Определение № 279 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500032 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК 115755582, против Определение № 8154/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1337/2023 г. на РС - Пловдив, XV гр. състав, с което е допълнено в частта за разноските постановеното по делото Определение № 4335/10.04.2023 г. за прекратяване на производството, като на ответника Средно училище „Св. Константин-Кирил Философ“ гр. Пловдив са присъдени сторените по делото разноски.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска същото да бъде отменено и молбата по чл. 248 от ГПК да бъда оставена без уважение, тъй като предявилата я страна не е доказала сторени разноски за един адвокат, а е заплатила адвокатско възнаграждение в полза на адвокатско дружество.

Ответникът по частната жалба Средно училище „Св. Константин-Кирил Философ“ гр. Пловдив, ЕИК 115890886, заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни 1 факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1337/2023 г. на РС - Пловдив, XV гр. състав, е образувано по предявен от „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК 115755582, против Средно училище „Св. Константин-Кирил Философ“ гр.

Пловдив, ЕИК 115890886, иск с правно основание чл. 422 ГПК. С Определение № 4335/10.04.2023 г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. Това е сторено след като ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и след като е предявил писмен отговор по чл. 131 от ГПК.

След изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба, но преди постановяване на прекратителното определение ответникът е предявил претенция за присъждане на разноски и е представил списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие, пълномощно, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно налице е хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и на това основание ответникът има право на разноски.

Съдът е пропуснал да присъди същите с определението за прекратяване на производството. С допълнителна молба в срока по чл. 248 от ГПК ответникът е поискал допълване на определението и с обжалваното определение РС е приел искането за допустимо и за основателно.

Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция. Пред първоинстанционния съд е представен списък на разноските, които да се присъдят в полза на ответника Средно училище „Св. Константин-Кирил Философ“ гр. Пловдив, а именно възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лв. Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно, по силата на които Средно училище „Св. Константин-Кирил Философ“ гр.

Пловдив, представлявано от директора Е. К., упълномощава адвокатско дружество „Й. и А.“ да осъществява процесуално представителство по гр.д. № 1337/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като дължимото възнаграждение е в размер на 1200 лв. Адвокатското възнаграждение е платено по банков път на адвокатското дружество, видно от приложеното 2 преводно нареждане.

Законосъобразен е изводът за основателността на искането. Съобразно изхода на спора се дължат направените разноски само за един адвокат.

Изхождайки от данните по делото настоящият съдебен състав намира, че по гр. дело № 1337/2023 г. по описа на ПдРС има реално заплатено адвокатско възнаграждение, като договорът за правна защита е сключен от ответника с адвокатско дружество; на това дружество е заплатено адвокатското възнаграждение; налице е преупълномощаване по реда на чл. 71, ал.1, изр.2 от Закона за адвокатурата за конкретен адвокат от това дружество, който да извършва защита по делото. Пред ПдРС ответникът е представляван от един адвокат – А. Й.. Тя е изготвила и подписала отговора на исковата молба.

Обжалваното определение не противоречи и на т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За извършеното плащане по банков път е представено доказателство – преводно нареждане, което удовлетворява изискването на тълкувателното решение за доказване на сторените разноски.

Отношенията между дружеството, което е получило възнаграждението и адвоката, който е осъществил процесуалното представителство, са извън преценката, която осъществява съдът при присъждане на разноски по чл. 78, ал.4 ГПК.

По отношение на направеното с отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Ето защо и искането на ответника по частната жалба се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство 3 акт.

Поради изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8154/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1337/2023 г. на РС - Пловдив, XV гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4