Присъда № 5 от 22.02.2024, Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 5 от 22.02.2024г. по НЧХД № 149/2023г. по описа на Районен съд – Бяла

Наказателното производство е образувано на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК по внесена тъжба от Й. П. П. от гр.Б, обл.Р. срещу В. П. П. от гр.Б, обл.Р., за това, че на 15.05.2023г. около 17:30ч. в гр.Б, обл.Р., ул.“О.П.“ № ., в съучастие, като извършител, с Р. И.

М. от гр.Б, обл.Р., причинил на Й. П. П. от гр.Б, обл.Р., лека телесна повреда, изразяваща се в рани с характер на порезни, на четвърти и пети пръсти на дясна ръка, одрасквания и повърхностни наранявания по дясната ръка и предмишница, оток в тилната част на главата вляво – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК; и срещу Р. И. М. от гр.Б, обл.Р., за това, че на 15.05.2023г. около 17:30ч. в гр.Б, обл.Р., ул.О.П. № ., в съучастие, като извършител, с В. П. П. от гр.Б, обл.Р., причинила на Й. П. П. от гр.Б, обл.Р., лека телесна повреда, изразяваща се в рани с характер на порезни, на четвърти и пети пръсти на дясна ръка, одрасквания и повърхностни наранявания по дясната ръка и предмишница, оток в тилната част на главата вляво – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание, повереника на частния тъжител пледира за доказаност на повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, както и за основателност на предявения граждански иск. Претендира разноски в производството.

Защитникът на подсъдимите пледира за недоказаност на обвинението и моли съда за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск.

Претендират се направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Подсъдимият П. дава обяснения, в които отрича да е извършил престъплението, в което е обвинен. В последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Подсъдимата М. дава обяснения, в които отрича да е извършила престъплението, в което е обвинена. В последната си дума моли съда да бъде оправдана.

След като се запознах с материалите по делото, установих следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. П. П. е роден на ........г. в гр.Р. с адрес в гр.Б, обл.Р., ул.О.П. № ., български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, тракторист в . „Г.“ гр.Б., ЕГН **********.

Подсъдимата Р. И. М. е родена на ........ в гр.Р. с адрес в гр.Б, обл.Р., ул.О.П. № ., българска гражданка, средно образование, разведена, неосъждана, гладачка в „Р. . гр.Р., ЕГН ........

Подсъдимият П. и частната тъжителка живеели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство им се родило дете – св. Й. П.а, родена на .......г. През 2020г. те закупили недвижим имот в гр.Б, обл.Р., ул.О.П. № .. През 2021г. двамата се разделили, като частната тъжителка напуснала имота и заедно с детето се установили в дома на св. П. – майка на частната тъжителка. Впоследствие частната тъжителка узнала, че подсъдимият П. започнал интимна връзка с подсъдимата М.. Вследствие на това и обтегнатите им отношения, в РУ – Бяла имало множество образувани преписки по повод на подавани жалби и от двете страни с различни мотиви.

На 15.05.2023г., около 17:00 часа, частната тъжителка, заедно с дъщеря си, посетили имота в гр.Борово, ул.О.П. № ., за да разговарят с подсъдимия. Частната тъжителка останала отвън в двора на къщата, а св. Й. П.а влязла в имота, за да говори с баща си. При влизането си в къщата видяла, че вътре е подсъдимата М.. Попитала го защо тя е в домът му, на което той отвърнал, че му е на гости. Св. П.а и подсъдимият разговаряли около половин час, след което свидетелката си тръгнала. Подсъдимият П. влязъл в кухнята, където била подсъдимата 1

М. и двамата седнали на ъглов дИ. срещу вратата на помещението, като започнали да разговарят. Малко след напускането на св. П.а на къщата, вратата на кухнята се отворила и в помещението влезли частната тъжителка и св. П.а. Частната тъжителка започнала на висок тон да държи сметка защо подсъдимата М. е в къщата и да я обижда. Пред ъгловия дИ. в помещението имало кухненска маса, върху която била поставена стъклена ваза. Докато частната тъжителка крещяла обидни думи по адрес на подсъдимата М. и ръкомахала, посегнала към вазата на масата, но я бутнала и тя паднала на земята, и се счупила.

