжността „специалист търговски асортимент“ са да подпомага търговците във всекидневната им дейност по отношение на ефикасно управление на стокови наличности, доставки на категории стокови групи, новолистване и поддържане на продуктова база данни, излъчване на поръчки, с пряка подчиненост на „мениджър търговски асортимент“.

Видно от трудовите книжки, ищцата заемала следните длъжности преди да постъпи на работа при ответника: управител, технолог по качество, стоковед, търговски сътрудник, специалист продажби, мениджър ключови клиенти, регионален мениджър, мениджър продажби. Представени са от ищцата длъжностите характеристики на заеманите длъжности 2

„специалист продажби“, „администратор ключови клиенти“, „мениджър ключови клиенти“.

Според Правилник за вътрешния трудов ред в Офис София, с който ищцата се запознала при постъпване на работа, което удостоверила с подписа си видно от приложения списък, работното време на служителите е от 8.30 ч. до 17.30 ч., с един час обедна почивка.

Закъснението и преждевременното напускане на работа без позволение на прекия ръководител се третира като дисциплинарно нарушение.

Според Вътрешните правила за организация на работната заплата, чл.10, т.1, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се заплаща в размер на 0.6% за всяка година прослужено времена същата, сходна или със същия характер на работа длъжност или професия. За сходни се считат посочените в Приложение № 1 групи длъжности. Според списъка, сходни на длъжността „специалист търговски асортимент“ са длъжностите търговски агент; агент-купувач; специалист логистика; специалист доставки; експерт, логистика. Видно списъка на служителите, запознати с правилата, ищцата се е запознала с тях.

На 30.03.2023 г. е връчено на ищцата при отказ, удостоверен от четирима свидетели, искане за обяснения относно явяване на работа със закъснение на следните дати: 24,27 и 28 февруари и 1,2,6,8,9,10,13,14,15 и 20 март 2023 г., които да депозира същия ден или найкъсно в тридневен срок. На същата дата и при отказ са връчени на ищцата и уведомление и декларация дали е трудоустроена, страда от заболяване при което се ползва с предварителна закрила или е представител на работниците/служителите.

С нотариално заверено пълномощно от 23.5.2014 г. С. К., управител на Б. Б. ЕООД, което е неограничено отговорен съдружник в „Б. Б. ЕООД Търговски център за Работилницата, Дома и Градината“ КД, упълномощил Д. Т. Д., също управител на Б. Б. ЕООД, да представлява командитното дружество във връзка с трудовите правоотношения, с правото да избира и назначава служители и да изменя и прекратява трудовите договори на всякакви основания. С пълномощно подписано съответно на 21.1.22 г. и 19.1.22 г., Д. Д. и С. К., като управители на неограничено отговорния съдружник, упълномощили Лазаринка Александрова да представлява командитното дружество пред всички административни органи и съдилища в страната, да подава заявления и получава всякакви актове, управлява сметки, приема изпълнение, предоставя права, поема задължения и т.н.

Със заповед № ...../30.03.2023 г., издадена от Д. Д., връчена при отказ на ищцата същия ден, удостоверен от двама свидетели, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснение за работа тринадесет пъти в рамките на два месеца, в дните:24.2, 27.2, 28.2, 1.3,2.3, 6.3, 8.3, 9.3, 10.3, 13.3, 14.3 ,15.3, 20.3.2023 г., констатирано чрез изслушване на свидетели Бадева и Грозева, преглед на записи от охранителни камери и справка относно часовете, в които се е регистрирала в компютърната мрежа на предприятието.

Видно от констатацията на трудовата книжка в съдебно заседание, след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника няма отбелязано започнало ново трудово правоотношение. В тази насока е и писмо от НОИ ТП София град, че за периода 31.3- 8.8.23 г. няма данни за сключени трудови договори с ищцата.

3

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Лазаринка Александрова-Колева и Цвета Грозева. Установява се от показанията на свидетелите, че заедно с ищцата работели в един общ офис без прегради между бюрата на отделните служители, като ищцата работела на бюрото зад свидетелката Колева, която изпълнява длъжността административен директор и в това си качество следяла работата на останалите служители, включително ищцата. В периода м.ноември 2022 г.-м. юни 2023 г. системата за контрол на достъпа чрез персонални карти не работела и контролът по спазване на работното време бил визуален. Свидетелката Колева имала директен поглед към входа на офиса и следяла кога идват служителите. Тъй като ищцата започнала често да закъснява за работа, започнала да води докладна и тъй като закъсненията били редовни, уведомила управителя. Свидетелката потвърждава визираните в уволнителната заповед дати на закъснения, като конкретно си спомня за закъснения на датите 13, 14 и 15-ти март.

Свидетелката присъствала на връчването на искането за обяснения на ищцата, като ищцата отказала да го получи и свидетелката и още няколко служители удостоверили това с подписа си. В последствие не присъствала на връчването на заповедта, но тъй като бюрото й е близо до офиса на управителя Д., видяла че той връчва документи на ищцата, но тя казала, че нищо няма да подпише. Присъствалите свидетели удостоверели с подписа си отказа на ищцата да ги получи. Свидетелката Грозева, главен счетоводител, която работи в същия офис на 6-7 метра от бюрото на ищцата, сочи, че за периода февруари-март ищцата не идвала навреме на работа и всеки ден закъснявала, конкретно посочва 1, 2 и 8-ми март.

Свидетелката присъствала при връчване на ищцата на искането за обяснения, а след това и на заповедта за уволнението й, като ищцата отказала да ги получи и казала, че „ще последва съд“. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и кореспондиращи помежду си. Свидетелите, като служители на дружеството, имат преки впечатления от организацията на работата там, а поради това че са работели в общо помещение с ищцата - и преки впечатления относно работата й и изпълнението на трудовите й задължения, които възпроизвеждат в показанията си.

При тези обстоятелства и с процесната заповед ответникът реализирал по отношение на ищцата дисциплинарната й отговорност за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя, която трябва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение.

В хипотезата на реализирана дисциплинарна отговорност на работника/служителя работодателят следва да установи спазването на формалните законови изисквания, като твърденията на ищеца за незаконност на наложеното наказание очертават основанието на иска и рамките на съдебната защита. В случая тези твърдения са за допуснати нарушения на формалните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 192 КТ, чл. 193 КТ, чл. 195 КТ и по същество – за неизвършване на визираните в заповедта нарушения.

Първият довод за незаконосъобразно на уволнението е за издаване на заповедта от 4 ненадлежен орган. Съгласно чл. 192 КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Това важи и за дисциплинарното наказание „уволнение“, като КТ не съдържа забрана за упълномощаване за прекратяване на трудовия договор, т.е. законът допуска делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение /ТР № 6/11.1.2013 г. на ВКС/. По делото се установява, че ответното дружество се управлява от неограничено отговорния съдружник Б. ЕООД, който от своя страна се управлява от управители С. К. и Д.