Решение № 109 от 10.07.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Оряхово, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100617 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против „ Вивус БГ „ ЕООД, ЕИК:202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М., е предявен иск както следва:

- за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща „ такса бързо разглеждане „ и „ такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума „, уговорена в договор за кредит №9857332012/02.09.2021г., в ОУ и анексите към договора, сключени между страните на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 780.00 лева / седемстотин и осемдесет лева и нула стотинки /, представляваща недължимо платена сума като „ такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума „, предвидени в договор за кредит №9857332012/02.09.2021г., в ОУ и анексите към договора, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит №9857332012/02.09.2021г., сключен между нея и ответното дружество.Сочи се, че съгласно договора ищцата е получила сумата от 1300.00 лева, при ГПР 49.70%, ГЛП 40.99%, при срок на кредита от 30 дни.Отразено е, че съгласно 1 договора, ищцата следва да заплати такса за експресно разглеждане на документи в размер на 206.51 лева.

Посочено е още и, че съгласно клаузата без номер, именувана в общите условия / без номер / към процесния договор, отново наименувана, като „ такса за удължаване „, както и в IV. „ погасяване на кредита „, чл.13 „ удължаване на срока за връщане на кредита “, от същите е предвидена допълнителна услуга „ удължаване на срока за връщане на кредита “, която услуга предвиждала удължаване на срока на връщане на кредита срещу заплащане на определена сума, определена съобразно Тарифата на кредитора.Сочи се, че за да бъде активирана тази услуга се сключвал отделен анекс към договора за кредит.

Сочи се, че на 01.10.2021г. ищцата е сключила анекс за удължаване на срок към договора за кредит, въз основа на който анекс е удължила срока на връщане на общо дължимата сума с 30 дни, за което следвало да заплати предварително „ такса удължаване на срока на общо дължимата сума „ в размер на 312.00 лева.Сочи се, че на 02.12.2021г. ищцата е сключила анекс за удължаване на срок към договора за кредит, въз основа на който анекс е удължила срока на връщане на общо дължимата сума с 30 дни, за което следвало да заплати предварително „ такса удължаване на срока на общо дължимата сума „ в размер на 312.00 лева.На 30.12.2021г. ищцата е сключила анекс за удължаване на срок към договора за кредит, въз основа на който анекс е удължила срока на връщане на общо дължимата сума с 30 дни, за което следвало да заплати предварително „ такса удължаване на срока на общо дължимата сума „ в размер на 156.00 лева.Твърди се, че ищцата е заплатила за „ такса удължаване на срока на общо дължимата сума „ сумата в размер на 780.00 лева.Счита се, че така уговорените „ такса за бързо разглеждане „ и „ такса за удължаване срока на връщане на общо дължимата сума „, уговорени в договора, ОУ и анексите към договора са нищожни на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.

Отразено е, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а процесната такса била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.Услугата „ такса експресно разглеждане “, представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства, а „ такса за удължаване срока на връщане на общо дължимата сума „ представлявала услуга с възможност за отлагане / намаляване / на вноски и за смяна на падежа, т.е. тези услуи по своята същност представлявали дейност по усвояване и управление на кредита и са в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК.

Отразено е, че в правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, 2 предл.З-то е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В случая се счита, че е налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата, която се предоставя по процесните такси, съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти ¼ от общата сума на отпуснатия кредит.Счита се, че по този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, като принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Сочи се, че уговорените такси са били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност и справедливост и водели до неравновесие в правата на страните, като по този начин били в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /.Посочените клаузи били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Счита се, че клаузите били неравноправни и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.Основната цел на така уговорените клаузи е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 80% от предоставената главница.Сочи се още, че процесните клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.В тази връзка се счита, че процесните клаузи не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.Видно от самия договор, по безспорен начин се установявало, че същите са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.Счита се и, че така уговорените такси, предвидени в процесния договор, ОУ и анексите към договора са нищожни поради това, че 3 се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.Сочи се, че в случая, възнаграждението което следвало да се заплати по така уговорените клаузи в общ размер на 950.00 лева, е следвало да бъде отразен в определения ГПР.От всеки Анекс към договора за кредит било видно, че е посочван нов процент на ГПР, който обаче не отговарял на действително прилагания между страните, доколкото в него не фигурира възнаграждението по двете такси.Счита се, че така уговорените такси е следвало да бъдат включени в процента на ГПР, в който съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следвало да бъде включено „ лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит.Сочи се, че с възнаграждението по процесиите такси се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителността им.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за кредит №9857332012/02.09.2021г., в ОУ и анексите към договора.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – Десислава Д. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.

Ответникът предявява насрещен иск и прави следните искания:

- за осъждане на ищцата да заплати на ответното дружество сума в размер на 1669.47 лева / хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки /, представляваща просрочено задължение по договора за кредит №9857332012/02.09.2021г.;

- в условията на алтернативност и прихващане на две еднородни насрещни изискуеми задължения, ако съдът провъзгласи нищожността на клаузата, предвиждаща „ такса бързо разглеждане „ и „ такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума „, уговорена в договор за кредит №9857332012/02.09.2021г., в ОУ и анексите към договора, сключени между страните, се прави искане да бъде извършено прихващане на две насрещни и изискуеми суми до размера на по – малката от тях;

С отговора не се оспорва сключването на договора за кредит №9857332012/02.09.2021г. и анексите към договора.В тази връзка е отразено, че договорът между страните е сключен на 02.09.2021г. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Отразено е, че с подписването на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1300.00 лева, представляваща главница по кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата 02.10.2021г..Твърди се, че начислените такси и лихви по кредита са както следва - договорна лихва в размер на 43.80 лева, такса „ експресно разглеждане „ в размер на 206.51 лева, като така общият размер на кредита, който кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата е 4 бил на стойност 1550.31 лева.

Посочено е, че още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставял Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ), като това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязла в сайта vivus.bg, избрал е сумата и срока, за които кандидатства, след което му е предоставен СЕФ, който отговарял на всички изисквания относно информацията, която трябвало да съдържа.Сочи се, че срокът на договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, както и, че заявената и отпусната сума по договора е била преведена от ответното дружество на ищцата на 02.09.2021г. по сметка на каса в „ Изи Пей ” АД, тъй като кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

Съгласно чл.4 от ОУ към процесния договор, кредиторът се задължавал да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит, изпратено от кредитополучателя е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от получаването му като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен отговор.Кредиторът предоставял възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му.За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане.Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга била посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в тарифа на кредитора, налична на началната страница на сайта на ответното дружество както и в самия договор за кредит.