Определение № 3632 от 21.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно гражданско дело 3078/2023
- Вид
- Определение № 3632
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Вергиния Мичева
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.624 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл.7 т.1 б."б" · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3632 гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вергиния Мичева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Частно гражданско дело № 20231100103078 по описа за 2023 година установи следното:
Софийски градски съд е сезиран с искане да разгледа формуляр А по чл.4 пар.1 от Регламент №861/2007 на ЕП и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес. С предявения иск се търси обезщетение за загубен гараж при полет № W64302 на авиокомпания Wizz Air Hungary Ltd по направление летище Лутън летище София , извършен на 15.12.2022г. Претендира се сумата 2500лв. дължимо обезщетение , ведно с разноски за адвокат в размер на 2500лв.
Тъй като ответникът е търговско дружество, регистрирано и със седалище в друга държава членка, се касае за спор с международен елемент. За международната си компетентност съдът следи служебно. При проверка на компетентността, съдът установи следното:
Регламент №861/2007 не съдържа правила относно международната компетентност на съдилищата на държавите членки, така че въпросът за международната компетентност на съд на държава членка трябва да бъде разгледан в светлината на Регламент № 1215/12.
Правилата за компетентността, които се съдържат в Регламент № 1215/2012, се придържат към принципа за компетентност на съда по местоживеене на ответника, посочен в член 4 от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност. Така правилото за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва, в член 7, точка 1 от Регламента от правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд /така в решение по делото С-213/18, СЕС, т.39/ - по мястото на изпълнение на въпросното задължение. Ищецът е сключил с Wizz Air Hungary Ltd договор за превоз на багаж, за което е платил определената от превозвача цена, но не е получил багажа.
Съгласно чл.7 т.1 б."а" от регламента, срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка в съдилищата по 1 мястото на изпълнение на въпросното задължение - в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени /чл.7 т.1 б."б" второ тире от регламента/. Услугата за превоз е трябвало да бъде предоставена в България , където ищецът е следвало до получи багажа си на Летище София, следователно компетентен да се произнесе по иска с малък материален интерес, по правилата на специалната компетентност, е българския съд. Член 17, параграф 3 от регламента изрично изключва специалната компетентност по отношение на потребителските договори за договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване. Т.е. по отношение на предявения от ищеца иск за търсене на обезщетение от договорна отговорност от превозвач при изгубен багаж, международно компетентен да се произнесе е българския съд на основание чл.7 т.1 б."б" второ тире от Регламент № 1215/2012 .
Отговорността на въздушните превозвачи на ЕС по отношение на пътниците и техния багаж се урежда от Регламент № 2027/97. Член 3 параграф 1 от този регламент препраща към разпоредбите на Конвенцията от Монреал, отнасящи се до тази отговорност.
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. /ОВ L 194, 2001 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 112/ .Разпоредбите на Конвенцията от Монреал са неделима част от правния ред на Съюза, така че СЕС е компетентен да тълкува разпоредбите и, при спазване на правилата на международното право, които обвързват Съюза / решение по дело C‑63/09/. Член 33 от Конвенцията от Монреал позволява на ищеца да предяви иск срещу съответния въздушен превозвач на територията на една от държавите — страни по Конвенцията, било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда по местоназначение на съответния полет. При тълкуване на тази разпоредба в решение по дело С-213/18 СЕС , т.50 и т.51, СЕС е приел, че тази разпоредба се отнася най-напред до „територията на една от държавите — страни по Конвенцията“, а по-нататък уточнява коя юрисдикция измежду онези, чийто район се намира на тази територия, може да се обяви за компетентна ratione loci, посредством точни критерии за привързване. От това следва, че поради самия текст на член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал той трябва да се разглежда като уреждащ едновременно и разпределението на местната компетентност между юрисдикциите на всяка от държавите — страни по Конвенцията. Т.е. член 33, параграф 1 от Конвенцията от Монреал определя не само държавата, която е компетентна да разгледа съответния иск за отговорност, но и съответния съд на тази държава, пред който искът трябва да бъде отнесен.
Местоназначението на полета на ищеца е летище София, поради което местен и родово компетентен /съобразно цената на иска/ е Софийския районен съд.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК, тъй като нормата на чл.33 от Конвенцията от Монреал е специална по отношение на разпоредбата, уреждаща искове на 2 потребители. По същия аргумент не е приложима и компетентността по чл.624 ал.1 от ГПК, в която е уредена само общата компетентност по чл.4 от Регламент №1215/12. Регламента е пряко приложим, без да е необходимо изрично транспониране на текстовете му, и изрично на специалната компетентност по чл.7.
Съобразявайки изложеното, Софийски градски съд намира, че не е компетентен да разгледа предявения формуляр А по Регламент №861/2007. Делото следва да се изпрати на компетентния Софийски районен съд.
Воден от горното и на основание чл.118 ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3078/2023г. по описа на СГС, І ГО -26 с-в.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1 седмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис да се връчи на ищеца на посочения в молба вх.№ 25155/16.03.2023г. адрес.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3