Определение № 420 от 07.08.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Сливен, 07.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20232200500111 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по молба на адв.Д., пълномощник на Г. И.

Н., лично и в качеството и на ЕТ „ Дани – Г. Н.“ против решение № 135/15.06.2023г., по възз.гр.д. № 111/2023г. на СлОС в частта на разноските.

Посочва се, че по делото адв.Д. е извършил процесуално представителство безплатно – по реда на чл.38, ал.1 от ЗА, както в първа инстанция, така и във въззивната инстанция. С постановеното по делото решение съдът бил присъдил разноски в полза на представляваното от него лице, вместо лично на него. Моли се постановеното решение да бъде изменено, като дължимите суми се присъдят лично на него.

По молбата на адв.Д. е постъпило становище от адв.К. – процесуален представител на насрещната страна „ Лено“АД, с което молбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че на адв.Д. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА, тъй като според практиката на ВКС този текст бил неприложим, когато представляваното лице е едноличен търговец. Освен това представляваната от адв.Д. страна не била представила доказателства за затруднено материалноположение.

1

Страната счита, че молбата е и недопустима по отношение присъдените разноски за първа инстанция, тъй като не е бил представен списък по чл.80от ГПК. Моли се молбата да не бъде уважавана.

На 05.07.2023г. е депозирана втора молба по реда на чл.248 от ГПК от адв.К. - процесуален представител на „ Лено“АД, с което отново е поискано изменение на решение № 135/15.06.2023г., по възз.гр.д. № 111/2023г. на СлОС в частта на разноските. Г. И. Н., лично и в качеството си на ЕТ „ Дани – Г. Н.“ не била претендирала разноски, не била представила списък по чл.80 от ГПК, както и доказателства за извършени такива, поради което присъждането на разноски се явявало произнасяне свръх петитум. Единственият който претендирал разноски бил адв.Д., но на него не му се следвали такива, предвид трайната практика на ВКС. Моли се да се постанови определение, с което да се измени решението в частта на разноските, като се приеме, че молителят не дължи такива.

На 06.07.2023г. е депозирано становище по молбата на „ Лено „ АД от адв.Д., с което същата е оспорена като неоснователна. В него е посочено, че Г. И. Н., лично и в качеството си на ЕТ „Дани – Г. Н.“ не е представила списък на разноските, тъй като не са били извършили такива поради процесуалното им представяне по реда на чл.38 ал.1 от ЗА. Моли се да не се уважи молбата на „Лено“АД за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Нова Загора е бил предявен иск против Г. И. Н. – в качеството и на поръчител ФЛ и против ЕТ „Дани – Г. Н.“ – кредитополучател. По делото е било представено пълномощно и договор за правна помощ за адв.Д. от името на Г. И. Н. като ФЛ и ЕТ „Дани – Г. Н.“ като ЕТ. В договора за правна помощ било посочено, че правната помощ ще бъде предоставена от адв.Д. по реда на чл.38 ал.1 и 2 от ЗА, тъй като упълномощителят ( в двойното си качество на ФЛ и на ЕТ) е материално затруднено лице.

С постановеното от РС – Нова Загора решение предявеният иск бил изцяло уважен и на ответната страна не били присъдени разноски. Ответната страна е претендирала разноски по реда на чл.38 ал.1 и 2 от ЗА.

За въззивна инстанция били претендирани разноски и бил представен 2 списък по чл. 80 от ГПК.

За двете инстанции ответната страна е била освободена от заплащане на ДТ. За затрудненото и материално положение са били представени надлежни доказателства.

С решение № 135/15.06.2023г., по възз.гр.д. № 111/2023г. на СлОС първоначалното решение било частично отменено и част от предявеният иск бил отхвърлен. Във връзка с това на ответника било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 82.50 лв. по заповедното производство, 1485.32 лв. за първо инстанция и 1485.32лв. за въззивна инстанция.

Депозираната частна жалба от адв.Д. е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице в рамките на законния срок. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Депозираната частна жалба от адв.К. е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице в рамките на законния срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Следва да се отбележи, че решението, което се иска да се измени е това на ОС – Сливен, за което въззивната стран а- жалбоподател е била представила списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което няма пречка молбата на страната да бъде разгледана.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В чл. 38 ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата се предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, са материално затруднени или са роднини, близки или друг юрист. Законът предвижда ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати.

В случая ищецът е предявил исковете си освен срещу едноличния търговец ЕТ „Дани – Г. Н.“ и срещу физическото лице Г. И. Н., която е била поръчител по договора за кредит получен от ЕТ. Така адв.Д. е бил 3 упълномощен от две лица – ЕТ (за което няма право да получи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗА) и ФЛ, за което няма пречка да получи възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗА. Правилно е било дължимото адвокатско възнаграждение да се присъди на адв.Д., а не както е присъдено на ЕТ „Дани – Г. Н.“ и Г. И. Н. лично.

Между страните няма спор относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното молбата депозирана от адв.К.- пълномощник на „Лено“ АД не следва да бъде уважавана. Молбата депозирана от адв.Д. следва да се уважи, като съдът измени първоначално постановеното решение като вместо на „ЕТ „Дани – Г. Н.“, от гр. Нова Загора, ******** и Г. И. Н., ЕГН ********** дължимите разноски по заповедното, първоинстанционното и въззивното решение , разноските се присъдят в полза на адвокат Р. Д. Д., ЕГН ********** от АК Пловдив с л.№1800135540.

Ръководен от изложените съображения,

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по реда на чл.248 от ГПК от адв.К.

- процесуален представител на „ Лено“АД, за изменение на решение № 135/15.06.2023г., по възз.гр.д. № 111/2023г. на СлОС в частта на разноските.

ИЗМЕНЯ решение № 135/15.06.2023г., по възз.гр.д. № 111/2023г. на СлОС в частта на разноските като отменя същото в частта, с която „Лено“АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, ********* е бил осъден да заплати на адвокат Р. Д. Д., ЕГН ********** от АК Пловдив с л.№1800135540 „ЕТ „Дани – Г. Н.“, от гр. Нова Загора, ******** и Г. И. Н., ЕГН ********** разноски за адвокатск о 4 възнаграждение по ч.гр.д. № 111/2020г. РС-Нова Загора в размер на 82.50лв.;

„Лено“АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, ********* е бил осъден да заплати на „ЕТ „Дани – Г. Н.“, от гр. Нова Загора, ******** и Г. И. Н., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 316/2021г. РС-Нова Загора в размер на 1534.50лв.;

„Лено“АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, ********* е бил осъден да заплати на „ЕТ „Дани – Г. Н.“, от гр. Нова Загора, ******** и Г. И. Н., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д. № 111/2023г. ОС - Сливен в размер на 1534.50лв.

Вместо това

ОСЪЖДА „Лено“АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, ********* да заплати на адвокат Р. Д. Д., ЕГН ********** от АК Пловдив с л.№1800135540 възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на Г. И. Н., ЕГН ********** по ч.гр.д. № 111/2020г. РС-Нова Загора в размер на 82.50лв.;

ОСЪЖДА „Лено“АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, ********* да заплати на адвокат Р. Д. Д., ЕГН ********** от АК Пловдив с л.№1800135540 възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на Г. И. Н., ЕГН ********** по гр.д. № 316/2021г. РС-Нова Загора в размер на 1534.50лв.;

ОСЪЖДА „Лено“АД със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, ********* да заплати на адвокат Р. Д. Д., ЕГН ********** от АК Пловдив с л.№1800135540 възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на Г. И. Н., ЕГН ********** по възз.гр.д. № 111/2023г. ОС - Сливен в размер на 1534.50лв.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6