Решение № 1346 от 16.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Бургас, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20222120103854 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „МеталикМ“ ЕООД, ЕИК:160049031, представлявано от адв. Ц. Б., със съдебен адрес: гр. П., ***, срещу „Аджис билд“ ЕООД, ЕИК:201404695, с адрес: гр. Б., ***, представлявано от М.С.С., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7420.80 лева, представляваща сбор от дължимите законни лихви, поради забавено изплащане на главниците по два броя фактури, а именно: 6647,90 лева - законна лихва върху главницата по фактура №785/28.03.2019 г., начислена за период от 02.04.2019 г. до 13.06.2022 г. и 772,90 лева - законна лихва върху главницата по фактура №793/30.04.2019 г., начислена за период от 02.05.2019 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 7420.80 лева, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба и в уточняващите молби се твърди, че между страните по делото е сключен договор за строителство от 17.09.2018г. Във връзка с изпълнението и приемането на възложените на ищеца строителни работи са били съставени протоколи образец №19/2 и №19/3, както и два броя фактури за дължимите от ответника суми с №785/28.03.2019г. и №793/30.04.2019г.

Ищецът твърди, че съгласно уговореното между страните, главниците по издадените фактури следвало да бъдат изплатени на падежи, както следва: на 1

02.04.2019г. - главницата по фактура №785/28.03.2019г. и на 02.05.2019г. главницата по фактура №793/30.04.2019г. Сочи се, че дължимите главници били изплатени едва през 2022г., поради което, с оглед забавеното плащане, за ищцовото дружество е налице правен интерес да претендира заплащане на дължимата мораторна лихва върху неизплатените в срок главници. Твърди се, че ответникът е канен неколкократно, включително и чрез изпратена чрез телепоща покА., да заплати дължимата мораторна лихва, но плащане не е направено и към настоящия момент. В молба – уточнение от 15.08.2022г., ищецът е конкретизирал датите и сумите на отделните частични плащания за погасяване на дължимите главници.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника „Аджис Билд“ ЕООД, чрез пълномощника адв. А. П. – АК Стара Загора, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Оспорва се твърдението на ищеца относно отправяне на покани за плащане на процесните суми от негова стрА. до ответника. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, като се твърди, че лихвите са изтекли за целия период. Изложени са съображения и се претендира прекратяване на производството по делото като недопустимо или отхвърляне на предявения иск.

Така предявеният иск е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като същият е допустим.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Б., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявеният иск. Направено е изменение в размера на иска, чрез неговото увеличаване, съгласно което същият следва да се счита за предявен в общ размер от 8051,17 лв. - сборна сума по двете процесни фактури.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа стрА. следното:

По делото са представени множество писмени доказателства, от които се установява, че на 17.09.2018г., е бил сключен договор за строителство между ответника в качеството му на възложител и ищеца в качеството му на изпълнител, по силата, на който ищецът е следвало да извърши със собствени средства строителни работи на посочен в договора обект. В чл.2 от договора страните са уговорили, че окончателното плащане се извършва в срок до 15 календарни дни след подписване и представяне на протокол образец 19 за действително извършени и приети без възражения и забележки, и подлежащи на разплащане видове работи, и представяне на фактура.

Представени са и приети по делото протоколи образец 19 от 28.03.2019г. и от 30.04.2019г., подписани от представители на двете страни.

Представени са Фактура №0000000785 от 28.03.2019г. и Фактура №0000000793 от 30.04.2019г.

2

Представена е изпратена чрез телепоща покА. до ответника от ищеца за заплащане на дължимата лихва.

Изготвена е и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че Фактура 793/30.04.2019г. е включена в дневник покупки, на ответното дружество, за м. април 2019г. и отразена в раздел Б – данни за упражнено право на данъчен кредит, съгласно справка декларация за

ДДС с номер

02002889994/09.05.2019г.

Сумата, дължима по Фактура 785/28.03.2019г. е заплатена изцяло в периода 19.04.2019г. – 22.12.2021г., като са извършвани частични плащания, подробно описани по дати от вещото лице.

Вещото лице е изчислило размера на законната лихва в два варианта 02.04.2019г. – 21.12.2021г. /датата на последното плащане/, както и 12.04.2019г. – 21.12.2021г. по първата фактура и 02.05.2019г.-21.12.2021г., както и 15.05.2019г.-21.12.2021г., по втората фактура.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна стрА. следното:

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетителната – мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата.

Обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. С оглед правната характеристика на претендираното от ищеца обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, правопораждащият факт на същото е установяване на неизпълнение в срок на парично задължение. Искът по чл.86 от ЗЗД е самостоятелен иск и след наличие на присъдени /или заплатени/ главници и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същите, няма пречка тази претенция да се предяви в отделно производство, независимо от акцесорния и характер /В този смисъл Решение по чл.290 от ГПК №50/12.03.2010г. по т.д. №485/2009г ІІ т.о на ВКС/.

