Решение № 143 от 25.06.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Попово, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. С. при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело № 20233520100106 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 121 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът- „Е. М.” ЕООД, гр. С., твърди, че на 16.10.2012г. между „ПИБ“ АД кредитор, П. Г. П. – ЧЗП - длъжник, Г. С. Д. – солидарен длъжник и „С. Д. Т.“ ЕООД гр.П. – солидарен длъжник, бил сключен Договор за банков кредит № ****, по силата на който кредиторът одобрил и предоставил на длъжника кредит в размер на 6 500 евро, който длъжникът се е задължил да върне, чрез 120 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, съгласно погасителен план. За ползвания кредит, кредитополучателите се съгласили да заплащат на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката в евро /7.99 %/ увеличен с надбавка 8.51 пункта. Към дата на сключване на договора ГПР бил в размер на 18.79 %. Общата дължима сума била в размер на 13 562.81 евро. Крайният срок за погасяване бил до 15.10.2022г.

Твърди се, че кредитополучателят не извършвал надлежно плащания по договора.

След преустановяване на плащанията по договора за кредит, останало непогасено задължение главница в размер на 9980.01лв. и договорна лихва в размер на 4360.19 лв.

С договор за цесия №2/19.12.2019г. към Рамков договор от 19.12.2019г. първоначалния кредитор ПИБ АД прехвърлил вземанията си по процесиня договор за кредит на „С.Г.Г.“ООД, а с договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от 11.12.2020 г. между „С.Г.Г.“ и „Е. М.“ЕООД същото задължение било изкупено от „Е. М.“ЕООД В изпълнение на разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, на 31.01.2022 г. длъжниците Г. Д. и „С. Д. Т.“ЕООД били уведомени с писмено съобщение, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него, по отношение на гореописаното парично вземане, е „Е. М.” ЕООД, а на 04.02.2022 г. и длъжникът П. Г. П. – ЧЗП бил уведомен за същото обстоятелство. Заедно със съобщаването на цесията, на длъжниците бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение.

Поради липса на доброволно изпълнение в предоставения срок било подадено 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№847/2022г. на ПпРС. По образуваното гр.дело била издадената заповед за изпълнение срещу която длъжниците възразили

Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 2000лв. - частично претендирана главница от общата дължима главница – 9980.01лв. по Договор за банков кредит № ****/16.10.2012г., както и сумата 833.84лв., претендирана договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до 15.10.2022г., съгласно направеното в с.з. на 28.01.2025г. изменение по реда на чл.214 от ГПК, на иска в тази част, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.12.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №847/2022г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.

В с.з. не се явява представител. Постъпила е молба, с която се моли съда да уважи така предявения иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от тримата ответника П. Г. П. от гр.П., Г. С. Д. гр.П., и „П. С. Д. Т.“ ЕООД, гр.П., представлявано от управителя Г. С. Д., всички действащи чрез адв.Т.Т. от ВАК, с които оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен.

Възразяват относно допустимостта на предявените искове, тъй като считат, че ищецът няма процесуална легитимация на кредитор, тъй като не била налице осъществена цесия.

Твърдят, че не било налице прехвърляне на вземането между ПИБ АД, към „С.Г. Г.“ ЕАД или същото било нищожно, което не можело да породи поредно нищожно прехвърляне на вземане от „С.Г.Г.“ ЕАД към „Е. М.“ ЕООД.

Ищецът не разполагал с надлежно упълномощаване да съобщава за първоначалната цесия. Липсвало упълномощаване за настъпила цесия от „С.Г. Г.“ ЕАД към „Е. М.“ ЕООД .

Нямало изрично упълномощаване с тези права, и на следващо място се твърди, че пълномощно било без посочена дата за съставянето му, и без удостоверяване по нотариален ред, като същото се явявало нищожно на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.

Не се оспорва обстоятелството, че в действителност е налице сключен договор за банков кредит, посочен в ИМ, но отричат вземането по този договор да било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, който не бил регистриран, не било осъществено прехвърляне на вземането, не били прехвърлени удостоверителни документи доказващи изискуемо вземане и по този договор, не били уведомени, че дължат изпълнение на ищеца.

Възразяват по отношение на така сключения договорът за банков кредит, като считат, че същия недействителен, на осн. чл.22 във вр. с чл.11, т.9, т.9а. т.10 и т.1, чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК. Правят възражение за нищожност, като твърдят, че клаузите на договора били неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Излагат подробни съображения и за това, че договора за банков кредит бил нищожен, и на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради липса на съгласие и заобикаляне на закона, а именно описаните клаузи в чл. 10; чл. 11;чл. 12;чл. 13; чл.14 от договора.

Излагат подробни твърдения, че договора за кредит бил недействителен по см. на ЗПК, тъй като не отговарял на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, т.9, т.11 и т.12.

Твърдят още, че ответниците не били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за банков кредит. Правят възражение за изтекла погасяване по давност на цялото вземане, предвид исковата претенция за дължимост по вземане, част от 2 общото задължение , включително за претендираме на лихва за периода от 16.10.2012г. до 15.10.2022г.

Въз основа на изложените подробни доводи молят съда да отхвърли предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски В с.з. не се явява представител. Постъпила е молба, с която се моли съда да отхвърли така предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 547/2022г. на ПпРС, по подадено от дружеството ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу П. Г. П. от гр.П., Г. С. Д. гр.П., и „П. С. Д. Т.“ ЕООД, гр.П., представлявано от управителя Г. С. Д. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №366/16.07.2020г. за заплащане на следните суми: за сумата 2000.00лв.

