Присъда № 46 от 16.04.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 46 от 16.04.2024 година, постановена по НОХД № 139/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият М. А. /М. А./, роден на **********г. в гр.***, Кралство Мароко, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 17.03.2024 година, в района на гранична пирамида № 251, находяща се в землището на село Вълча поляна, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано от обективна и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени наказания към законовия минимум с оглед чистото му съдебно минало и оказаното съдействие при разследването.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Д. М. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на М.

А..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. М. заявява, че обвинението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Пледира съдът да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия и при определяне на наказанието, което да му се наложи, да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, съдействието на органите по разследването и тежкото му материално положение и на това основание да наложи наказания при условията на чл. 55 от НК, а наказанието лишаване от свобода да бъде отложено от изтърпяване на основание чл.66 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият М. А. е роден на **********г. в гр.***, Кралство Мароко и е поданик на тази стрА..

Подсъдимият живеел в родината си, но през месец марта 2024г. я напуснал и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в друга държава на територията на Европа, като премине от Република Турция в Република България през границата на стрА.та ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. Целта му била да отиде да живее и работи в Испания, където имал роднини. В изпълнение на намерението си на 17.03.2024 г. подсъдимият, като част от група от общо седем лица, всички от Кралство Марково, имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, водена от едно неустановено по делото лице, достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турскобългарската границата. Същият ден - на 17.03.2024 г. надвечер подсъдимият преминал през отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско-българската граница заедно с остА.лите лица от групата, без водачът им, който се върнал обратно. По този начин М. А. влязъл от Република Турция в Република България в района на 251 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Вълча поляна, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в стрА.та подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в стрА.та ни. След това подсъдимият и спътниците му продължили движението си на територията на Република България по маршрут, указан им от водача, който бил с тях до преминаването на възпрепятстващото съоръжение. Вървели цялата вечер и рано сутринта на 18.03.24г. достигнА. указаното им място, където при тях дошъл мъж с поставена на лицето маска, който ги отвел до един 1 бункер, дал им хрА. и им обяснил да чакат там.

От показанията на св. Т. В. – служител в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово е видно, че при застъпване на работната смяна от него и колегите му на 18.03.2024г. сутринта им бил проведен инструктаж от прекия им ръководител и им е дадена информация, че в землището на село Лалково е забелязА. група лица, отговарящи на рисковия профил за нелегални мигранти. По разпореждане на прекия им ръководител те се насочили към указания район, обходили го и след известно време забелязА. група от лица, които преминавА. през гъста растителност от северната стрА. на село Лалково, близо до селскостопански постройки. Св.

В. и колегите му се отправили към тези лица и пристигайки на конкретното място установили, че там има изоставен стар военен бункер и лицата били вътре в него - 7 лица мъже на видима възраст между 20 и 30 години, самоопределящи се като граждани на Мароко. Те не носели документи за самоличност и не говорели български език. Лицата, между които и подс. М. А., били задържани и отведени в ГПУ Елхово. Св. В. заявява, че при прохождане на обратната следа от мястото на задържане към мястото, от което забелязА. групата да идва, стигнА. до землището на село Вълча поляна и установили, че преминаването на държавната ни граница е било осъществено в района на 251 гранична пирамида, като там целостта на възпрепятстващото съоръжение била нарушена, изразяващо се в срез в самата ограда.

При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият, който се представил като М. А. /М. А./, поданик на Кралство Мароко. При влизането си в стрА.та ни подсъдимият М. А. не е носил документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че М. А. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Т. В., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля В. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 17.03.2024 година, в района на гранична пирамида № 251, находяща се в землището на село Вълча поляна, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля В., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е 2 осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, след което да продължи към Испания, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М. А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на 3 подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.