Решение № 91 от 17.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Стоян Ат. Германов

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500114 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260006 от 13.01.2022г., постановено по гр.дело №2934/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен иска на Д. МЛ.

Г. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.П., ул.“Х.К.“№1, Делови център П., ет.4, офис 404, чрез адв.Ю.Р., срещу „Б.и.“ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Р.Д.“№63, ет.1, за осъждане на ответника, в качеството му на строител по сключения между тях договор от 24.07.2008г. за изграждане и покупко-продажба на недвижим имот, да му заплати сумата от общо 54008,12лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като обезщетение за имуществените вреди, които му е причинил, изразяващи се в стойността на заплатените от него за труд и материали разходи за отстраняване на дефектите, явили се в гаранционните срокове по чл.20 от Наредба №2/2003г., вследствие на некачествено изпълнение от ответника на строителството на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ..., находяща се в с.М., и Д. МЛ. Г. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.П., ул.“Х.К.“№1, Делови център П., ет.4, офис 404, чрез адв.Ю.Р., е осъден да заплати на 1

„Б.и.“ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Р.Д.“№63, ет.1, сумата от 4302,83лв. – разноски в производството, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, като искането на ищеца за намаляване на заплатеното възнаграждение поради прекомерност е оставено без уважение.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Д.

МЛ. Г., който го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност. Счита неправилно, с оглед събраните доказателства, съдът да е приел, че ответникът е узнал за некачествено изпълнените СМР и некачествените материали, вложени в строителството на процесната сграда, едва с връчването на исковата претенция. Поддържа първата инстанция да не е установила и обосновала кой е процесният недостатък/дефект, има ли връзка с другите дефекти и каква, кога е проявен, приема ли, че ответникът е уведомен или знаел за него, отстранен ли е в действителност, какъв е единственият възможен начин за отстраняване на недостатъка на СМР, както и не е обсъдила доводите за липса на заявено от ответника в срок възражение за погасяване по давност на иска и неприлагане служебно на давността. Навежда първоинстанционният съд да не е обсъдил дали изпълнителят по договора дължи заплащане на стойността, необходима за поправянето на недостатъците, коя част от тези работи се е нуждаела от поправяне и в какъв размер е необходимата сума, предвид заключението на СТЕ, като не е съобразил, че гаранционният недостатък – слягане на земната основа под къщата и компрометиране на конструкцията й, в резултат и на нахлуване на вода от компрометирането на покрива и течовете в сградата, са възникнали след въвеждане на същата в експлоатация на 18.12.2019г. и те не са отстранени от ответника след поканата, преговорите и опитите за доброволно уреждане на проблема. Застъпва неправилно да е тълкуван договора между страните досежно законово определения гаранционен срок от 10 години.

Позовава се на непълноти на доклада, препятствали попълването на делото с доказателства. Счита да са налице елементите от фактическия състав на гаранционната отговорност. Претендира за отмяна на решението и уважаване на иска, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „Б.и.“ООД е депозирала чрез пълномощника адв.Б.Д. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната 2 неоснователност, според които обжалваното решение е обосновано, обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, както и доказателствата.

Оспорва позоваването на жалбоподателя на гаранционен срок от 10 години, с оглед предвидените от Наредба №2/31.07.2003г. значително по-кратки срокове, съобразени от съда, като счита да е бил уведомен за недостатъците на изработеното след изтичането на тези срокове, с връчването на исковата молба. Оспорва възражението за непълнота на доклада. Позовава се на чл.9 от сключения между страните договор за писмено уведомяване за недостатъците като предпоставка за възникване на гаранционната отговорност, като навежда с поканата от 2010г. да е бил уведомен само за част от тях, а за останалите да не е бил уведомяван писмено до датата на исковата молба. Поддържа своевременно с отговора на исковата молба да е заявил възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете и за изтекли преклузивни срокове за ангажиране на гаранционната отговорност. Поддържа ищецът да не е доказал, че всички описани дефекти са реално проявени в процесния имот, че описаните дефекти се дължат на некачествено изпълнение на възложената работа, че ищецът е уведомил писмено ответника за описаните дефекти в рамките на гаранционните срокове, както и, че за отстраняване на тези дефекти са направени разходи в размер на исковата сума. Счита не всички посочени от ищеца дефекти да съставляват скрити такива, за които да може да се ангажира гаранционната отговорност на ответника. По подробно изложените съображения в подкрепа на приетото с първоинстанционното решение претендира за потвърждаването му и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В подадената чрез куриер на 18.12.2019г. искова молба вх.

№38305/20.12.2019г. и уточняващите я молби вх.№6270/21.02.2020г. и вх.

№18345/03.07.2020г. ищецът Д.Г. твърди въз основа на Договор за изграждане и покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2008г. ответникът „Б.и.“ООД да се е задължил да изгради чрез трети лица и да му прехвърли в качеството на купувач двуетажна жилищна сграда с идентификатор №..., находяща се в с.М., която следвало да отговаря на описанието в чл.1,ал.5 от договора. Сградата била въведена в експлоатация на 3