- частично претендирана главница от общата дължима главница – 9980.01лв. по Договор за банков кредит № ****/16.10.2012г.; за сумата 2000.00лв. - частично претендирана договорна лихва от общото задължение за договорна лихва – 4360.19лв., начислена за периода от 16.10.2012г. до 15.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

След връчване на заповедта за изпълнение, длъжниците са подали възражения по чл.414 от ГПК, като с Определение №45/16.01.2023г., на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 16.10.2012г. е сключен Договор за банков кредит № ****, по силата на който „ПИБ“ АД, предоставило на П. Г. П., Г. С. Д. и „С. Д. Т.“ЕООД гр.П. кредит в размер на 6 500 евро, за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта Дайнърс клуб №**** и кредитна карта №****/26.09.2006г. В договора е посочено, че кредитът бил отпуснат при ГПР в размер на 18.79 %, като кредитополучателите са се съгласили да заплащат на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката в евро 7.99 % , увеличен с надбавка 8.51 пункта. Общата сума дължима от кредитополучателите към дата на сключване на договора възлизала в размер на 13562.81 евро. Така предоставения кредит следвало да се върне в срок до 15.10.2022г., на вноски съгласно приложен погасителен план.

Договорени са и такси за разглеждане на искането за отпускане на кредит (приложено по делото), комисионна за отпускане на кредита, както и комисионна за ангажимент в размер на 2% върху неусвоената част от кредита

С договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 19.12.2019г. „ПИБ“ АД прехвърлило на „С.Г.Г.“ ЕАД гр.С. свои вземания за потребителски кредити, предоставени на клиенти, изброени в приложение № 1 от договора. Видно от съдържанието на приложение № 1, с този договор е прехвърлено и вземането на банката по Договор № **** от 16.10.2012г., име на клиент- П. Г. П..

Впоследствие с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.12.2020г.

„С.Г.Г.“ ЕАД гр.С. прехвърлило на „Е. М.” ЕООД – настоящ ищец, свои вземания изброени в приложение № 1 от договора. Видно от съдържанието на приложение № 1, с този договор е прехвърлено и вземането по Договор № **** от 16.10.2012г., с посочен длъжник - П. Г. П. и солидарни длъжници -Г. С. Д. и „С. Д. Т.“ЕООД гр.П.

От приложеното потвърждение за извършената цесия на вземания на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД е потвърдена получената договорена цена за прехвърлените вземания от страна на „С.Г.Г.“ ЕАД гр.С. .

От приложеното по делото пълномощно се установява, че „С.Г.Г.“ ЕАД е 3 упълномощило Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв.Ж.Д., както и „Е.

М.” ЕООД, да уведомяват длъжниците посочени в Приложение 1 към договора за прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., съгласно условията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, за извършеното прехвърляне на вземания.

Във връзка с тези пълномощия до ответниците са изпратени уведомления до ответниците по делото, с които ги уведомяват за извършените две прехвърляния на Договор № **** от 16.10.2012г. Приложени са и уведомления до длъжниците, с които им е даден 15дневен срок за погасяване на задълженията договор № **** от 16.10.2012г., като в случай на неизпълнение обявяват задължението за изцяло и незабавно дължимо.

Видно от приложените обратни разписки, на л.77 от делото, уведомленията за цесия и предсрочната изискуемост на кредита са получени, както следва: на 31.01.2022г. от „С. Д.

Т.“ЕООД, с получател Г. Д.; на 31.01.2022г. от Г. Д., и на 04.02.2022г. от П. П.

От извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е отпуснат кредит на ответника в размер на 6 500 евро, който е преведен на П. П., по банкова сметка с IBAN ****. На същата дата лицето е внесло 12.78 евро такса-разглеждане искане за кредит и 130 евро комисионна управление кредит.

От П. Г. П. били извършвани плащания по договора за кредит, които били отразени в 109 броя записвания по дебита на сметката му за периода от 15.11.2012г. до 28.09.2016г.

Внесени били общо 5 447.83 евро. От тях с 42 броя вноски по дебитната сметка, били погасени 47 броя погасителни вноски за лихви по погасителния план до 15.09.2016г., за 3 858.71 евро, или 7 546.98 лв. С 30 броя записвания по дебита на сметката на ответника до 28.09.2016г., били погасени 47 броя главница, за периода от 15.11.2012г. до 15.09.2016г. от погасителния план, за 1 396.30 евро, или 2 730.92лв. За погасяване лихва за просрочие на главница по кредита за посочения период, с 37 броя записвания, били внесени 192.82 евро, или 377.12лв. Оставали непогасени 73 броя вноски за 8 165.02 евро, от които главница - 5 103.70 евро, или 9 981.97лв., и лихви - 3 061.32 евро, или 5 987.43лв.. Неустойки, такси и разноски и други, за периода от 15.09.2016г. до 15.10.2022г., не били начислявани.

Вещото лице е установило, че размера на неплатената главница по договора за кредит за период пет години назад, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда бил 4 378.83 евро, или 8 564.25лв., и включвал 58 неплатени месечни вноски за главница по кредита. Размерът на неплатената договорна лихва за същия този период бил 791.49 евро, или 1 548.02лв., която сума включвала 34 дължими месечни вноски за лихви по кредита, съгласно приложения погасителен план към сключения договор.