Решение № 3704 от 31.07.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3704

Стара Загора, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20267240700574 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В. Г. Д. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет. 6, ап. 40 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000256/ 13.05.2026г., издадена от Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас, с която заповед на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на В. Д. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на принципа за съразмерност, съгласно чл. 6 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че не е обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Наведен е и довод, че Д. не е бил собственик на процесното МПС, а единствено негов ползвател във връзка с упражнявани трудови функции и не е бил уведомен, съответно не е знаел, за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, което обстоятелство изключва наличието на субективния елемент на твърдяното нарушение. По изложените съображения е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас – не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателя В. Г. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5025662/ 12.05.2026г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.05.2026г. около 12:09 ч. в гр. Бургас, [улица] в посока на [улица]ти пехотен полк управлява лек автомобил Ш. Ф. с рег.№ [рег. номер], собственост на фирма Т. С. Г. ЕООД с булстат *********, като след справка с РСОД 0371 и дежурен при ОДМВР е установено, че МПС е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП/служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство/ на 27.03.2026 г., с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000256/13.05.2026г., издадена от Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, на жалбоподателя В. Д. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GA № 5025662/12.05.2026 г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 12.05.2026г. около 12:09 ч. в гр. Бургас, [улица] в посока на [улица]ти пехотен полк управлява лек автомобил Ш. Ф. с рег.№ [рег. номер], собственост на фирма Т. С. Г. ЕООД с булстат *********, като след справка с РСОД 0371 и дежурен при ОДМВР е установено, че МПС е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП/служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство/ на 27.03.2026 г., с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч АУАН серия GA № 5025662/12.06.2026г., Справка история на регистрацията на ППС с рег. №[рег. номер].

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000256/13.05.2026г е издадена от материално и териториално компетентен орган - Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас, надлежно оправомощен със Заповед № 251з-5684 от 07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР – Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на заповедта и за наложената ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ "временно отнемане на СУМПС", установени в чл. 171, т. 1, б. "а" – б. "ж" от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби т. е материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние т. е посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, а в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, като е недопустимо в съдебното производство по обжалването на заповедта, съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ административнонаказателна правна квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. т на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП административни нарушения.

Констатираният порок в съдържанието на оспорения акт не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие, както и да бъде извършена последваща проверка за материалната законосъобразност на акта, поради което се явява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна, съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № 26-0769-000256/ 13.05.2026г на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас, като постановена при неспазване на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата от 505, 11 евро, представляваща 5, 11 евро внесена държавна такса и 500, 00 евро договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Г. Д. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет. 6, ап. 40, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000256/ 13.05.2026г., издадена от Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас, с която на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, да заплати В. Г. Д. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет. 6, ап. 40 сумата от 505.11 евро (триста и пет евро и единадесет евроцента) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