Решение № 4702 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4702 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100500488 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20042196/15.06.2022 г. по гр. д. № 21671/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 180 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че „Български жълти страници“ ЕООД дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 505,41 лева – подлежащи на възстановяване от ответника на основание чл. 13, ал. 2 от договор за кредит № 586/2007 г., платени от ищеца застрахователни премии съгласно опис № В/07/7080В/2013 г., опис № В/15/15106А/2013 г. и опис № В/11/1102/2014 г. във връзка със застрахователни договори с предмет недвижимо имущество, предоставено за обезпечаване вземанията по договор за кредит № 586/2007 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2021 г., до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18505/2017 г. по описа на СРС, 180 състав. Със същото решение искът за отхвърлен за сумата от 579,35 лева, представляваща разликата над уважената част до претендирания размер 1084,76 лева - подлежащи на възстановяване от ответника на основание чл. 13, ал. 2 от договор за кредит № 586/2007 г., платени от ищеца застрахователни премии във връзка със застрахователни договори с предмет недвижимо имущество, предоставено за обезпечаване вземанията по договор за кредит № 586/2007 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2021 г., до 1 окончателно изплащане на сумата, както и в частта за сумата от 135,11 лева – плащания по застрахователни полици съгласно опис № В/11/11132/2014 г. във връзка със застрахователни договори с предмет недвижимо имущество, предоставено за обезпечаване вземанията по договор за кредит № 587/10.05.2007 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

С първоинстанционното решение е върната като недопустима исковата молба на „Юробанк България“ АД в частта, с която е предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумите както следва: 1084,76 лева – дължими застрахователни премии по чл. 13, ал.2 от договор за кредит № 586/2007 г. и анексите към него, както и 135,11 лева – дължима застрахователна премия по чл. 14, ал. 2 от договор за кредит № 587/10.05.2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.04.2021 г., до окончателното плащане, като производството по делото е прекратено в тази му част.

Срещу посоченото решение, в частта, в която искът е уважен, е депозирана въззивна жалба от „Български жълти страници“ ЕООД, чрез адв. С. Т., с доводи за неговата неправилност. Поддържа се, че съдът е следвало да съобрази постановеното между страните решение по т. д. № 689/2016 г., с което е бил разрешен въпросът относно размера на непогасеното задължение на длъжника по договор за кредит № 586/2007 г., а именно 1226,78 евро – главница, и 102,30 евро – лихва. Необсъдено останало възражението на ответното дружество, че в нарушение на добрите нрави и на добрите търговски практики банката е застраховала в своя полза недвижимите имоти, върху които е била учредена ипотека във връзка с процесния договор. В тази връзка се сочи, че от приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че ищецът е заплатил премии върху застрахователни суми, многократно надвишаващи дължимото от кредитополучателя (офисът бил застрахован за застрахователна сума 71400 евро, а двата имота за общо 142700 евро), като това довело до по-големи разходи за длъжника. Поради това се счита, че ищецът е злоупотребил, сключвайки застрахователни договори в своя полза, без да редуцира сумите в съответствие с действителния размер на задълженията или да застрахова само единия имот. Поради това се счита, че сумите за застрахователни премии следва да се редуцират и размерът на обезпечението да бъде 150% от сумата от остатъка по кредита. Необсъдено останало и възражението на ответника за недопустимост на иска по чл. 422 ГПК, в частта, в която е разгледано искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, доколкото искане за присъждане на законна лихва не се съдържало в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респективно такава претенция не била включена и в заповедта. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и цялостно отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, чрез юрк. З.К., с който се излага становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Поддържа се, че застрахователните суми са определени на база на оценката на недвижимите имоти и тяхното състояние, а не са свързани с размера на дълга. Сочи се, че застраховането на имотите е следствие от сключения между страните договор за кредит и поетите във връзка с него ангажименти за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора.

Оспорват се доводите за недопустимост на претенцията за законна лихва, като се поддържа, че за присъждането й не е необходимо същата да бъде заявена в заповедното производство. Претендират се разноски.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която исковете са отхвърлени е постъпила насрещна въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез юрк. З.К..

