Решение № 164 от 05.10.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

К. Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500214 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. П. Й. от гр.С., П. област, против решение №260044 от 23.03.2022г. по гр.д.№ 177/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му по чл.92, ал.1 ЗЗД против К. Г. Д. от гр.Н. за сумата от 45 260 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение в размер на 0,1% на ден от продажната цена на правото на строеж /62 000 лв./, равняващо се на 62 лв. на ден, уговорено по нот. акт за покупко-продажба на право на строеж №1, том I, рег. №51, д. №1/10.01.2017г. на нотариус рег. № 600, за периода на забавата от 01.02.2018г. до 01.02.2020г., в едно със законната лихва, както и предявеният при условията на евентуалност иск за сумата от 13 505,71 лв., представляваща обезщетение в размер на разликата между законната лихва върху продажната цена – 18 894,29 лв. и сумата на средномесечния пазарен наем за периода 01.02.2018г. – 01.02.2021г. общо за двата обекта в размер на 32 400 лв., за лишаването на ищеца от право да ползва обектите, представляващи жилище-апартамент с идентификатор *** и ***, находящи се в гр.Н., ж.к.Ч., с площ от

79,69 кв.м. и 68,26 кв.м., в едно със законната лихва, като е осъден да заплати съдебни разноски от 2 250 лв.

Оспорват се като неправилни изводите на решаващия съд, че ищецът създавал пречки, които препятствали завършването на строителството.

Изложени са съображения за неизправност на насрещната страна по договора, 1 която е била в забава по отношение на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация в срок, поради което не може да се позовава на освобождаващи от отговорност събития или клаузи от договора. Заявено е, че не е установено кога е било предадено на ищеца владението върху обектите, както и не е ясно как ако кредиторът е бил в забава, тя се е отразила върху изпълнението, било ли е предложено такова и било ли е необходимо съдействие от кредитора. Направен е изводът за липса на предпоставките по чл.95 ЗЗД за освобождаване на длъжника от отговорност. От 2017 г. до момента сградата е на груб строеж, като изпълнителят не е осъществил възложените му СМР за довършване на обекта, като не е търсено съдействие от страна на ищеца. Изтъква се, че довършителните работи в обектите на ищеца са предприети заради бездействие на строителя, а не за създаване на пречки за довършване на строителството. Според въззивника, дори и да са налице отклонения от проекта на сградата, то те са отстраними с нанасяне на извършените промени в одобрения архитектурен проект като екзекутив.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което главният иск, респективно предявената при условията на евентуалност искова претенция да бъдат уважени, в едно с присъждане на съдебните разноски.

В отговор на въззивната жалба К. Д., чрез своя пълномощник адв.Д.П., оспорва същата като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Излага съображения в подкрепа на приетото от съда, че с поведението си ищецът е създал пречки, при които завършването на строителните работи е било невъзможно – поставил е желязна врата на стълбището, което препятства извършването на необходимите СМР, изградени са преградни стени, поставени са ПДЧ врати вместо метални, променена е стоманобетоновата таванска плоча и др. Макар вещото лице по делото да е установило и други пречки за въвеждане на сградата в експлоатация – липса на вертикална планировка, необходимост от довършителни работи на партерния и първи жилищен етаж, същите са бързо осъществими, за разлика от нарушенията в одобрените проекти, извършени от ищеца. Като голословно е определено заявеното за пръв път във въззивната жалба твърдение, че предприетите от въззивника довършителни работи са заради бездействие на ищеца. Относно евентуалния иск е посочено, че за същия няма изложени аргументи във въззивната жалба. Ищецът живее в жилищата през последните три години и не е бил лишен от възможността да ги отдава под наем.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

По същество след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил иска на Н. Й. по чл.92, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД против К. Д. за сумата от 45260 лв., 2 представляваща обезщетение за неизпълнение в размер на 0,1% на ден от продажната цена на правото на строеж /62 000 лв./, или 62 лв. на ден, уговорено в пункт III от нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №1 от 10.01.2017г. на нотариус с рег. № 600 за периода на забавата от 01.02.2018г. до 01.02.2020г., ведно със законната лихва, както и предявеният при условията на еветуалност иск за сумата от 13 505,71 лв., обезщетение за лишаване от право на ползване на жилище-апартамент с идентификатор *** и жилище-апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Н., като размерът е формиран като разлика между законната лихва върху продажната цена от 18 894,29 лв. и месечния пазарен наем за периода 01.02.2018 – 01.02.2021г. общо за двата обекта от 32 400 лв., в едно със законната лихва, като в полза на ответницата са присъдени съдебни разноски в размер на 2 250 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че ответницата не е изпълнила договорното си задължение да изгради изцяло жилищната сграда и да предаде посочените два самостоятелни обекта на ищеца с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.01.2018г., но това не ангажира отговорността на Д., тъй като Й. е създал пречки, при наличието на които завършването на строителството е било невъзможно, като чрез преграда е препятствал достъпа до покрива за извършване на СМР и при довършителни работи е извършил промени в двата обекта в отклонение на одобрения проект на сградата, представляващи пречка за въвеждането и в експлоатация. При взаимната вина на страните, първоинстанционният съд е заключил, че по силата на чл.96, ал.1 ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците от собствената му забава, поради което той не отговаря за мораторни лихви и неустойка. По евентуално предявения иск за обезщетение, съдът е приел за недоказани твърдените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от ползване на процесните две жилища за съответния период.

Така постановеното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в предписаната от закона форма и при редовно развило се исково производство.

