Решение № 5006 от 29.04.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 525/2026
- Вид
- Решение № 5006
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Анелия Харитева
Други актове по делото
- Разпореждане № 2342 от 26.02.2026 · Анелия Харитева
- Разпореждане № 2955 от 13.03.2026 · Анелия Харитева
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 483, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5006
Пловдив, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180700525 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н. А. Г. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3389-000009 от 09.02.2026 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с която на Н. А. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 11, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, подб. „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е необоснована и издадена при непълното на доказателствата, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да се отхвърли, като при евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 09.02.2026 г., и срещу заповед, която съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 09.02.2026 г., в 0:25 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег.№ [рег. номер], чужда собственост, в [населено място] и при извършената от органите на МВР проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 г. (справка – л.20) поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4796362 от 09.02.2026 г. (л.4 и л.9). Въз основа на установените факти е издадена оспорената заповед № 26-3389-000009 от 09.02.2026 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство е представена застрахователна полица (л.39), от която е видно, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 09.02.2026 г., 11:05 ч., до 08.02.2027 г., 23:59 ч., т.е., договорът е сключен след извършване на процесното административно нарушение. Следователно с този нов писмен документ не се опровергава верността на констатацията на административния орган, че в момента на проверката за процесния автомобил не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и той е бил със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 г.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
А съгласно чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В случая принудителната административна мярка е наложена заради допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, доколкото липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл в случая нарушението, заради което е издадена оспорената заповед, се явява доказано по безспорен начин, като е без правно значение незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила, както и фактът, дали е бил уведомен от Гаранционния фонд за изтеклата застраховка и служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Знанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП, въз основа на който се прилага принудителната административна мярка, поради което и липсата на такова знание не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед.
Нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП се явява безспорно доказано, защото извършеното административно нарушение е удостоверено чрез акт за установяване на административно нарушение, който е официален писмен документ и като такъв се ползва с материална доказателства сила в настоящото производство. В тежест на жалбоподателя е да обори тази материална доказателствена сила на АУАН, но такова насрещно доказване в настоящия процес не беше проведено. Следователно в случая по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
При издаване на оспорената заповед не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законът за движението по пътищата не предвижда особени специални правила във връзка с издаването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, още повече, че в случая законът цели незабавност, за да се предотврати извършването на други нарушения и с оглед охраняваните обществени отношения, целящи запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, включително на нарушителите. В този смисъл заповедта е съобщена на жалбоподателя и му е осигурено правото да сезира съд за защита на засегнатите си права, т.е., не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или които, ако не са били допуснати, биха довели до друг правен резултат.
В оспорената заповед в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са описани всички фактически и правни основания за нейното издаване, така че адресатът да може да организира и реализира защита си срещу нея. Отделно от това, мотиви за издаване на оспорената заповед могат да бъдат извлечени и от акта за установяване на административно нарушение, който е част от преписката по издаване на оспорената заповед и също е съобщен на жалбоподателката.
Преди издаване на оспорената заповед са изяснени и установени всички факти и обстоятелства от значение за правния спор. Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин – извършването на нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Това се потвърждава и от процесуалното поведение на жалбоподателя, доколкото в настоящото производство не бяха ангажирани никакви доказателства, установяващи различни факти от тези, установени в производството по издаване на оспорената заповед, и налагащи други правни изводи. Плащането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ представлява изпълнение на законовото задължение по чл. 483, ал. 1 КЗ, а не е факт, който определя решаването на въпроса за отговорността на жалбоподателя като нарушител по ЗДвП, поради което е правоирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Само при издадено и влязло в сила наказателно постановление може да се твърди, че въпросът за отговорността на жалбоподателя за конкретното установено административно нарушение е решен и принудителната административна мярка следва да бъде отменена на това основание.
Принудителната административна мярка не е санкция и не цели наказването на нарушителя за извършеното административно нарушение, а цели единствено и само предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, извършени от самия нарушител. В този смисъл принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, не го санкционира, цели да защити обществения интерес, който изисква налагането на принудителната административна мярка, за да се предотврати извършването на нови нарушения от същия вид от страна на жалбоподателя. В този смисъл е спазена целта на закона и не е налице нарушение на принципа за съразмерност. Законодателят е преценил прилагането на процесната принудителна административна мярка като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Временната невъзможност на жалбоподателя да упражнява правото да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на самата принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатирано нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 11, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3389-000009 от 09.02.2026 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: