Решение № 185 от 08.09.2020, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 200/2020
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 08.09.2020
- В сила
- 08.09.2020
- Състав
- ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.194, ал.2, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.196, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.197, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.198 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.199, ал.1, т.3 или т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.199, ал.1, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200, ал.1, т.11, предл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.203, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.204, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.205, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.1 - 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.3, изр.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.210, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.210, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.215а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.23 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.33, т.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.42, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.43, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … град Кърджали, 08.09.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ………....……………....….. в публично заседание ……....... на дванадесети август ....................................……………….……………......….………………..………..............…… през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря
……………………………………………………....….…… Мелиха Халил, ........................................... като разгледа докладваното от ................................................. съдията Виктор Атанасов .......................... административно дело №200 …….......... по описа за .............. 2020 година ............................................. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба от О.С.П. от ***, против Заповед №292з-1110 от 10.06.2020 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и чл.200, ал.1, т.11, предл.2 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.3 и във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на жалбодателя - държавен служител – *** О.С.П. – *** при ОДМВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание”, на държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбодателят счита в жалбата, че са налице основанията по чл.146, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК за оспорване на заповедта, като твърди, че същата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана, не съдържа задължителни реквизити на установената форма, издадена е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, разписани в ЗМВР, нарушения на материалния закон/ЗМВР/ и несъобразяване с целта на закона, както и че наложеното му дисциплинарно наказание е явно несправедливо. Твърди също, че всички тези изисквания са свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото. Според жалбодателя, от заповедта не ставало ясно какво точно е извършил като деяние/действие или бездействие/, кога, къде и при каква фактическа обстановка е извършено това деяние, какви са последиците от него, което в крайна сметка да мотивира дисциплинарнонаказващият орган да му наложи наказание „порицание” и че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсвали каквито и да било мотиви на наказващия орган, както и посочване, анализ и обосновка на доказателствата, довели административнонаказващия орган до извода, че е извършил нещо неправомерно. Счита, че въпреки, че заповедта съдържа правни основания, членове(!?) и посочване на документи, тя по своята същност била неясна, за какво точно му е вменено, като деяние и дисциплинарно нарушение, което осуетявало правото му на защита, като сочи, че заповедта на директора на ОДМВР Кърджали, като индивидуален административен акт, следвало да съдържа, на основание чл.59, ал.2 от АПК, задължителни реквизити и че в случая, процесната заповед следвало да отговаря и на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.65 от Инструкция №81213-470 от 27.04.2015 год. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и на налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР/накратко инструкцията/. Сочи също, че съгласно нормативните изисквания, в заповедта задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Жалбодателят твърди, че от оспорената заповед не ставало ясно, кое е диспозитивът на нарушението, кои са фактическите и правните основания за издаването й, кои са нарушените разпоредби и от кой закон - дали е МВР, дали заповеди, дали служебни задължения, като липсвала смислова и логическа връзка между диспозиция, санкция и отделните абзаци, както и твърди, че процесната заповед не съдържа място, време, доказателствата, въз основа на които то е установено, липсвали мотиви и оценка на цялостната фактическа обстановка, като сочи, че тези изисквания били свързани с реализиране правото на зашита на наказаното лице, както и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието, с оглед правилна преценка за наличието на осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и правилното квалифициране на същото и накрая - за правилното определяне на наказанието. На следващо място, жалбодателят твърди в жалбата, че съществено били нарушени правилата, разписани в ЗМВР и Инструкцията, касаещи извършването на проверки и процедури по налагане на дисциплинарни наказания, като възпроизвежда описанието на нарушението, дадено в оспорената заповед. Твърди, на първо място, че не е извършил описаното в заповедта деяние и не е поставял никакви вещи и предмети на арматурното табло и че Заповед №8121з-1155/01.09.2017 год. не съдържа никакви разпореждания, които да изискват от него изпълнение на конкретно разпоредено действие/бездействие на по-висшестоящ от него ръководител или началник, съответно, той да не е изпълнил това разпореждане, за да му се вменява като нарушение. Сочи, че посочената заповед утвърждава Указания и правила, като изпълнението на същата е вменено на директорите на ГДНП, ДКИС ДИ, ДВС, СДВР и ОДМВР в страната, които били адресати на заповедта, видно от съдържанието й. Твърди, че тази заповед не съдържа т.10 и текст, който му се вменявало, че съдържа тази точка, като сочи също, че за описаното в заповедта нарушение е санкциониран по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, който е с текст „неизпълнение на служебни задължения или заповеди”, но не били посочени нито конкретни заповеди, нито негови служебни задължения, които той да не е изпълнил, нито пък къде са регламентирани тези задължения. Жалбодателят отново твърди, че не е извършил описаното нарушение и оспорва наказанието в тази връзка, като счита, че от съдържанието на заповедта по-скоро можело да се установи, че е допуснал незначителни пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната му дейност, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение”, на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, поради което, дори да се приемело, че има някакви нарушения, то те били неправилно квалифицирани и му било наложено по-тежко наказание от предвиденото в закона. Твърди също, че наказващият орган по никакъв начин не е обосновал с факти и доказателства неизпълнение от негова страна на служебни задължения и че винаги стриктно е изпълнявал служебните си задължения. Според жалбодателя, обобщено казано, така описани нарушенията, извършени от него, били неясно формулирани и квалифицирани, което от своя страна, осуетявало правото му на защита срещу издадената заповед, защото не можел да разбера фактическия състав на вмененото му дисциплинарно нарушение. Твърди също, че в хода на производството били изготвени две обобщени справки, с които бил запознат, но неясно защо, първата/копие от която прилага/ била променена въз основа на резолюция на господин М.