Решение № 17523 от 13.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17523 гр. София, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110108680 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ), както и акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

И щ е ц ъ т „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД твърди, че на 30.07.2019 г. в гр. София, на ул. „К.“, в посока от ул. „К.В.“ към ул. „Т.“, срещу № 44, ответникът К. А. Б. управлявал товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ******** и поради недостатъчен контрол върху автомобила реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ********. Поддържа, че след произшествието ответникът напуснал местопроизшествието, въпреки наличието на законово задължение да остане и да окаже съдействие за установяване на обстоятелствата по случая.

Посочва, че за произшествието е съставен протокол за ПТП № 1725980, а спрямо ответника е издадено наказателно постановление № 19-4332-019074/04.10.2019 г., връчено на 23.06.2020 г. и влязло в сила на 01.07.2020 г. Според ищеца от документите на контролните органи се установяват виновното причиняване на произшествието, наличието на разногласие между участниците и напускането на местопроизшествието от ответника преди идването на органите за контрол на движението по пътищата.

Към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на автомобила „Дачия Докер“ била застрахована при ищеца по полица № BG/11/119000560816 със срок на покритие от 25.02.2019 г. до 24.02.2020 г. Във връзка с увреждането на автомобила „Тойота Авенсис“ ЗД „Бул Инс“ АД, в качеството му на имуществен застраховател, предявило срещу ищеца претенция чрез прихващане. При ищеца била образувана щета № 10021100100475, по която било определено и погасено чрез прихващане застрахователно обезщетение в размер на 825,40 лв. В регресната покана е посочена обща сума от 835,40 лв., включваща обезщетението и ликвидационни разноски от 10 лв.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 427,13 евро, посочени в исковата молба като равностойност на 825,40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Съдът отбелязва, че посочената в скоби левова равностойност не съответства аритметично на заявената цена на иска в евро, но предметът на търсената защита е 1 еднозначно определен от петитума с главница от 427,13 евро. Несъответствието няма самостоятелно значение за изхода на спора с оглед извършеното в хода на производството пълно плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Кристиян А. Б. не е подал писмен отговор, не е изложил възражения и не е ангажирал доказателства.

С молба с вх. № 144307/07.05.2026 г. ищецът е заявил, че на 06.05.2026 г. е извършено плащане на цялата дължима сума, и е представил платежно нареждане за 502,69 евро с основание „Регресна щета 10021100100475“. Видно от платежния документ, наредител е А.Б. Б.. Ищецът е поискал постановяване на решение при признание на исковете. В откритото съдебно заседание на 01.09.2026 г. процесуалният му представител е поддържал исковата молба, потвърдил е извършеното плащане и е поискал уважаване на иска при съобразяване на молбата от 07.05.2026 г.

Съдът, след като обсъди твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От застрахователната полица се установява, че към 30.07.2019 г. гражданската отговорност на водача на автомобила „Дачия Докер“ с рег. № ******** е била покрита от ищеца. От протокола за ПТП, документите на отдел „Пътна полиция“ при СДВР и влязлото в сила наказателно постановление, преценени съвкупно с останалите писмени доказателства, се установява, че ответникът е управлявал автомобила, участвал е в процесното произшествие и след възникнало разногласие между участниците е напуснал мястото, без да уведоми и да изчака компетентните контролни органи. От описите на уврежданията, експертната оценка, ремонтните документи и кореспонденцията между застрахователите се установяват настъпилите имуществени вреди и погасяването чрез прихващане на задължението на ищеца към имуществения застраховател.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение, когато водачът е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, ако посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и не е налице медицинска или друга неотложна причина за напускането. По делото е установено наличие на разногласие между участниците, поради което е била налице хипотеза на задължително посещаване от контролните органи. Не се твърди и не се установява неотложна причина за напускането. Ето защо към момента на предявяване на иска фактическият състав на регресното вземане е бил осъществен.

След предявяването на иска обаче вземането е погасено. Плащането е извършено четири дни след връчването на препис от исковата молба. Обстоятелството, че наредител по банковия превод е трето лице, не променя погасителния ефект. Съгласно чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице, освен ако кредиторът има интерес от лично изпълнение от длъжника. Паричното задължение не е от такова естество, а ищецът изрично е приел плащането и е заявил пред съда, че с него е погасена цялата дължима сума.

По силата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които имат значение за спорното право. Извършеното в хода на исковото производство доброволно плащане се съобразява при постановяване на решението. То води до отхвърляне на иска като погасен чрез изпълнение, макар вземането да е съществувало към момента на сезиране на съда.

Не са налице предпоставките за решение при признание на иска по чл. 237 ГПК.

Ответникът не е направил изрично процесуално изявление, че признава иска. Неподаването на отговор, неявяването му в съдебно заседание и извършеният от трето лице банков превод не могат да заместят изискуемото признание на иска, отправено от ответника до съда.

Поради това искането на ищеца за постановяване на решение при признание не може да бъде уважено.

2

Ищецът не е оттеглил иска по реда на чл. 232 ГПК, а напротив - изрично го е поддържал в проведеното открито съдебно заседание. Следователно производството не подлежи на прекратяване, а съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли главния иск поради погасяването му чрез плащане в хода на производството.

С изявлението си от 07.05.2026 г. ищецът е признал неизгодния за него факт, че е получил цялата дължима сума. Това изявление се подкрепя от платежното нареждане и не е оттеглено или ограничено впоследствие. Ищецът не твърди наличие на непогасен остатък за законна лихва към 06.05.2026 г. Поради това като погасена следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за законна лихва. След датата на пълното плащане липсва главница, върху която да се начислява лихва.

Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро. На основание чл.

78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Общият размер на разноските на ищеца е 75,56 евро.

Платената на 06.05.2026 г. сума от 502,69 евро съответства точно на сбора от предявената главница от 427,13 евро, държавната такса от 25,56 евро и юрисконсултското възнаграждение от 50 евро. Ищецът изрично е квалифицирал плащането като погасяващо цялата дължима сума. Следователно направените по делото разноски са му възстановени изцяло. Повторното им присъждане би създало изпълнително основание за вече изпълнено задължение и би довело до неоснователно двойно плащане. Поради това съдът не следва да присъжда допълнителни разноски в полза на ищеца. Ответникът не е поискал и не е доказал направени от него разноски.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, срещу К. А. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 427,13 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10021100100475 във връзка с ПТП от 30.07.2019 г., като погасен чрез плащане, извършено на 06.05.2026 г. в хода на производството.

ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД срещу К. А. Б. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата от 427,13 евро, считано от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане, като погасена чрез плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3