Решение № 77 от 17.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. С., 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000500033 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.10.2021г по гр.д. № 2611/2018г Софийски градски съд, І ГО, 13състав е обявил за недействителен по отношение на УниКредит Булбанк АД сключения между продавачите Ю. Г. М. , Д. Т. М. и С. Н. С., като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, изповядан с НА № 72, н.д. № 422/2013г на нотариус И. Н., по силата на който са продадени апартамент №1, в гр. С., ж.к. ***, ул.

*** № **, секция А, етаж 1 със застроена площ от 95.22кв.м. и подземен гараж 1С със застроена площ от 16.26кв.м. , на осн. чл.135 от ЗЗД. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби от ответниците в производството.

Ответницата С. С., представлявана от адв. Д. от САК, обжалва решението на СГС изцяло, с оплакване за неправилност. Въззивницата оспорва извода на съда за това, че е налице знание от нейна страна за увреждане на ищеца. Оспорва изводите на съда за доказана безвъзмездност на сделката между ответниците. Поддържа оплакване, че съдът не е съобразил всички представени от страните доказателства. Поддържа, че 1 съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон при събирането на доказателства.Оспорва твъреднието, че е знаела за увреждането на ищеца. Моли решението на СГС да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответниците Ю. и Д. М. депозират обща въззивна жалба, представлявани от адв.

В., с която оспорват правилността на решението на СГС. Оспорват изводите на СГС, че са установени предпоставките на чл.135 от ЗЗД за уважаване на предявените искове.

Оспорват извода за установеност на безвъзмездност на сделката. Оспорват наличието на умисъл у ответниците за увреждане на ищеца .Молят въззивния съд, след като съобрази изложените доводи да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да отхвърли предявените искове.

На тези въззивните жалби е постъпил писмен отговор от „УниКредит” ЕАД, с който жалбите се оспорват като неоснователни.

В о.с.з въззивницата С. С. се представлява от адв. Д., която моли въззивната жалба да бъде уважена. Оспорва ищецът да е кредитор на първите двама ответници.

Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Адвокат Д. депозира писмени бележки в които поддържа, че банката не установява правата си на кредитор по отношение на първите двама ответници, че не установява симулативността на сделката между ответниците, нито знанието на третия ответник за увреждането на ищеца. Моли решението на СГС да бъде отменено , а предявените искове – отхвърлени.

Въззивниците Ю. и Д. М.и се представляват от адв. В. , който поддържа жалбата си и оспорва ответниците да са имали знание за увреда на ищеца, поддържа , че ищецът не е кредитор на ответниците и че не е налице състава на чл.135 от ЗЗД за уважаване на предявените искове.

Адвокат В. депозира писмени бележки по делото , с които поддържа, че ищецът не доказва знание на третия ответник за увреждането на ищеца, че по делото не е установено сделката между ответниците да е била безвъзмездна, както и че задълженията на първите двама ответници към ищеца са погасени.

Въззиваемото УниКредит Булбанк АД се представлява от адв. Х., която оспорва въззивните жалби. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е кредитор на първите двама ответници. Поддържа, че с косвени доказателства е установено, че сделката между страните е безвъзмездна, поддържа още, че първите двама ответници са били призовавани чрез третата ответника и това установява близките им отношения.

Адвокат Х. депозира писмени бележки по делото, в които поддържа, че ищецът е кредитор на първите двама ответници по договор за банков кредит №10, като вземанията на банката за извънсъдебни. Оспорва твърдението на ответниците за реално 2 извършено плащане на цената на сделката между тях. Развива съображения, че поредността на внасянията на части от цената и тегленията на същите суми, както и обстоятелството, че в края на деня сметката е занулена установяват, че ответницата не е заплатила цена посделката. Поддържа, че плащането е симулативно, което следва и от обстоятелството, че самата сделка следва плащането на сумата. Като косвено доказателства за безвъзмездността на сделката се сочи и обстоятелството, че продавачите запазват правото си на ползване върху имота. Поддържа, че изводът на СГС , че сделката е безвъзмездна е правилен. Отделно от това поддържа, че С. С. е знаела, че продавачите й имат задължения. Счита, че исковете по чл.135 от ЗЗД са доказани и следва да бъдат уважени.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не следва да бъде отменено.

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата си молба и уточнението към нея ищецът „УниКредит БулбанкЕАД твърди, че по силата на договор за ипотечен кредит на физическо лице №8 от 11.02.2010г, договор за потребителски кредит №10 от 17.02.2010г и договор за банков кредит за оборотни средства № 157 от 17.06.2009г е кредитор на Ю. и Д. М.и. Твърди, че вземанията на банката не са погасени към момента на предявяване на исковете.

Твърди, че на 28.03.2013г ответниците М.и са продали на С. Ц./понастоящем С./ свои имоти- апартамент № 1 и подземен гараж №1С. Поддържа, че сделката уврежда интереса на банката. Твърди,че изявлението в договора,че цената е заплатена е симулативно, като първите двама ответници искат да създадат привидност, че не са собственици на имотите. Поддържа още, че третият ответник е знаел за непогасените задължения на М.и към ищеца.

