Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 56 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 52/2024
Вид
Определение № 56
Подписан
06.02.2024
В сила
06.02.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500052 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД против Определение № 2389/ 12.10.2023 г. по гр. д. № 1677/ 2023 г. на ОС – Пловдив в частта, в която е оставено без уважение искането му за конституиране на О.К. като трето лице – помагач.

В жалбата се изразява несъгласие с основното съображение на съда да остави без уважение искането поради липса на материално правоотношение между ответника и О.К., което да обуслови регресна претенция против О.К., като се поддържа, че основанието за нея може да бъде както наличието на договорна, така и на извъндоговорна връзка, каквато счита, че е налице в разглеждания случай. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени обжалваното определението, вместо което се постанови ново, с което да се уважи направеното искане за привличане на О.К. като трето лице – помагач.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна К. И. Т..

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 1677/ 2023 г. на ОС - Пловдив е образувано по предявен от К. И. Т. против „Д.Б.К.Б.“ ЕООД иск с правно основание за 1 заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на собствения му недвижим имот №******* в землището на гр. К., през който на площ от 480 кв. м. е изграден път, по който преминават товарни автомобили, собственост на ответното дружество.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че ползва преминаващия през имота на ищеца път, но твърди, че пътят е изграден законно и че е допусната грешка или непълнота в кадастралната карта относно отразяването границите на имота на ищеца. В отговора е формулирано искане за привличане на О.К. като трето лице – помагач, интересът за което обосновава с твърденията, че ако се окаже, че общината е изградила пътя в отклонение от законните изисквания, тя носи отговорност за всички причинени от незаконните й действие или бездействия вреди, в които следва да се включи и присъденото на ищеца обезщетение за ползване на незаконно изградената общинска улична инфраструктура, засягаща част от неговия имот.

С обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение направеното искане по съображения, че между третото лице и ответника не съществува конкретно материално правоотношение, поради което последният не разполага с права срещу третото лице, които би могъл да защити в последващ процес, позовавайки се на обвързващата сила на мотивите на решението, както и че евентуалните противоправни действия на служители на О.К., от които са произтекли вреди, нямат отношение към предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

При тези данни по делото настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.

Привличането на трето лице – помагач цели да го обвърже от задължителна сила на мотивите на решението, за да може страната, на която е привлечен да помага, да ги ползва в един бъдещ процес по предявен срещу третото лице обратен иск. Поради това правен интерес от привличане е налице, когато уважаването на предявения против страната иск ще обуслови възникване на вземане против третото лице. Такава връзка на обусловеност (преюдициалност) е налице, когато правоотношението, предмет главния иск, е елемент от фактическия състава на вземането по обратния иск. В този смисъл наличието на правна връзка между подпомаганата страна и третото лице е фактор, обуславящ правния интерес от привличането на третото лице помагач, която може да бъде както договорна, така и извъндоговорна.

В разглеждания случай ответникът „Д.Б.К.Б.“ ЕООД обосновава искането си за привличане на О.К. като трето лице – помагач с доводи, че при незаконност на изградения в имота на ищеца К. И. Т. път от обществената улична инфраструктура общината следва да носи отговорност за всички вреди от незаконните й действия/ бездействия, в които следва да се включи и присъденото на ищеца обезщетение при уважаване на предявения иск по чл.

59 ЗЗД. Т. е. регресната претенция на ответника към О.К. почива на 2 непозволено увреждане.

Непозволеното увреждане представлява предизвикано от делинквента неблагоприятно въздействие върху имуществената или неимуществена сфера на едно лице, което има за резултат намаляване на неговите активи (загуба) или невъзможността за тяхното увеличаване (пропусната полза). В настоящия случай дори и да се окаже, че общината е изградила преминаващия през имота на ищеца път в нарушение на законните изисквания, не може да се приеме, че ответникът има качеството на пострадал, тъй като имуществената му сфера по никакъв начени не е засегната от посоченото противоправно действие. В този смисъл евентуалното уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД не може да обуслови обезпечително – гаранционната отговорност на О.К. по чл. 49 ЗЗД, тъй като неоснователното ползване на имота на ищеца от ответника няма отношение към предпоставките за ангажиране отговорността за непозволено увреждане на общината за изградения незаконен път.

От изложеното се налага извод за липса на правен интерес за ответника от привличане на О.К. като трето лице – помагач, поради което обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2389/ 12.10.2023 г. по гр. д. № 1677/ 2023 г. на ОС – Пловдив в частта, в която е оставено без уважение искането на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД за конституиране на О.К. като трето лице – помагач.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3