Определение № 16680 от 01.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16680 гр. София, 01.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110107359 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. М. Й., с която срещу ответниците Министъра на земеделието и храните и Северноцентрално държавно предприятие ДП, ЕИК 201616805, са предявени искове за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.

13, ал. 2, т. 11 от договор за управление № РД 58-39/28.10.2024 г., сключен между Министъра на земеделието и храните и ищеца и иск за признаване за установено в отношенията между страните, че продължава да съществува правоотношение, породено от договора за управление, тъй като същото не е било валидно прекратено със заповед на Министъра на земеделието и храните.

С разпореждане № 39843/27.3.2026 г. съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, в т.ч. и за излагане на конкретни съображения относно правния интерес от предявяване на исковете.

С молба от 08.04.2026 г. ищецът е изложил съображения защо предявява всеки от исковете си срещу двамата ответници. Заявил е, че счита, че има правен интерес от предявяване на исковете, с оглед притезателни и непритезателни права, произтичащи за него от договора, като ищецът твърди за него да е налице интерес от изпълнение на произтичащите от договора задължения. С исковата молба е заявено особено искане съдът да спре регистърното производство по партидата на ответника Северноцентрално държавно предприятие ДП, ЕИК 201616805, като излага конкретни съображения относно това си искане.

При така заявените от ищеца искания към съда и предприети уточнения на исковата молба, съдът намира, че предявените искове са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването им, с оглед което и производството по същите следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правото на иск възниква при наличие на правен спор, който следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Защитата, която ищецът получава с предявяване на установителен иск е, че възникналият между страните спор ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, като в отношенията им се създаде яснота, безспорност и определеност. Установителният иск обаче е субсидиарен, а 1 задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес от предявяването му, който е налице, когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право или претендира отричано от него право. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск и за наличието му се преценява към момента на подаване на исковата молба до съда.

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му, както и да следи за правния интерес от воденето му при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото.

В разглеждания случай, съобразявайки изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения, съдът намира, че установяването на обстоятелствата дали правото да се прекрати процесния договор е упражнено надлежно, дали са били налице предпоставките за упражняването му (има ли право министърът едностранно да прекрати договора за управление) и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че не е прекратен, тъй като заповедта, с която е прекратен била нищожна, не може да бъдат предмет на установителен иск, в нито една от хипотезите на чл. 124 от ГПК.

Спорните права по Договора за управление, предвид характера му, включително тези, свързани с неизпълнението и прекратяването му, могат да бъдат предмет само на осъдителни искове. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните, е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /арг. от чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора, като е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора, предприето едностранно от една от двете страни. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор не е - чл. 87, ал. 3 ЗЗД (в този смисъл Решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г., по описа на ВКС, I TO).

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в разглеждания случай не се касае за трудов спор, съответно неприложими са специалните правила на Кодекса на труда, в който изрично е предвидена възможност за защита по исков ред на работника или служителя при незаконосъобразно прекратяване на трудов договор. Страните в случая са били обвързани единствено от мандатно правоотношение, като овластяването на ищеца да изпълнява ръководни функции в Северноцентрално държавно предприятие може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с конкретни основания за освобождаването му. В случая се твърди наличие на мандатно правоотношение, което не е валидно прекратено с изявлението на министъра, тъй като последното било нищожно и не е породило правни последици. Предявените от ищеца претенции са недопустими, като в този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС (напр. определение № 4295/24.09.2025 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 3168/2025 г., определение № 2278/16.08.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1730/2024 г., определение № 50428/17.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1627/2022 г., Определение № 204 от 21.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 286/2023 г.).

Независимо от горното и за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че ако ищецът поддържа, че прекратяването на договора му за управление е при липса на обективни основания, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗПП основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, то това би обусловило единствено интерес от предявяване на осъдителен иск за обезщетяване 2 на претърпените вреди и пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, ако се твърдят такива, без обаче да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването /аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 - 288 ЗЗД – напр. в Определение № 50428 от 17.10.2022 г. по ч.т.д.. № 1627/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС; решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, Определение № 1479 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1145/2023 г. на I т. о. на ВКС/. В конкретния случай обаче, ищецът изрично заявява, че предявява установителни искове, които настоящият съдебен състав намира за недопустими. При това положение и съобразявайки изложеното по-горе и съдебната практика по относимите въпроси, производството по делото следва да бъде прекратено.

Без уважение следва да се остави и искането за спиране на регистърното производство съобразно постъпилата по делото на 08.04.2026 г. молба с оглед приетата недопустимост на претенциите.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. дело № 7359/2026 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав, образувано по искова молба на И. М. Й., ЕГН **********, с която срещу Министъра на земеделието и храните и Северноцентрално държавно предприятие ДП, ЕИК 201616805, са предявени искове за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 2, т. 11 от договор за управление № РД 58-39/28.10.2024 г., сключен между Министъра на земеделието и храните и ищеца и иск за признаване за установено в отношенията между страните, че продължава да съществува правоотношение, породено от договора за управление, тъй като същото не е било валидно прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. М. Й., ЕГН **********, заявено с молба, вх. № 112353/08.04.2026 г. за спиране на основание чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 536 ГПК регистърно производство по заявление А9, вх. № ******* по партидата на Северноцентрално държавно предприятие ДП, ЕИК 201616805, гр.

Габрово.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3