3

В отговорите на исковата молба и допълненията към отговорите ответниците възразяват, че С. Ц. няма знание за задълженията на праводателите си, оспорват сделката между тях да е била безвъзмездна. Ответниците М.и оспорват, че при сключването на договорите за кредит са обезпечили интереса на банката чрез ипотеки и залог и отричат да следва да отговорят с цялото си имущество. Ответниците М.и възразяват, че нямат знание за увреждането на банката, че не са намалили имуществото си, служещо за обезпечаване на кредиторите им. Възразяват, че процесният апартамент № 1 е бил ипотекиран в полза на банката, като ипотеката е заличена, поради което ответниците не са имали знание, че увреждат банката.

В о.с.з. на 24.09.2020г се установява, че ответницата С. Ц. понастоящем носи фамилия С.. В същото съдебно заседание адв. Д. като пълномощник на С. С. оспорва качеството на кредитор на банката по отношение на ответниците М.и.

В същото съдебно заседание адв. Х. уточнява твърдението си, че по сметка на Д.

М. по сделката на 27.03.2013г не са постъпили повече от 10 000лв, че сделката между страните е безвъзмездна, като сочи, че 10 000лв са 7 пъти внесени и изтеглени в рамките на един и същи ден.

По делото са представени договор за ипотечен кредит на физическо лице №8 от 11.02.2010г подписан между „Уникредит Булбанк”АД, Ю. и Д. М. и „Хоумлан”ЕАД, представлявано от Ю. М. за сумата от 60 000евро, договор за потребителски кредит №10 от 17.02.2010г подписан между същите страни за сумата от 10 000евро и договор за банков кредит за оборотни средства № 157 от 17.06.2009г подписан между банката и „Хоумлан”ЕАД за сумата от 100 000лв.

По делото са представени изходящи от Юробанк седем броя вносни бележки с вносител С. Ц., като вноските са в полза на Д. М., всяка на стойност от 10 000лв.

Седемте вноски са направени на 27.03.20213г в периода от 13.48ч до 14.27ч, относително през 10 минути.

Видно от представения НА № 72, н.д. № 422/28.03.2013г по описа на нотариус И.

Н. Д. и Ю. М. са продали на С. Н. Ц. правото на собственост на свои имоти в гр. С., район ***, ж.к. ***, ул. *** №**, секция А, а именно апаратмент № 1/описан в акта/ и подземен гараж № 1С за сумата от 70 000лв, която продавачите заявяват че са получили по банков път, като същите си запазват правото на ползване на имотите пожизнено и безвъзмездно. Данъчната оценка на продадените имоти и посочена на 110 328.90лв.

Представени са изпълнителен лист от 29.08.2013г издаден от СРС по гр.д. № 35563/2013г за събиране на вземането на банката по договор от 11.02.2010г , изпълнителен лист от 06.07.2017г издаден от СРС по гр.д. № 37704/2017г за събиране на вземането на банката по договор от 17.02.2010г и изпълнителен лист от 12.08.2014г, издаден от СРС по гр.д. № 41413/2014г за събиране на вземането на банката по договор 4 от 17.06.2009г.

Представен е и изпълнителен лист от 01.08.2018г , издаден от СРС по гр.д. № 43356/2018г за събиране на вземането на банката по договор № 8/11.02.2010г Представени са доказателства, че между банката от една страна и първите двама ответници и „Хоумлан”ЕАД от друга страна са били в договорни отношения и в предходен период, като сключения договор за банков кредит е бил погасен.

Представен е договор за наем от 16.01.2014г , сключен между „Хоумлан”ЕАД, представляван от Ю. М. чрез Д. М. като наемодател и С. Ц. , с който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване имоти на ул. *** № **.За ползването на ичмотите ответницата С. дължи сумата от 121.25лв месечно, платими за десет години в размер на 14 550лв. Имотът е предаден на наемодателя с протокол от 06.02.2018г

Във връзка с извършените банкови преводи на цената по сделката между ответниците е представено писмо от Юробанк АД, видно от което сметката на Д. М. при тях е открита на 27.03.2013г и закрита на 25.04.2014г. От представеното извлечение от сметката на Д. М. в Юробанк АД се установява, че на 27.03.2013г С. Ц. е внасяла на седем пъти по 10 000лв и след всяко внасяне Д. М. е теглила по 10 000лв.

В о.с.з. на 19.05.2022 е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. З. , която дава заключение, че на 27.03.2013г сбора от всички внесени суми от С. Ц. с получател Д.

М. е 70 000лв. Всички вноски са направени с основание ”вноска покупко-продажба на апартамент1”. Вещото лице сочи,че няма възможност да се установи наличието на счетоводни записвания в счетоводните регистри. Въпреки дадената възможност в о.с.з. на 24.03.2022г не са поставени въпроси към вещото лице от страна на ищеца.

При изслушването на вещото лице З. в зала същата заявява, че има последователно внасяне на 10 000лв и теглене на 10 000лв, като последната вноска е на 27.03.2012г/има се предвид 2013г/. Сочи, че тегленията не са отразени в заключението, поради липса на поставен такъв въпрос.

Представени са доказателства за това, че през 2017г изходящата кореспонденция от електронната поща на Д. М. е водена от С. Ц.- разпечатки от електорнни писма .

Същото се посочва и в доклад на синдика на Хоумлан ЕАД/н/ от 2017г .

С определение от 20.11.2019г СГС открива производство по оспорване истинността на електронната кореспонденция по оспорване от С. С..