По изложените във въззивните жалби оплаквания по съществото на спора въззивният съд съобрази следното:

От фактическа страна безспорно е по делото, че с нотариален акт №1 от 10.01.2017г. на нотариус Л. Ч., рег. № 600 на НК К. Д. е продала на Н. Й. правото на строеж за предвидените за изграждане самостоятелни обекти в жилищна сграда, състояща се от първи жилищен, втори жилищен, трети жилищен и тавански етаж, предвидена да се изгради в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, а именно: апартамент от 79,69 кв.м. на трети жил. етаж и апартамент на площ от 68,26 кв.м. на тавански етаж за сумата от 62 000 лв., платими на шест вноски, последната при въвеждане на сградата в експлоатация, като К. Д. се е задължила да изгради изцяло жилищната сграда за своя сметка и със свои средства и да предаде описаните 3 два обекта на Й. с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.01.2018г., като при забава по вина на продавача, последният дължи на купувача неустойка в размер на 0,1% от сумата по нотариалния акт на ден.

Уговорено е обектите да се предадат в степен на завършеност „до тапа“: входна блиндирана врата, шпакловка таван, замазка стени и под, В и К и ел.

“на тапа“, външна топлоизолация, като изборът на ПВЦ дограма, доставката и монтажа са за сметка на купувача.

Няма спор между страните, че ищецът е заплатил изцяло дължимата на ответницата сума от 62 000 лв., но до настоящия момент процесната сграда не е въведена в експлоатация. На 10.01.2017г. е съставен акт обр. 14 за приемане на конструкцията на строежа, а на 02.01.2018г. е издаден констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ с констатацията, че сградата е изградена в „груб вид“ /вж. СТЕ/.

От горното следва изводът, че ответницата не е изпълнила поетото по сключения с цитирания нотариален акт договор за изработка задължение да изгради процесната жилищна сграда, снабдена с издадено разрешение за ползване, в срок до 31.01.2018г., от който момент е изпаднала в забава, продължаваща и в заявения от ищеца период от 01.02.2018г. до 01.02.2020г.

Налице е неизпълнение по договора, което предполага отговорност на изпълнителя за обезщетение по чл.79 ЗЗД, уговорено в случая по пункт III от процесния договор като неустойка, съставляваща предварителна оценка на вредите при неспазването на договорения срок.

В отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковата претенция с твърдението, че сградата до настоящия момент не е въведена в експлоатация, но изцяло по вина на ищеца. Това твърдение е голословно и необосновано, предвид заявеното по-надолу в отговора, че ищецът бил допуснат в имота през февруари 2018г. Ерго, до датата на договорения срок – 31.01.2018г. въззиваемата не твърди каквито и да било действия на ищеца, които да са препятствали изпълнение на задължението и да завърши строежа и го въведе в експлоатация в срок. Видно от заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, сградата и понастоящем е незавършена и с отклонения от проекта, поради което не може да бъде въведена в експлоатация, като състоянието на обектите, различни от двата обекта на ищеца, е следното: в партерния етаж – увеличена полезна площ на едната стая с изместен разделителен зид към преддверието, увеличена площ на антрето с намалена широчина на преддверието, прозорците на едната стая са с увеличени размери и сводести вместо предвидените правоъгълни, антрето е без мазилка, вертикалните щрангове в санитарния възел са в срещуположния ъгъл спрямо проекта, липсва изграден отдушник в едната стая, част от топлоизолацията на етажа е на шпакловка, небоядисана, не са изпълнени предвидените по проекта стъпала в преддверието; в първия етаж – апартаментът е в незавършен вид, стените са с гипсокартон без шпакловка и небоядисани, не са изпълнени подови изравнителни мазилки, както и преградните зидове между антрето и стаите, а 4 също коминът и отдушникът в дневната, още куфар около вертикалните щрангове в санитарния възел, ръкохватни на терасите и мазилка на едната тераса, таваните са с висящи ел. кабели без мазилка, не са монтирани вътрешни врати; общи части – не е изпълнена вертикална планировка в поземления имот, в т.ч. около сградата, монтирани са част от водосточните тръби в сградата, прозорците на стълбището между партерния, първия и втория етажи са с намалени размери. За да бъде въведена сградата в експлоатация е необходимо в одобрения архитектурен проект, като екзекутив, да се нанесат от автора извършените промени в сградата и същата да се приведе в завършен вид, в т.ч. да се изгради вертикалната планировка. Налага се изводът, че незавършването на строителството в срок до 31.01.2018г., е изцяло отговорност на ответницата.

За продължилата забава на въззиваемата в претендирания период от 01.02.2018г. до 01.02.2020г. се установяват обстоятелства, за които е налице и отговорност на въззивника.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че Й. е бил допуснат в договорените обекти за извършване на довършителни строителни работи. Според св. Б., който живее на съпружески начала с ответницата и е организирал строителството, това е станало след като обектът бил готов с покрива в началото на 2018г., а от средата на същата година Й. живеел в имота с баща си. Заявеното от този свидетел, чиито показания следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК, се подкрепя от показанията на св.И., съсед на процесния обект. Последният заявява, че от 2018г., лятото, ищецът живее в къщата с баща си. Майка му идвала лятно време на почивка, приятели идвали, чувал музика. Преди това правел ремонт. От имота на свидетеля процесната сграда се снабдявала с ток, който Н. плащал на него. Илиев е влизал в имота, за да види как е ел.инсталацията на ищеца. Последният бил преградил с желязна врата стълбището, което било много неприятно, чувало се като я отваря и затваря.