Решение № 1105 от 09.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Варна, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110204933 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на "М.Т." ЕООД, ЕИК *** представлявано от М.Ю.А., против Наказателно постановление № 23 - 0000615/14.06.2021 год. на Директора на РД "Автомобилна администрация" - Варна, с което на " М.Т." ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция " в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на основание чл. 96 "г", ал. 1, пр. 2 от ЗАвП.

С жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила тъй като не било посочено какъв вид е превоза- обществен или за собствена сметка, че е налице несъответствие между приложените законови разпоредби, доколкото 1 едната предвижда задължение за действие, а другата санкция за различни изпълнителни деяния и др. Навеждат се доводи за това, че българското законодателство не е синхронизирано с европейското, поради което и след като водачът е притежавал валидно СУМПС, то следователно той е отговарял на изискванията за физическа и психическа годност. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. И. Г., ШАК отново пледира за отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на конкретизация на вида на превоза и неяснота относно датата на извършване на нарушението. Той акцентира върху публикувано становище на Европейската комисия за това, че държавата е въвела изискване за допълнителен документ, удостоверяващ минимални медицински и психологически стандарти, което се явява дискриминационно и непропорционално. В заключение прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. В съпроводителното писмо са изложени съображения за това, че жалбата е неоснователна, иска се постановлението да бъде потвърдено, както и присъждане на разноски за процесуално представителство. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество притежавало лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 12427/01.10.2014 год. валиден до 30.09.2024 2 год. През месец февруари 2021 год. св. Б.Г. - гл. инспектор в РД "АА" Варна, извършил проверка на транспортната документация на въззивното дружество при която констатирал, че на 18.09.2020 год. въззивното дружество като превозвач, при извършване на международен превоз на товари попадащ в обхвата на Регламент 561/2006, е допуснало водача – Т.С.Т., ЕГН ********** да управлява превозно средство категория N3 – влекач "Ивеко АС 440" с рег. № В 00-88 КТ, с монтиран дигитален тахограф, като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП – не притежавал валидно удостоверение за психологическа през периода 04.07.2018 год. до настоящия момент.

За констатираното нарушение на 18.02.2021 год. св. Б.Г. съставил срещу въззивното дружество АУАН, серия А-2020, бл. № 284769 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от управителя на дружеството лице.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 14.06.2021 год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 96 г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал актосъставителя Б.Г., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД08-30/24.01.2020 год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител, разпечата от дигиталната карта на водача Т.Т.., международна товарителница (CMR), справка от програма лицензи, покана адресирана до въззивното 3 дружество за представяне на документи, протокол от контролна проверка и др.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение.

Вмененото на въззивника адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен. Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от въззивното дружество нарушение като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен международен превоз на товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност.

Както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно данни, в това число и на кои изисквания съгласно нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗДвП не отговаря водачът (за психологическа годност), както и къде са разписани тези изисквания - чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП , които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на въззивника, а именно затова, че на 18.09.2020 4 год. е допуснат превоз на товари без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и диспозиция (правило за поведение) и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става и по-конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че защитата се осъществява срещу фактите, а не спрямо правната им квалификация. Нарушение би било налице в случай на несъответствие между фактическо и юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но настоящия случай не е такъв. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира. В тази връзка съдът намира за напълно неоснователно възражението в тази насока направено в жалбата.

Действително в обс. части не е изрично посочено дали превоза е обществен (срещу заплащане) или такъв за собствена сметка, но отразените в обст. части факти не оставят никакво съмнение, че се касае за международен обществен превоз на товари като в тази връзка изрично е посочено, че превода на товари е международен като е цитирана международна товарителница (CMR), която се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане. При положение, че въззивника осъществява именно международен превоз на товари и разполага с нарочен лиценз за извършване на такъв, че именно той е представил документите на проверяващите в това число и въпросната товарителница, за съда няма никакво съмнение, че той е абсолютно наясно какъв превоз е извършвал водача посочен в НП, за какъв превоз иде реч.

Актът е бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на въззивното дружеството лице и е бил предявен и връчен на същия.

Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл. 96 г, 5 ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да допусне водач който не отговаря на някое от изискванията определени в ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм. наказателно отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.

В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва обществен международен превоз на товари като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност уредени в чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП. Съгласно посочената норма Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния случай обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност – пр. 3 на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП .

Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата , министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на 6 пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.

В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.