Подсъдимият П. се опитал да успокои частната тъжителка и поискал да излязат навън и да поговорят. В това време, св. П.а взела солница, която била поставена на масата и я хвърлила по подсъдимата М., но не успяла да я улучи, а солницата паднала до камината. Подсъдимият П. отново приканил частната тъжителка да се успокои, като я хванал за раменете и настоявал да излязат да говорят навън. Така тримата – подсъдимият, частната тъжителка и св. П.а, излезли под навеса на къщата. Частната тъжителка поискала вода и излязла в двора, където имало външна чешма. През това време подсъдимата М. останала вътре в кухнята. От въпросната кухня имало изглед към външната чешма през остъклението на помещението.

След като частната тъжителка пила вода от чешмата, се обърнала и през остъклението видяла подсъдимата М. вътре в кухнята. Започнала отново да крещи към нея обидни думи и се приближила към прозореца, като го ударила с ръка и го счупила. При счупването на прозореца частната тъжителка наранила ръката си и тя започнала обилно да кърви. Св. П.а се уплашила и изпратила СМС на баба си – св. П., която подала сигнал на тел.112 и малко след това пристигнала на адреса. В същото време, подсъдимата М. позвънила на св. Н., като разказала какво се е случило и я помолила да отиде в домът им, предвид разразилия се скандал. Св. Н. от своя страна позвънила на св. П., с когото са в съпружеско съжителство, и му разказала за разговора с подсъдимата. Той на свой ред позвънил на подсъдимия П., който му казал да дойде в домът му. Малко след това в имота пристигнала св. П., придружавана от св. Д.. Двете свидетелки заварили частната тъжителка и дъщеря пред имота, седнали на пейка, като ръката на частната тъжителка кървяла. След това на място пристигнала и св. Н., която видяла състоянието на частната тъжителка и я попитала какво се е случило. Тя отвърнала, че го е счупила, без да конкретизира за какво става въпрос. След това св. Н. влязла в имота, за да види подсъдимата М., която все още била в кухнята.

Последната разказала на свидетелката какво се е случило, като била силно разстроена и плачела. Св. Н. видяла, че е счупен прозореца на кухнята и имало стъкла по пода вътре в помещението. Докато двете разговаряли, на място пристигнал и св. П., който също ги попитал какво се е случило, а частната тъжителка отвърнала, че е заради подсъдимата, която взела мъжа. В това време на адреса пристигнали и полицейските служители св. Т. и св. Ц., които също установили нараняването на частната тъжителка. Попитали я какво се е случило, на което тя отвърнала, че се самонаранила, като ударил прозорец и той се счупил.

Полицейските служители установили, че има счупен прозорец на къщата. Подсъдимият П. поканил частната тъжителка да се измие на външната чешма, като в същия момент на вратата на кухнята се появила подсъдимата. Тогава частната тъжителка отново започнала да крещи обидни думи по неин адрес, като се засилила към нея. Св. Ц. направил забележка, но частната тъжителка не преустановила поведението си, поради което се наложило да я изведат от имота. На място били снети обяснения и съставени протоколи за предупреждение, а впоследствие била образувана и полицейска проверка.

По делото е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че частната тъжителка е получила следните увреждания: рани с характер на порезни на четвърти и пети пръсти на дясна ръка, одрасквания и повърхностни наранявания по дясна ръка и предмишница, оток в тилната част на главата вляво, които следва да се преценяват по медико-биологичния признак – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Според заключението на вещото лице, установените увреждания в областта на десния горен крайник са резултат на действието на предмети с връх и остър ръб, а отока в областта на главата е резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена плоскост на действие. Възстановителния период отразен в болничния лист е 14 денонощия. Посочено е, че установените увреждания могат да бъдат получени по 2 начин отразен в приложената тъжба и в показанията на св. Й. П.а. Отразените данни в показанията на св. Н. не могат да обяснят получаването на установените травматични увреждания на частната тъжителка, като механизъм на получаване по отношение травмата на главата. Отбелязано е, че същите не са установени от свидетелката. При изслушването си вещото лице сочи, че отока в тилната част на главата, следва да се квалифицира по медикобиологичния признак болка и страдание.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.

От така установената фактическа обстановка, след преценка на събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимите не са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение, поради което съдът ги оправда. С оглед разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК съдът излага следните съображения:

За да достигне до извод за невиновността на подсъдимите, съдът кредитира показанията на разпитаните по делото св. К. П., св. Николета Н., св. Ц. Ц. и обясненията на подсъдимите П. и М.. Съдът не кредитира показанията на св. Й. П.а, св. Т. П. и св. М. Д.. По така оформилите се две групи свидетелски показания се излагат различни положения относно развилия се скандал, завършил с травматични увреждания за частната тъжителка, което налага подробното им обсъждане и съпоставяне с останалите доказателства по делото.