В настоящия случай, ищецът твърди плащане на главниците по фактурите окончателно през 2022г., като не посочва точна дата на плащане, нито ангажира доказателства за такава.

Видно от чл.2 от договора за строителство от 17.09.2018г., страните са уговорили 15-дневен срок за заплащане на възнаграждението по него, считано от подписването и представяне на протокол образец 19 за действително извършени и приети без възражения и забележки, и подлежащи на разплащане видове работи, и представяне на фактура.

3

Съгласно чл.20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Това, от своя стрА. води до извод, че срокът за плащане на сумите по процесните фактури е както следва: по Фактура №0000000785 от 28.03.2019г. – краен срок за плащане 12.04.2019г., а по Фактура №0000000793 от 30.04.2019г. – краен срок за плащане 15.05.2019г., тъй като двата протокола образец 19 са от същите дати като тези на фактурите.

От заключението на вещото лице се установи, че Фактура №0000000793 от 30.04.2019г., е включена в дневник покупки за м. април 2019г. и отразена в раздел Б – данни за упражнено право на данъчен кредит съгласно справка декларация за ДДС с номер 02002889994/09.05.2019г. При липсата на доказателства за датата, на която е стА.ло плащането по нея, както и липсата на твърдения за конкретна дата на плащане, но при направени твърдения, че такова е извършено, следва да се приеме, че сумата по нея е била заплатена в уговорените за това срокове, поради което лихва за забава в размер на 646 лв.

/съгласно изчисленията на вещото лице за период 15.05.2019г. – 21.12.2021г./, върху сумата по тази фактура не се дължи.

По втората фактура се установи по делото, че плащанията са извършени в периода 19.04.2019г. – 21.12.2021г., при краен срок за плащане 12.04.2019г., съгласно уговореното между страните в договора, т.е. всички плащания са извън срока за това, т.е. след като ответникът е изпаднал в забава, поради което, върху сумата по тази фактура, лихва се дължи.

Периодът обаче, за който се дължи лихва е от 13.04.2019г. - първият ден от забавата, до 21.12.2021г. - датата на последното плащане, с което се е погасила изцяло дължимата главница. За периода 22.12.2021г. – 13.06.2022г., искът е неоснователен.

Своевременно от ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания.

Съгласно чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, в която хипотеза попадат процесните претендирани суми.

В настоящия случай вземането по фактура от 28.03.2019г. е стА.ло изискуемо на 12.04.2019г., т. е., от 13.04.2019г. ответникът е изпаднал в забава.

Исковата молба е депозирА. на 15.06.2022г., поради което, на основание чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, дължими са лихвите три години назад, т.е. до 15.06.2019г., а претендираните за исковия период 02.04.2019г -13.06.2019г., са погасени по давност.

Както беше посочено по-горе, вещото лице е изчислило размера на лихвата за периода 12.04.2019г. – 21.12.2021г. – датата на последното плащане в размер на 7079,75 лв., по фактура от 28.03.2019г. От тази сума следва да се извади сумата от 221,63 лв., както и сумата от 1342,35 лв.

/изчислена въз основа на представените от вещото лице таблици/, тъй като попадат извън тригодишния период.

4

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 5515,77 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху просрочена главница за период 15.06.2019г. – 21.12.2021г., по Фактура №0000000785 от 28.03.2019г. като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 8051,17 лв., както и за сумата по Фактура №0000000793 от 30.04.2019г., както и за периода 21.12.2021.- 13.06.2022г., искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, не са ангажирани и никакви доказателства за реално сторени такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. На ищеца разноски се дължат съобразно уважената част от иска. Ищецът претендира разноски в общ размер от 1565,44 лв., като съразмерно на уважената част от иска му се дължат такива в размер на 1072,47 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Аджис билд“ ЕООД, ЕИК:201404695, с адрес: гр. Б., ***, представлявано от М.С.С., да заплати на „Металик-М“ ЕООД, ЕИК:160049031, със седалище и адрес на управление: с. Т., ***, сумата от 5515,77 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху просрочена главница по Фактура №0000000785 от 28.03.2019г., за период 15.06.2019г.21.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 8051,17 лв., т.е за сумата от

2535,40 лв., както и за периода

21.12.2021.13.06.2022г.,ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Аджис билд“ ЕООД, ЕИК:201404695, с адрес: гр. Б., ***, представлявано от М.С.С., да заплати на „Металик-М“ ЕООД, ЕИК:160049031, със седалище и адрес на управление: с. Т., ***, сумата от 1072,47 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.