Решение № 15176 от 06.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15176 гр. София, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110143410 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответницата Ю. Т. А., че дължи на ищеца сумата от 1 679,54 лв., от които 1 444,74 лв. – главница, представляваща стойност неизплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, 205,12 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 24,32 лв. – главница за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 5,36 лв. - лихва за периода от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения особен представител адв.

Х., е подала отговор на исковата молба. Оспорват съдържанието и констатациите на приложените писмени доказателства и навежда твърдения за липса на дата и подпис на същите. Оспорва метода на изчисление на количеството на реално доставената от ищеца и потребена от ответницата топлинна енергия. Прави възражение за изтекла тригодишна давност за всички вземания преди 03.08.2020 г. Навеждат се твърдения за липса на доказателства, отнасящи се до наличието на облигационни отношения между страните.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач „Х“ ЕООД, конституирано на страна на ищцовото дружеството, не представя становище по основателността на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и 1 ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 43684/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми: 1 444,74 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30,04.2022г., ведно със законната лихва за период от 03.08.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 205,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 21.07.2023г, 24,32 лв – цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 5,36 лв. - лихва за периода от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложения към исковата молба нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №..., и Препис извлечение от акт за смърт на Д С М, издаден на 24.06.2025г. от Столична община, Район П, се установява, че Ю. Т. А. се легитимира като собственик на апартамент №..., находящ се в гр. С..... По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.

По делото е представена молба-декларация вх. №.../07.10.2002г., с която ответникът е заявил искане да бъде открита партида за топлоснабдения имот на негово име.

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С..., в който е обективирано решение за сключване на договор с „Х“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен и приет като доказателство договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение от 07.10.2002 г., с който Етажна собственост с адрес гр. С... и „Х“ ЕООД са постигнали съгласие дружеството да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители, както и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост.

По делото са приети общи условия на "Т" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. Фирмата за дялово разпределение е посещавала имота по време на годишния отчет, като по време на отчетите са попълнени констативни протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота има едно отоплително тяло, един топлоразпределител, щранг лира за отопление, като в имота не се ползва топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела.

ТЕ за общи части и ТЕ за топла вода не са начислявани. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за процесния периода е в размер на 1 444,74 лева. Вещото лице е установило, че за периода 2019 г. – 2020г. ищецът не 2 е имал сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС /топломери и водомери/, като на 22.05.2021г. е издадено свидетелство за проверка №С1-1009-3 от АРТТЕСТ-Б за съответствие, както и последващо свидетелство за проверка №С1-...8-1 от АРТТЕСТ-Б от 07.09.2023г.

От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия е в размер на 1 469,06 лева.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че през процесния период ответникът е притежавал собствеността върху процесния топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .