Определение № 1113 от 07.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. Велико Търново, 06.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Ив. Цариградска

Членове:

Еманоел В. Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20224100500838 по описа за 2022 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№2464/29.07.2022г. от страна на ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК:104055066, представлявано от Управител Д Иг.В(чрез адв.Т.Т. от ГАК) по гр.дело№130/2022г. на РС-Павликени против Определение№247/07.07.2022г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по гр.дело№130/2022г. на РС-Павликени. Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като, след като не била уважена молбата за намаляване на възнаграждението за особения представител, съдът би следвало да му даде допълнителен срок за изпълнение на първоначалното разпореждане(молбата за намаляване възнаграждението била в срока на това първоначално разпореждане), като единствено съдът определял сроковете и се съобразил с него. Счита, че определението, с което се прегражда възможността за развиване на производството, е в противоречие с целите на правораздаването. Искането пред въззивната инстанция е за отмяна на цитираното определение, като незаконосъобразно и неправилно, като бъде дадена възможност за продължаване на производството.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По описа на РС-Павликени е образувано гр.дело№130/2022г. по предявени от страна на ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД с ЕИК:104055066, е предявило против С П И. искoве по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№831/2021г. на РС-Павликени, ведно с претендираните разноски по исковото и заповедното производства.

Първоинстанционният съд е констатирал, че е изпълнена процедурата по призоваването на ответника С П И., съгласно чл.47 от ГПК – на посочените в молбата адреси и по справката от НБД”Население”. Същият не е бил намерен на адресите, посочени в исковата молба(постоянен и настоящ адрес, съгласно служебно изисканата справкa от НБД”Население”). Съобщенията следва да се считат редовно връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В този смисъл първоинстанционният съд е счел, че са налице предпоставките на чл.47 ал.6 от ГПК, поради което на ответника следвало да бъде назначен особен представител и по смисъла на чл.21 т.3 от ЗПП.

С Определение№210/03.06.2022г. първоинстанционният съд е: -разпоредил документите предназначени за ответника - преписи от искова молба и доказателства към нея и от разпореждането на съда да се приложат към делото и да се считат за редовно връчени, считано от 19.05.2022г.; -предоставил правна помощ на ответника, чрез назначаване на особен представител - адвокат от ВТАК при възнаграждение за настоящата първа инстанция 300.00лв., съгласно чл.7 ал.1 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения за защита(изм. - ДВ бр.2/2009г., изм. - ДВ бр.28/2014г., отм. относно изменението с бр.28/2014г. с Решение№13062/03.10.2019г. и Решение№5419/08.05.2020г. на ВАС - ДВ бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г.) и вносими от ищцовото дружество в седмичен срок от съобщаването, за което да се изготви искане до АС на ВТАК - след получаване на платежния документ; -указал на ищеца, че при неизпълнение горното следва прекратяване на производството по делото. Определението е връчено на ищеца на 16.06.2022г. Впоследствие, дружествотоищец депозира молба с вх№2048/24.06.2022г. за намаляване определеното възнаграждение(прилагане на чл.47 ал.6 от ГПК), с петитум - „да се постанови по реда на чл.253 ГПК определение , с което да се измени определението от 03.06.2022г. в частта му за определяне на възнаграждението за особения представител на ответника от размер на 300.00лв. и да бъде намалено до размер на 150.00лв. Действителната правна и фактическа сложност на делото по начало не би могло да се прецени само от съдържанието на исковата молба, а от съвкупността на последвалите процесуални действия на страните“.

С Определение№247/07.07.2022г. първоинстанционният съд е: -върнал, на основание чл.129 ал.3 от ГПК, исковата молба и приложенията към нея на ”Водоснабдяване и канализация Йовковци”ООД, като неизправена; прекратил производството по гр.дело№130/2022г. на РС-Павликени. Съдът е констатирал невнасяне в определения срок на определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК(съставляваща нередовност на исковата молба по смисъла чл.128 т.2 предл.II oт ГПК), поради което и производството по делото следвало да бъде прекратено на основание чл.129 ал.4 ввр. ал.3 от ГПК. Отчетено е, че ищецът депозира молба с вх.№2048/24.06.2022г., с която е направил искане за намаляване определеното възнаграждение, но в нея липсвало искане за продължаване на срока до произнасянето по нея. За самата молба законът не бил предвидил да спира или продължава срока до произнасянето на съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр.чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима.

Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съдебният състав намира, че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен(на негови разноски) особен представител на ответника по предявените искове не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл.127 и чл.128 от ГПК, но разпоредбата на чл.129 ал.2 о т ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото(участието на особен представител в производството в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия), а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл.129 ал.3 от ГПК във всяка инстанция.

Уреденият в чл.7 oт ГПК основен принцип в гражданския процес задължава съда да информира страните във връзка с предоставените им от закон процесуални права и задължения, а това включва и уведомяване за последиците от неизпълнение на конкретни указания. Следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.101 ал.1 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия като указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена като определя срок за поправката. Съгласно разпоредбата на чл.101 ал.3 от ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В случая, именно, защото участието на особен представител на ответницата С П И. е задължително, на основание чл.47 ал.6 от ГПК, невнасянето на възнаграждението му препятства движението на делото, тъй като до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора и приложима се явява разпоредбата на чл.101 ал.3 от ГПК.

Действително, първоинстанционният съд с Определение№210/03.06.2022г. е изпълнил задължението си като е указал на страната, че следва да внесе възнаграждение за особен представител по смисъла на чл.47 ал.6 от ГПК, както и е указал, че възнаграждението следва да се внесе в едноседмичен срок от връчването на съобщението, както и последиците от неизпълненото задължение. След получаване на разпореждането в рамките на указания му едноседмичен срок ищецът, депозирал молба за намаляване определеното възнаграждение с 2 искане за изменение(с цитирано „основание чл.253 от ГПК“). Определение№210/03.06.2022г. в частта му за определяне на възнаграждението за особения представител на ответника от размер на 300.00лв. и да бъде намалено до размер на 150.00лв.(в молбата липсва искане за продължаване на срока за изпълнение на разпореждането).

С чл.253 от ГПК се дава възможност за изменение на акта на съда(в случая

Определение№210/03.06.2022г. на РС-Павликени по гр.дело№130/2022г.), с което страната не е съгласна/процесуалният представител/ - относно размера на присъденото възнаграждение, но при наличието на основания за това - като същите са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата: - изменение в обстоятелствата, грешка или пропуск. Не се сочи нито едното от тези основания. Само несъгласието с размера на определеното възнаграждение не може да послужи като основание за изменение на определението на районния съд на основание чл.253 от ГПК.

На практика, при постановяване на атакуваното определение първоинстанционният съд е процедирал в разрез с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности. За да настъпи прекратителният ефект на чл.129 ал.3 от ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни(Определение№354/11.06.2003г. по гр.дело№838/2002г. Іг.о. ВКС; Определение№157/27.03.2013г. по гр.дело№540/2012г. - ІІг.о.ВКС), т.е. следва да са налице следните предпоставки: 1.депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл.127 ал.1 от ГПК и/или чл.128 от ГПК; 2.страната да бъде уведомена за това: -какво трябва да изпълни; -в какъв срок; -от кога започва да тече същият срок; -какви ще са последиците при неизпълнение и да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесени разноски/възнаграждение за особен представител/, на подателя и следва да бъде изрично съобщен размера и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му(Определение№484/30.07.2010г. по ч.гр.дело№409/2010г. ІVг.о. ВКС; Определение№1074/30.11.2012г. по ч.т.дело№151/2012г. - ІІт.о. ВКС). Първоинстанционният съд, обаче не се е произнесъл по молбата намаляване на определеното възнаграждение и неправилно не е предоставил нов срок за изпълнение, което следва от разпоредбата на чл.101 от ГПК и задължението да съдейства на страните за разрешаване на спора и за надлежното извършване на процесуалните действия.

Въззивният съд констатира, че дадените на ищеца указания на практика не отговарят на горепосочените изисквания, в т.ч. и при липса на изрично произнасяне във връзка с молбата за намаляване на възнаграждението за особения представител, поради което неизпълнението им не води до предвидената в чл.129 ал.3 изр.I от ГПК последица - връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

По тези съображения този състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС-Павликени за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по молбата за редуциране на възнаграждението на особения представител и определяне на срок за внасяне на възнаграждението, както и представяне на документ, удостоверяващ този факт. В допълнение следва да се уточни, че според т.6 от Тълкувателно Решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС, дължимото от ищеца възнаграждение за особен представител на ответника, следва да бъде определено от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36 ал.1 от ЗАдв., препращащ към Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В мотивите на цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че единствено съдът назначаващ особения представител, е „органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство“. В този смисъл от първоинстанционният съд зависи и определянето на дължимото възнаграждение.