Излагат се съображения, че от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че сумите в общ размер на 579,85 лева са платени, но са осчетоводени не по процесния договор за кредит № 586/2007 г., по който са претендирани, а по договор за кредит № 587/2007 г. Дори да е налице счетоводна грешка, то безспорно сумите били дължими и платени и по двата договора, по които е издадена заповедта за изпълнение. Сочи се, че представените описи на полици от застрахователите не обвързват банката по отношение на осчетоводяването на сумите и отнасянето им към съответните кредити; че ипотекирани и застраховани по двата договора са едни и същи имоти и банката е преценила да отнесе по-голяма част от премиите към по-рано сключения договор. По отношение на застрахователната премия в размер на 135,11 лева, дължима по договор за кредит № 587/2007 г. неправилно било прието, че не е платена, защото в заявлението и исковата молба неточно било посочено, че е описът, по който е заплатена, е от 13.06.2014 г., тъй като видно от приложения опис, същият бил от дата 11.08.2014 г., като очевидно ставало въпрос за техническа грешка, която е могла да бъде уточнена в хода на производството, но това не било направено поради процесуално нарушение на съда. Поради това претенцията не следвало да бъде отхвърлена само на това основание. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска за пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от „Български жълти страници“ ЕООД, чрез адв. С. Т., съдържащ становище за неоснователност на насрещната жалба. Поддържа се, че ищецът не е доказал претендираните суми да са дължими по сочения от него договор за кредит № 586/2007 г., поради което съдът правилно е отхвърлил претенцията му в недоказаната й част. Оспорват се доводите за допусната техническа грешка, доколкото датата на заплащане – 13.06.2014 г., била изписана на няколко места – както в заповедното производство, така и в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Претендират се разноски.

3

За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че между страните са сключени два договора за кредит, вземанията по които са били обезпечени с договорни ипотеки върху собствени на ответното дружество недвижими имоти, като страните са се договорили ипотекираното имущество да бъда застраховано, а съгласно общите условия на банката кредитополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии, заплащани във връзка с застраховане на имуществото, послужило за обезпечаване на вземанията по процесните договори за кредит. Прието е за установено, че по време на съществуване на облигационните правоотношение между страните, породени от процесните два договора за кредит, са сключвани застрахователни договори, предмет на които са били недвижимите имоти, служещи за обезпечаване вземането на ищеца. Доколкото от доказателствата по делото е установено, че към 16.05.2016 г. е имало непогасени задължения по договор за кредит № 586/2007 г., както и че към 02.09.2016 г., е имало непогасени задължения и по договор за кредит № 587/2007 г., районният съд приема, че за ищцовото дружество е съществувал интерес предоставените за обезпечение на вземанията по двата договора за кредити недвижими имоти да бъдат застраховани, доколкото настъпването на падежа на вземанията не прекратява облигационното правоотношение между страните, а поражда правото на кредитора да иска изпълнение от длъжника.

За да стигне до извод за частична основателност на претенцията за застрахователните вноски, платени във връзка с договор за кредит № 586/2007 г., съдът е кредитирал приетото по делото допълнително заключение на ССЕ, според което във връзка с този договор са платени вноски в размер на 505,41 лева.

За да отхвърли претенцията за застрахователните вноски, платени по договор за кредит № 587/2007 г. съдът приема, че не са установени данни за извършено плащане, заведено под индивидуализирания в исковата молба опис № В/11/11132/2014 г. – сума платена на 13.06.2014 г., доколкото са индивидуализирани плащания, извършени на различни дати от посочената от ищеца и заведени под различни описи.

За неоснователно е прието релевираното от ответника възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Доколкото основанието на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е идентично с основанието, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, съдът е счел за процесуално недопустима исковата молба в частта, досежно предявения при условията на евентуалност иск.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Производството по ч. гр. д. № 180505/2017г. по описа на СРС, 180 с-в, е образувано по заявление по чл. 410 ГПК на „Банка Пиреос България“ АД срещу „Български жълти страници“ ЕООД за сумата от 1084,76 лева, представляваща общ 4 размер на суми за застрахователни премии във връзка с ипотекирано имущество, дължими на основание чл. 13, ал. 2 от сключен с длъжника договор за кредит № 586/2007 г., анексите към него и общите условия на заявителя, както и за сумата от 135,11 лева, представляваща дължима сума за застрахователна премия във връзка с ипотекирано имущество съгласно чл. 14, ал. 2 от сключен с длъжника договор за кредит № 587/2007 г., анексите към него и общите условия на заявителя.

С разпореждане от 04.09.2020 г. съдът е издал исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от „Български жълти страници“ ЕООД, с което възразява, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, тъй като и двата договора за кредит за прекратени, като всички дължими суми са били изплатени на 21.10.2016 г.

В изпълнение на указанията на заповедния съд по чл. 415 ГПК, „Юробанк България“ АД – универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, е предявило искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите: 1084,76 лева – подлежащи на възстановяване платени застрахователни премии на основание чл. 13, ал. 2 от договор за кредит № 586/2007 г. и анексите към него, както и сумата от 135,11 лева – подлежащи на възстановяване застрахователни премии на основание чл. 14, ал. 2 от договор за кредит № 587/2007 г. и анексите към него, като в полза на ищеца бъде присъда и законната лихва върху сумите от датата на исковата молба. При условията на евентуалност са заявени осъдителни претенции за посочените суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.