Решение № 2254 от 03.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2254 гр. Бургас, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №

20232120101541 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД против М. С. М-У, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на банката следните суми:

2903.54 лв. – непогасен остатък от главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на 10.04.2020 год., 762.87 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 26.05.2020 год. до 10.04.2022 год., 251.31 лв. – лихва за забава за периода от 27.05.2020 год. до 10.04.2022 год., 8.07 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.04.2022 год. до 20.04.2022 год., 120 лв. - разноски при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата, начиная от 21.04.2022 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 2516 / 2022 год. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Предявените искове са с правно основание в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1, ал. 2 от ТЗ, чл.82 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.

Поддържат се от процесуалния представител на ищцовата банка, който моли съда да ги уважи. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

Особеният представител на ответника оспорва исковете по съображения, изложени по реда на чл.131 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти:

На 10.04.2020 год., между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на ответника кредит от 3030.13 лв., със срок за издължаване - 24 месеца, считано от подписване на договора и краен 1 падеж - 10.04.2022 год..

Погасяването е следвало да става на 23 месечни анюитетни вноски от по 147 лв. и една последна, изравнителна, с размер на 127.14 лв., при променлив годишен лихвен процент, който при сключване на договора е определен на 13.45 %.

На 26.04.2022 год., по ч.гр.д. № 2516 / 2022 год. на БРС, по образувано по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД, са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми срещу ответника.

Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, кредитът е усвоен изцяло, а към крайната падежна дата са непогасени 23 бр. месечни вноски. Експертът е изчислил остатъка от неплатената главница, както и дължимите договорна и мораторни лихви, както и неустойката за забава (наказателна лихва), след като е отчел извършените, признати счетоводно и разнесени от банката плащания в размер на 147.00 лв., извършени от кредитополучателя. С тях са погасени 126.59 лв. - главница, 18.11 лв. - редовна лихва и месечна такса от 2.30 лв. Констатациите на вещото лице са, че лихвата за забава е начислявана коректно - само върху забавените вноски за главница и за периода на забавата, а след изтичане срока на договора - върху непогасената главница.

Съдът, въз основа на така установените факти, намира исковете за частично основателни.

Очевидно е, че „Банка ДСК“ АД-кредитодател и У.-кредитополучател са били обвързани от договора за кредит, по който на последния е предоставен кредит в договорения размер. Също така е установено, че е настъпил крайния падеж на договора, който считано от 26.04.2020 год. не е бил обслужван. Поради това, искът за главница, като основателен, следва да се уважи за пълния му размер.

Неоснователен е искът за договорна лихва. Понеже договорът се подчинява на правилата на ЗПК, основателно е възражението на особения представител на ответника, че с разпоредбата на чл.18.1 от ОУ, се заобикаля ограничението на чл.33, ал.3 от ЗПК, поради което тази клауза е нищожна (чл.21, ал.1 от ЗПК) и начислената въз основа на нея договорна лихва не се дължи, т.е. искът за дължимостта й е неоснователен.

Искът за мораторна лихва, предвид констатираната забава в плащанията (липсата на плащания) на погасителните вноски по договора за кредит, чиито падежи настъпват на 26.04.2020 год. и след тази дата, е основателен. До крайния падеж е начислявана лихва за забава само върху забавените вноски (частта им за главница), а след това - само върху сборния размер на неиздължената главница. Размерът на лихвата възлиза на законоустановения такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което този иск също следва да се уважи.

Изцяло неоснователна е претенцията по чл.82 от ЗЗД - за дължими разходи при изискуем кредит, т.к. липсват доказателства за наличието на клауза за дължимостта на такива и за формирането им в претендирания размер. Освен това, ако и подобна клауза да е налице, тя също би била в противоречие с чл.33, ал.1 от ЗЗД, поради което разходите от 120 2 лв., не се дължат.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради основателността на иска за главница, основателен е и искът за законната лихва, начиная от депозиране на исковата молба 21.04.2022 год. (арг. чл.422 от ГПК) до окончателното плащане.

Ето защо следва да се постанови решение в горния смисъл, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се присъдят разноски за производството по ч.гр.д. № 2516/2022 год. на БРС, в размер на 102.35 лв., както и за настоящото производство - в размер на 805.95 лв., в т.ч. държавна такса, депозити за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. М-У от гр. Б. ***, ЕГН - **********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, адрес: гр. С., ***, представлявана от С. С. и Д. М., следните суми: 2903.54 лв. – непогасен остатък от главница по договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на 10.04.2020 год., 251.31 лв. - лихва за забава, начислена върху неиздължената главница по погасителни вноски, падежирали в периода от 27.05.2020 год. до 10.04.2022 год., 8.07 лв. - лихва за забава, начислена върху сборната непогасена главница за периода от 11.04.2022 год. до 20.04.2022 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2022 год. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д. № 2516/2022 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва в размер от 762.87 лв., както и иска за разноски при изискуем кредит в размер на 120 лв.

ОСЪЖДА М. С. М-У да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 2516/2022 год. на БРС в размер на 102.35 както и за настоящото - в размер на 805.95 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3