Решение № 127 от 18.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Благоевград, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500019 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“****“ № 3, ет.2, представлявано от Р.Б.Я. – управител, със съдебен адрес за призоваване гр.Благоевград, ул.“****“ № 32/партер/ чрез адв. Ц.Р. срещу Решение № 905662/19.10.2021г., постановено по гражданско дело № 23/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлен предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.410 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за установяване на вземане предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 6902 от 15.09.2020г. издадена по ч.гр.д.№ 1813/2020г. на РС Благоевград.

Посочва се в жалбата, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно, немотивирано, и незаконосъобразно. Излага се, че същото не почива на събраните в хода на делото доказателства. Заявява се, че с доклада по делото, съдът е приел за ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен договор за продажба на стоки, като ищецът е предал, респективно ответникът е приел паричната сума от 6699,00 лева, цена по договора, както и че И.М. е служител на ищцовото дружество. БРС е приел, че спорът се свежда до това дали са били налице предпоставките за разваляне на договора от страна на ищеца поради неизпълнение на задължението на ответника да предаде стоката. Поддържа се, че ищецът с ангажираните от него доказателства е доказал качеството си на кредитор, както и че има ликвидно и изискуемо вземане спрямо длъжника. Сочи се, че ответника не е ангажирал абсолютно никакви доказателства в подкрепа на възраженията си за недължимост поради изпълнение. Излага се, че в хода на производството са изготвени и приети две експертизи съдебно - счетоводна и съдебно – почеркова експертиза, като от неоспорените изводи на счетоводната експертиза е установено, че процесната фактура № 321/22.04.2019г. е осчетоводена и в двете дружества, като ищецът е извършил осчетоводяване, като стоки в процес на доставка, недоставени към деня на справката от вещото лице – м. септември 2021г., недовършена доставка по счетоводна сметка 301, а не по 1 дебита на сметки 302 и 304, където следва да се записани, ако са доставени стоките. Излага се, че в същото време вещото лице е установило, че счетоводното записване на тази сделка в ответното счетоводство съответства на завършена продажба. Посочва се, че на основание заключението на счетоводната експертиза първоинстанционният съд е основал отхвърлителното решение, като е приел, че след като ищеца е включил в дневника за покупки фактурата, както и с оглед факта на ползването на данъчен кредит по тази сделка, то ищеца недвусмислено е признал, че е получил стоките, предмет на фактурата. Навежда се, че този извод на съда е неправилен и не кореспондира със събраните по делото доказателства. В тази връзка се излагат доводи, че фактът на включване на фактурата в дневника за покупко – продажба не доказва реалност на доставката, тъй като съгласно чл.71, ал.1 от ЗДДС на включване в дневниците подлежи документа без оглед на получаване на стоката. Поддържа се, че терминът доставка по ЗДДС не е равнозначен на предаване на стоката по смисъла на чл.327 от ТЗ. В жалбата е посочено, че ако стоката е била доставена, то счетоводството на ищеца нямало да осчетоводи фактурата като недовършена доставка.

Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в решението си факта, че няколко дни след плащането на фактурата ищеца е отправил покана за връщане на сумата от 6699,00 лв. до ответното дружество като е посочил като причина издадена и платена фактура, но недоставена стока, като ответника е получил поканата и не е възразил по никакъв начин, което според въззивника недвусмислено сочи, че е признал, че не е доставял стоката.

Посочва се, че едностранно подписаната фактура е отразена и от двете страни в счетоводствата им, като ползването на данъчен кредит представлява признание на задълженията на страните и доказва съществуването на договорно правоотношение, като отразеното движение на парични средства не доказва реалното предаване на стоките. В тази връзка се твърди, че от ответника не са ангажирани доказателства обосноваващи по безспорен начин предаването на закупените стоки. Представената стокова разписка, на която първоинстанционният съд основава изводите си в обжалваното решение се твърди, че е оспорена от ищеца, във връзка с подписа на лицето получило стоката, като по делото е изготвена съдебно – графологична експертиза, от заключението на която се установява, че оригинал на стоковата разписка не е представен от ответника, тъй като същия не разполага с такъв, а единствено с индигирано копие. Поддържа се становище в жалбата, че оригинала на стоковата разписка /от кочан/ е в първо копие, а индигираното копие следва да е предадено на получателя на стоката, като само този факт е достатъчен за да се приеме, че представената стокова разписка се явява съставена единствено за целите на настоящото производство и не е годно средство за изследване. Посочва се, че вещото лице е категорично, че подписа е отражение на подписа на лицето И.М., като същия пояснява, че това може да стане и чрез пренасяне на подписа на едно лице от друг документ, върху индиго. За факта, че стоковата разписка не е подписана от лицето М. е посочено, че са събрани и гласни доказателства от самата нея, която категорично заявява, че не е получавала процесната стока от ответника, като не са върнати и парите. В жалбата е посочено, че сумата от 6699,00 лв., е неоснователно преведена на ответника и не е върната на ищеца, въпреки недоставената стока и изпратената му нарочна покана за разваляне на договора, като ответника не е доказал твърдението си, че е изправна страна, като е доставил стоката на ищеца.