М. – лице, което нямало отношение към проверката и била изготвена втора справка със съвсем различни констатации и предложено различно наказание. Сочи, че съгласно чл.207, ал.3, изр.2 от ЗМВР, комисията е независима и се подчинява само на закона, като вмешателството в нейната работа е грубо нарушение на закона - ЗМВР и на Инструкцията и поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност, което пък било основание да се иска отвод на комисията. Жалбодателят счита, че особено съществено било нарушението на императивното правило на чл.206, ал.1 от ЗМВР и то било достатъчно основание процесната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, защото не бил поканен да даде обяснение след запознаване с обобщените справки и не бил изслушан преди налагане на наказанието, още повече, че били изготвени две справки. Твърди, на следващо място, че заповедта била издадена без да е изяснена напълно фактическата обстановка и имало разминаване и несъответствия между установените и описани фактически обстоятелства в обобщените справки и заповедта, между констатациите на разследващия орган и на наказващия орган, като сочи, че според заповедта бил наказан за поставяне на вещи и предмети на арматурното табло на автомобила, но не било посочено какви вещи или предмети/явно министърът правел разлика съгласно указанията/ е поставил на арматурното табло, къде се намира това арматурно табло. Сочи, че в същата заповед, на друго място било описано също, че е закрил с шапка камера 02, извършваща видеонаблюдение вътре в автомобила, с което е възпрепятствано записването на действията на наряда, за времето от 06:04 часа на 08.03.2020 год. до 07:02 часа на 08.03.2020 год., като забраната за възпрепятстване работата на камерите, според Указанията, било регламентирано в т.7, а не в т.10. Сочи, че отделно, комисията описвала подробно в справката, какво е правил наряда, което означавало, че камерите са заснели какво става и никъде в справката на комисията не било описано, че камера 2 не записва за посочения период, а на следващо място, според справката и заповедта, се касаело за явно маловажен и незначителен пропуск в неговата работа, като нямало настъпили вредни последици, съгласно констатациите на комисията, а за маловажни и незначителни отклонения, наказанието било „мъмрене” по чл.198 от ЗМВР или „писмено предупреждение” по чл.199, ал.1, т.3 или т.5 от ЗМВР, като нямало мотиви в заповедта и в справката, защо е избрано сравнително тежкото наказание „порицание” и че в справката било описано, че няма настъпили вредни последици. Според жалбодателя, всички тези нарушения на материалният закон и производствените правила, предхождащи издаването на акта, както и описаните противоречия, разминавания и несъответствия, накърнявали правата му и възможността да се защити адекватно срещу така определеното му нарушение и наказание. Заявява, че допълнителни възражения ще изложи след като се запознае с всички доказателства по административната преписка в тяхната цялост и хронология, тъй като не можел да се обоснове единствено със заповедта, с която се запознал. Предвид всичко гореизложено, с жалбата моли съда да отмени, като изцяло незаконосъобразна, Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР с номер №292з-1110/10.06.2020 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.2, във вр. с чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР, за неизпълнение на указания, на *** О.С.П., *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено наказание „порицание”, за срок от 6 /шест/ месеца.
Призован редовно за съдебните заседания, жалбодателят О.С.П. от
***, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв.Т.Н. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, на първо място, че на жалбодателя е вменено неизпълнение на разпоредба на министерска Заповед №8121з-1155 от 01.09.2017 год., но от представените от ответника доказателства не се установявало жалбодателят да е запознат с тази заповед, поради което счита, че така вмененото нарушение на служебната дисциплина и неизпълнение на тези разпоредби, е незаконосъобразно и неоснователно. На следващо място, сочи, че видно от представените доказателства, а именно, от представените от ответника две справки, както и от сведението, което е дал жалбодателя, няма доказателства, че наказващият орган, преди налагане на наказанието, е приел сведенията, дадени от О.С.П., както и че е приел самата справка и се е запознал с нея, както и липсвали данни, впоследствие жалбодателят да е бил поканен от комисията и от наказващият орган, за да бъде изслушан, тъй като той изпълнява служебните си задължения в РУ - ***, и съответно - къде и кога да се яви. Сочи, на следващо място, че при налагане на самото наказание, е приложен е протокол от преглед на изпратените файлове от заснемащи устройства и камери в автомобила, а видно от тях се установявало, че е налице разминаване от твърдяната фактическа обстановка от ответника в справката и в заповедта и това, което било установено от кадрите, като било видно, че камера №2, в посочения период от 6:04 часа на 08.03.2020 год. до 7:02 часа на същата дата, е работила, тъй като от протокола било видно, че са извършени заснемания, които са коментирани от комисията. На следващо място сочи, че от наличието на две справки, едната от която не било ясно, къде се намира и не била приложена към административната преписка, като в едната е предложено наказание „мъмрене”, а впоследствие било изменено в „порицание”, не било ясно, какви са мотивите на наказващия орган в тази връзка, както и на комисията. Заявява, че другите съображения са изложени подробно в жалбата. Моли за решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед, както и моли да бъдат присъдени на жалбодателя разноските по делото, в размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат и заплатена държавна такса в размер на 10.00/десет/ лева.
Разпечатката съдържа 18 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1d0a785-8e58-4d18-a382-d337cb5a20ac