Решение № 777 от 06.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Пловдив, 06.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330201728 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 9592095, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. Г. И. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата бланкетно се моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен, поради допуснати процесуални нарушения. В писмено допълнение към жалба се излагат доводи за неприложимостта на издаването на електронни фишове за налагане на глоба от 50 лв. и се прави искане за разноски. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна е взела становище в административно наказателната преписка, където се твърди, че фишът е законосъобразно издаден и прави искане за разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.07.2024, г. в 10:42 ч. в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“, № 121, в посока юг, към бул. Дунав, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч. от отчетената скорост, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3“, с рег. № **** се е движил със скорост от 64 km/h, като е превишил максимално допустимата с 14 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120сса8. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя В. Г. И. в 1 качеството на собственик на автомобила.

Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120сса8 да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 19.09.2023 г., като е издаден протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС от същата дата.

Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 9592095.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 07.09.2017 г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-18883/01.08.2024 г., разпечатка на фиш серия К 9592095, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка на АТСС.

Съдът кредитира събраните писмени доказателства, като безпротиворечиви и чертаещи установената фактическа обстановка, по която страните не спорят.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, като за населено място от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че на 31.07.2024, г. в 10:42 ч. лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3“, с рег. № **** се е движил със скорост от 64 km/h, в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“, № 121, в посока юг към бул. Дунав, като е превишил максимално допустимата скорост с 14 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км/ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила. Това е видно от справката за собственост, където лицето В.

Г. И. изрично е вписана. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, като същият не се е възползвал от правото си да посочи лице на което е предоставен автомобила.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 14 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.

1, т. 2 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона между 11 и 20 km/h. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Съдът следи и служебно за приложението на чл.28 от ЗАНН, но случаят не разкрива по-ниска от типичната за тези нарушения обществена опасност.

Относно приложението на процесуалните правила:

2

Относно възражението на процесуалния представител за приложението на чл.

39, ал. 4 от ЗАНН съдът намира, че следва да се отбележи следното: След като се запознал с преобладаващата скорошна практика на касационната инстанция, съдът намира, че разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш, но необжалваем минимум в текста на ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН не фигурира.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, като предпоставките за това са:

- нарушението да е установено в присъствието на контролен орган.

- и предвидената глоба да е от 10 до 50 лв.

Издадения фиш за тези нарушения е различен от електронния фиш. При издаване на фиш за маловажни случаи от контролен орган глобата в размера от 10 до 50 лв., става необжалваема, когато нарушителят се съгласи да плати глобата, в случай, че същият оспорва глобата се издава АУАН и след това НП. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай.

Необжалваем минимум без възможност да се оспорва определен размер санкция законът не допуска, като в случай на оспорване следва да бъде издаден АУАН и после НП, но това е единствено така при оспорване на глобата. Разпоредба, в смисъл че има необжалваем минимум от 10 лв. е съществувала към момента на приемане на разпоредбата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, и е касаела не подлежащи на обжалване наказателни постановления и електронните фишове, с които се налагала глоба в размер до 10 лева включително именно това и е бил необжалваемия минимум, който следва да се приеме, че касае чл. 39, ал. 4 ЗАНН, а именно въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби до 10лв.

Видно от чл. 39, ал. 4 и от чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е, че законодателят не изключва с електронен фиш да се налагат глоби до 50лв.

Единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В случай че се приеме, че не може да бъде издаван електронен фиш за глоби от 50лв., то би следвало за тях да се издава АУАН и НП, както за тези, за които е въведено ограничение. Нелогично е и противно на правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като изрично този ред е предвиден за по-тежките. Поради това съдът намира, че правилно е бил издаден процесния електронен фиш, с който е наложена глоба от 50 лв.

(Така Решение № 2120 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2219 / 2021 г. на ПАС;

Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2948 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2386 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2274 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 382/9.3.2022 г. на Административен съд Пловдив, ХХVI касационен състав, КАНД № 3244/2021г.; Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3246 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив ; Решение № 1613/26.09.2022 г. по к. адм. н. д. № 2035/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 713/20.04.2022 год., ХХIII-ти състав ПАС по КАНД № 384/2022г.; Решение № 1996/11.11.2022 г. на АС – Пловдив, ХХ състав по КАНД № 1968/2022 г., Решение № 1842/24.10.2022 год. на ПАС, ХХ състав, КАНД № 2037 по описа за 2022 г., Решение 3 от 15.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 1173 / 2021 г. на АС - Хасково, Решение № 25 от 10.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 155 / 2021 г. на I състав на АС - Ямбол, Решение № 12 от 21.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 482 / 2021 г. на I състав на АС - Стара Загора, Решение № 693 от 30.09.2021 г. по к. адм. н. д. № 835 /2021 г. на X състав на АСПазарджик, Решение № 536 от 02.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 446 / 2021 г. на X състав на АС - Пазарджик, Решение № 46 от 14.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 358 / 2021 г. на АС - Кюстендил, Решение № 93 от 04.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 698 / 2021 г. на III състав на АС - Враца, Решение от 28.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2021 г. на АС Силистра, Решение № 12 от 22.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 183 / 2021 г. на АС - Ловеч, Решение № 129 от 07.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 40 / 2022 г. на XIX състав на АС Бургас, Решение № 10 от 03.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 243 / 2021 г. на АС - Видин, Решение № 1655 от 10.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 1943 / 2021 г. на XXI състав на АС Варна, Решение от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 269 / 2021 г. на V състав на АС Русе, Решение от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 114 / 2021 г. на АС- Габрово, Решение от 14.09.2021 г. по к. адм. н. д. № 316 / 2021 г. на I състав на АС – Монтана) Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен установеният толеранс от 3 км./ч. в полза на водача. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, мястото на нарушението чрез неговите координати, както и автоматично разпознатия номер на автомобила, както е посочено на табличното извлечение на гърба на изображението.