Предвид изложеното в жалбата, е направено искане решението на първата инстанция да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъде уважени. Претендира се присъждане на разноски в настоящото производство и в производството пред РС Благоевград.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „Галенков – Стоун“ ЕООД.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства.

Благоевградският окръжен съд, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

Производството пред РС Благоевград е било инициирано по искова молба подадена от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, против „****“ ЕООД, с ЕИК ****, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца парични суми, предмет на издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6902/15.09.2020г., постановена по ч.гр.д. № 1813/2020г. по описа на Районен съд – 2 гр. Благоевград.

В обстоятелствената част на искова молба ищецът е изложил твърдения, че във връзка с извършваната търговска дейност поръчал на ответното дружество материал /стоки, представляващи 145 кв.м. G654 термо 60/30/1,5 см., за което обстоятелство ответното дружество издало проформа фактура № 0000000321 от 22.04.2019г., в която е посочена единична цена за кв.м. 38,50 лева или обща стойност на поръчения материал в размер на 6699,00 лева с включен ДДС, като сумата била заплатена от ищеца по банков път. Твърди се, че страните сключили договор за търговска продажба с предварително плащане на цената, като след извършеното плащане ответника издал фактура оригинал № 1010012072/24.04.2019г., която е осчетоводена и в двете дружества. Твърди се, че въпреки плащането на цената, доставка на поръчаната стока не е извършена от ответното дружество, поради което сумата е неоснователно преведена.

Излага се, че с нарочна покана ищеца поканил ответното дружество да изпълни задължението си или да върне стойността на недоставената стока, но то не изпълнило нито едно от алтернативните предложения.

Затова ищцовото дружество предявило първоначално заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в негова полза за посочената сума и мораторна лихва за забава срещу „****“ ЕООД, срещу която обаче последното подало възражение по реда на чл.414 ГПК.

В отговора си по реда на чл.131 ГПК ответното дружество е оспорило предявения иск.

Не е оспорило твърдения от ищеца факт, че двете дружества са имали търговски отношения, като ищецът е направил поръчка за стоки и била издадена проформа фактура, като след извършеното плащане на сумата и доставката била издадена и оригинална фактура.

Поддържано е твърдение, че стоката предмет на договора за продажба е доставена на ищеца, като на 23.04.2019г. поръчаната от ищеца стока била предадена, като била издадена стокова разписка, която била разписана от една страна от предалия стоката, а от друга от приелия служител. Към отговора са приложени писмени доказателства в подкрепа на твърденията.

Решаващият въззивен състав в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, във връзка с твърденията и доводите на страните по спора, приема следното:

Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Същият е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

По последния страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за който е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуването на заявеното от него по реда на чл.410 ГПК вземане, за което му е била издадена и съответната заповед за изпълнение, предвид подаденото срещу последната възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК за недължимост на паричното вземане, предмет на заповедта.

Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустим.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение въззивната инстанция намира за неоснователни, съобразявайки от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по факта, че към м.април 2019 г. са били обвързани валидно от договорно правоотношение, основано на договор за търговска покупко-продажба на стоки.

Не спорят, че договорът не е бил обективиран в писмена форма, но основните му параметри и права и задължения на страните са следните – въззиваемия, в качеството си на продавач е следвало да продаде и достави на въззивника, като купувач описаните в издадените проформа фактура и оригинална фактура стоки срещу заплащането от страна на купувача на сумата от 6699 лв., с включен ДДС.

3

Не се спори още и се установява безсъмнено от приобщените писмени доказателства /фактура № 1010012072/24.04.2019 г./, че продавачът е издал съответните документи за стоката, а купувачът е заплатил в срок по банков път цената за същата.

Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която страните не са оспорили и решаващият състав кредитира изцяло е докладвала, че издадената фактура е надлежно осчетоводена и в двете дружества. При ищеца фактурата е осчетоводена като процес на недовършена доставка по дебита на сметка 301 доставки, а не по дебита на сметка 302 материали или сметка 304 стоки, които биха се използвали при постъпване на материалите. И в двете счетоводства е осчетоводено пълно плащане на фактурната стойност в размер на 6699,00 лева на 25.04.2019г. Издадената фактура е включена в дневник продажби на ответника за данъчен период – месец април 2019г., и в дневник покупки на „****“ ЕООД също за данъчен период – месец април 2019г., като ищецът е ползвал данъчен кредит по фактурата през месец април 2019г. в размер на 1116,50 лв. Вещото лице е отразило в заключението, че ищецът е осчетоводил материали /стоки/, които са в процес на доставка – недовършена доставка, докато ответникът е осчетоводил завършена продажба.