Най-напред следва да се посочи, че изложените съображения в пледоарията на повереника на частния тъжител относно установяване на фактическата обстановка от вещото лице по съдебномедицинската експертиза са несъстоятелни. Фактическата обстановка се установява от съда, който, като ръководно-решаващ орган в съдебната фаза на процеса, след анализ на събраните по делото доказателства, като преценява тяхната годност, достатъчност и достоверност, прави изводи относно обстоятелствата свързани с предмета на доказване по чл.102 от НПК.

На следващо място следва да се посочи, че съображенията относно защитния характер на обясненията на подсъдимите не държи сметка за двоякия им характер, които освен средство за защита са и гласно доказателствено средство. Обясненията на подсъдимите не могат да бъдат изключвани априори като тяхна защитна версия, а следва да се съпоставят с останалите доказателства по делото и в случай, че те не си кореспондират да бъдат преценявани единствено като защитна теза. Настоящият случай обаче не е такъв. Двамата подсъдими дават подробни обяснения, които противно на соченото от повереника, не са хаотични и непоследователни, а напротив, същите са подредени, логични и непротиворечиви. Същите кореспондират с останалите доказателства по делото и служат за изясняване на фактическата обстановка. Обясненията на двамата подсъдими не съдържат вътрешни противоречия и последователно описват хронологията на настъпилите събития.

Техните сведения се потвърждават от показанията на св. П. и св. Н., както и от тези на св.

Ц.. Не без значение е подкрепата им и от материалите по приетата по делото преписка № 2711/2023г. на Районна прокуратура – Русе.

Така подсъдимите в обясненията си сочат, че процесната ваза, за която се твърди, че е била използвана от подсъдимата М., като средство при причиняване увреждането на главата на частната тъжителка, е била счупена именно от последната при нахлуването в кухнята.

Това се потвърждава и от показанията на св. Н., която макар и да е узнала тези обстоятелства от подсъдимата не могат да се игнорират само заради производния им характер. Св. Н. е разговаряла с подсъдимата непосредствено след самата случка, когато последната е била уплашена и стресирана от случилото се. Няма основания да се счита, че още в този момент подсъдимата е решила да изгражда своя защитна версия, заблуждавайки свой близък човек, към когото се е обърнал за подкрепа. Още повече, че след пристигането си в дома на подсъдимата, св. Н. е възприела лично счупените стъкла от вазата (и от прозореца), които потвърдили разказаното от подсъдимата. От другата страна стоят показанията на единствения свидетел очевидец на случилото се в къщата – св. Й. П.а. По 3 отношение на тази свидетелка следва да се отбележи на първо място, че е дете на частната тъжителка и подсъдимия. Същата живее с частната тъжителка и по делото се установи, че не контактува често с баща си, по същите причини, по които са обтегнатите отношения между нейните родители. Детето се намира в особено положение, като майката насажда неприязън към подсъдимата и това влияе на отношенията с баща , а от друга страна, тя е разговаряла с баща си преди инцидента около 30-40 минути, което говори, че съществува емоционална близост с него. Не на последно място е обстоятелството, че детето е непълнолетно, към момента на навършени 15 години, възраст в която, е податливо на въздействие. Всичко това има за цел да покаже, че макар св. П.а да не се е възползвала от правото си по чл.119 и чл.121 от НПК да откаже да даде показания, те следва много внимателно да се преценяват, предвид положението в което се намира, с майка-тъжителката и баща-подсъдимия. Както беше посочено, св. П.а е единствения свидетел очевидец на случилото се, но съдът не кредитира нейните показания, тъй като те не кореспондират с останалите доказателства по делото. В същината си те представляват един преразказ на тъжбата, а не на лично възприетите (и извършени) от нея действия. Отделно от това същите са вътрешно противоречиви и не отговарят на обективната действителност. Свидетелката посочва, че подсъдимата без никакъв повод станала от дИ.а, заобиколила масата, взела вазата и ударила майка по главата. Твърди, че вазата не се счупила. След това баща започнал да блъска майка , с цел да я изведе от къщата, като при едно от блъсканията, майка счупила с ръка остъклението на вратата. Така изнесените данни съдът не намира за правдиви, тъй като се установява, че св. Н. е възприела стъклата от счупената ваза, а също и тези от хвърлената солница от св. П.а по подсъдимата М. – нещо за което свидетелката премълчава. Още повече, че процесното стъкло, което е било счупено, е не на остъкление на врата, както сочи свидетелката, а на самата кухня. При наличие на такива съществени противоречия в показанията на свидетелката, съдът не може да ги кредитира с доверие.