Решение № 17 от 04.03.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Червен бряг, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Административно наказателно дело № 20244440200022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба подадена от А. Х. А., ЕГН ********** от село Рупци, Oбщина Червен бряг срещу Наказателно постановление /НП/ №23-0374-00957/09.01.2024 г. издадено от Началник на РУ към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, в размер на 200 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.103 ЗДвП.

Жалбоподателят в съдебно заседание чрез процесуалният си представител сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че липсват доказателства за извършено описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение от жалбоподателя. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се представлява и не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото заповеди. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на атакувания акт поради противоречие с материалния закон.

На 15.12.2023 г. около 11 часа в гр. Червен бряг, улица „***“ пред жп гара посока на движение към улица „***, А. Х. А. като водач на лек автомобил марка „*** собственост на 1

„***, булстат ***, не е спрял да подаден светлинен сигнал и звуков сигнал за спиране на моторно превозно средство, подаден от служебен автомобил на МВР, „***“ с рег. номер ***, обозначен със сини лампи и отличителни знаци, като водачът не спира, а ускорява скоростта си на движение в посока улица „*** и се укрива. Съставена е докладна записка от 15.12.2024 г. от Л. В., въз основа на която се установява, че полицейските служители Л. В. и И. *** са били назначени в наред на процесната дата, когато са забелязали срещу тях лек автомобил „*** който при светлинен сигнал и звуков сигнал за спиране от служителите, не е спрял. В докладната записка е констираното, че служителите ясно са видели процесният автомобил да се управлява от жалбоподателя, който им е служебно известен. Същите са тръгнали след него, но поради осигуряването на безопасния трафик в града не са успели да задържат водача на МПС. Изпратена е покана до жалбоподателя да се яви в РУ-Червен бряг на 22.12.2023 г. като същият е отказал да я подпише.

Съставен е АУАН №заведен/21.12.023 г. въз основа на горните констатации. В акта е отразено, че жалбоподателят се е явил лично в сградата на РУ-Червен бряг на 21.12.2023 г.

Обжалваното наказателното постановление е издадено за това, че на 15.12.2023 г. около 11 часа в гр. Червен бряг, улица „***“ пред жп гара посока на движение към улица „***, А. Х.

А. като водач на лек автомобил марка „*** собственост на „*** булстат ***, не е спрял при светлинен и звуков сигнал за спиране на моторно превозно средство, подаден от служебен автомобил на МВР, „***“ с рег. номер ***, обозначен със сини лампи и отличителни знаци.

Водачът не е спрял, а е ускорил скоростта си на движение в посока улица „*** и се е укрил.

След това лицето се явява лично в сградата на РУ-Червен бряг.

Поради горните обстоятелства на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.1, т.3 ЗДвП за нарушение на чл. 103 ЗДвП.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като доколкото се презумира, че собственикът на МПС е лицето, което го управлява. От писмените доказателства безсъмнено се установява, че към датата на нарушението лекият автомобил е бил собственост на „***. В приложената по делото справка с данни за МПС рег. № *** е видно, че собственик на процесния автомобил е ***, а ползвател на същия е ***

Съдът намира, че неправилно е определен субектът на нарушението. Съгласно чл.

188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство арг. чл. 188, ал.2 ЗДвП.Следователно с цитираното правило са дерогирани разпоредбите на ЗАНН относно личната отговорност за извършване на административно нарушение, като е въведена презумпция за отговорност на собственика на МПС.

Тази дерогация обаче не е абсолютна и въведената презумпция е оборима, тъй като в чл.188 ЗДвП законодателят е предвидил, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според настоящия състав, наказателно постановление е следвало да бъде издадено на собственика на процесното МПС, който от своя страна има възможността да посочи на кого е предоставил МПС чрез попълване на декларация.

АНО не се явява освободен от задължението да установи обективната истина по преписката и съответно да наложи административно наказание именно на действителния нарушител, което в слуая не е стореното. Обжалваният акт е издаден на лицето А. Х. А. без административният орган да е събрал доказателства за авторството му на извършване на нарушението.

Заявеното от полицейските служители свидетелите И. В. и Л. В., разпитани в хода на 2 съдебното производство, че са видяли, че именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, тъй като същият им е бил служебно известен, не изключва задължението на административния орган произтичащо от чл.6 ал.1 АПК да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и чл.7 АПК регламентиращ принципа за истинност и указващ, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи и чл.9 АПК задължаващ административния орган да събира всички необходими доказателства.

В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16, ал.2 НПК във връзка с чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже не само извършеното нарушение, а и субекта на нарушението.

Съдът намира, че в случая незаконосъобразно при издаването на ЕФ влицето на жалбоподателя, е определен субектът наадминистративнонаказателна отговорност.

Безспорно е, че процесното МПС е собственост на юридическо лице, като в този случай въпросът за субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране, е разрешен с разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП.

От изложеното, първоинстанционният съд приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на материалния закон. Редът регламентиран в чл. 188, ал.2 ЗДвП цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила/представляващи ЮЛ, а от друга има за цел да не допусне избягването на административнонаказателна отговорност посредством заобикаляне на законовия ред.

Наказващият орган като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП и не е ангажирал отговорността на законния представител на юридическото лице, е издал незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалният закон и процедурата по установяване субекта на нарушението.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд-Червен бряг РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0374-00957/09.01.2024 г. издадено от Началник на РУ към ОДМВР Плевен, с което на А. Х. А., ЕГН ********** от село Рупци е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, в размер на 200 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.103 ЗДвП като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3