18.12.2009г., съгласно удостоверение №152 от същата дата, а собствеността върху нея прехвърлена с Нотариален акт №...., дело №1241/2008г. Още през 2010г. започнали да се проявяват некачествено изпълнените при строителството СМР, за които ответника бил уведомен с връчени му нотариални покани и по повод на тях помежду им били водени многократно разговори. В рамките на гаранционните срокове по чл.8 от договора и по чл.20,ал.4, т.1 и 4 от Наредба №2 от 31.07.2003г., издадена на основание чл.160,ал.3 от ЗУТ, се констатирали следните дефекти: изцяло компрометирана покривна конструкция на сградата, чийто дефекти застрашавали живота и здравето на обитателите, което наложило демонтаж на старата и негодна дървена конструкция на покрива и монтиране на метална конструкция, подсилване на гредите на покрива и доставка и монтаж на дървена конструкция; пропадане на земната основа и пропукване на бетона на стъпалата, вследствие на което пропаднало стълбището на верандата и самата веранда и се напукали плочи, което наложило разбиване на бетона, направа на 30кв.м. плочник и нова бетонна основа около сградата, както и изливане на ново стълбище; поради дефекти в конструкцията на покрива, пропадане на канализационната и водопроводната системи вследствие слягане на земната основа под тях, както и поради недобро уплътняване и появили се течове от същите, предизвикани и от запушване на канализацията със строителни материали и отпадъци при строителството на сградата от некачествено изпълнение на съоръженията – канал и водопровод се наложил ремонт на баня-тоалетна №1 и баня-тоалетна №2 на първия етаж и баня-тоалетна на втория етаж чрез частична подмяна на самите инсталации, сваляне на облицовките и настилките и полагане на замазка, слагане на плочки и монтиране на сифон, подмяна на три душ кабини, три тоалетни чинии и две мивки; течове в северната спалня на втория етаж и детската стая вследствие дефекти в конструкцията на покрива, слягане на земната основа, течове от ВиК инсталациите и некачествено изпълнение, наложили вътрешни шпакловки и боядисвания в отделно посочени помещения на двата етажа, общо на площ от 249кв.м.; дървените носещи елементи на оградата като конструкция били деформирани, изкривени, а част от тях и изгнили, което наложило подмяната им и направа на нови дървени пана и лакиране; липсата на монтиран парапет на вътрешното стълбище между етажите създавала риск за живущите в сградата лица и наложило направата на предпазен парапет;

4 вследствие некачествено извършен монтаж на входната врата и нараняване на същата, като неподлежаща на ремонт тя била заменена с нова. За отремонтиране на така извършеното некачествено строителство ищецът направил разходи за труд и материали по договор от 04.09.2019г. с „К.“ООД за сумата от 8522,84лв. и по договор от 02.09.2019г. с „М.-г.“ЕООД за сумата от 45485,28лв. или общо заплатени разходи от 54008,12лв., индивидуализирани по пера, количество и стойност поотделно с уточняваща молба вх.№18345/03.07.2020г. в Таблица №1 и Таблица №2 по втория договор и по фактури по първия, която сума се претендира за присъждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът е заявил възражение за изтекла погасителна давност, както по отношение на сроковете, предвидени в полза на купувача по чл.197 от ЗЗД, така и относно давността за реализиране на правата по чл.265 от ЗЗД.

Възразил е и за изтекла погасителна давност за предявяването на иска за обезщетяване на вреди, считайки, че от момента на узнаване на 15.12.2010г. от ищеца за проявилите се дефекти за него е възникнало правото да ги отстрани за своя сметка и да иска осъждане на ответника да му заплати разходите по отстраняването им, като фактът, че установените в Наредба №2 от 31.07.2003г. гаранционни срокове са по-дълги, не влияе върху давностния срок, в който ищецът следва да упражни правата си, и посредством гаранционния срок не може да се модифицира началният момент на давностния срок за предявяване на иска. Оспорил е материално-правната си легитимация по предявения иск във връзка с гаранционните срокове в строителството, доколкото същият не е строител, а се е ангажирал да построи сградата чрез трети лица. Оспорил е наличието на скрити дефекти, за които да дължи възстановяване на посочените в исковата молба разходи. Заявил е възражение за погасяване с изтичане на преклузивните гаранционни срокове по Наредба №2 от 31.07.2003г. на задължението на строителя за отстраняване на проявилите се в тези срокове скрити недостатъци. Оспорил е твърдените от ищеца вреди да са настъпили вследствие на скрити дефекти при строителството с твърдения да е възможно те да се дължат на извършени от ищеца последващи вътрешни преустройства, неправилна експлоатация, природни явления, обичайна амортизация и други, като конкретно по отношение замяната на входната врата счита да се дължи на неправилна 5 експлоатация, а не на некачествено строителство. Поддържа направените разходи да излизат извън обхвата на договореното между страните и да съставляват подобрения и луксозен ремонт на жилището след девет години експлоатация, а не отстраняване на дефекти от некачествено строителство.

Оспорил е сключеният между страните договор относно пълното му съдържание и с твърдения да не е подписан от управителя на дружеството, а от трето лице.

С Определение №260307 от 16.10.2020г. по чл.140 от ГПК е изготвен проект за доклад по делото, с който е прието предявеният иск да е по чл.265,ал.1,предл.2 във връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД, и е разпределена доказателствената тежест, като на ищеца е вменена такава по отношение фактите на сключване на договора между страните за изграждане на сградата, нейното изграждане и издаването на разрешение за ползването й, приемането от ищеца на извършената от ответника работа, реалното проявяване на описаните дефекти, както и, че те се дължат на некачествено изпълнение на възложената работа и не могат да се открият при обикновен начин на приемане на работата или са се появили по-късно и за тях ищецът е уведомил ответника веднага след откриването им, освен ако последният е знаел за същите, и, че за отстраняването на описаните дефекти са направени разходи в размер на исковата сума. В проведеното на 01.12.2020г. първо открито съдебно заседание по делото е приет за окончателен проекта за доклад.

Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1d02627-5207-4ade-a8f4-fd030f5d7345