Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 14.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 906/2024
Вид
Решение № 22
Подписан
14.01.2025
В сила
14.01.2025
Състав
Георги Драгостинов, Ангелина Богданова, ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 174 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500906 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗК „Л..” АД с ЕИК .. чрез юрк. И. К. срещу Решение № 1119/01.08.2024 г., постановено по гр. дело № 2407/2023 г. по описа на ВТРС, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу М.

Б. К., ЕГН **********, с които се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания срещу ответника за сумата от 1 406.46 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил „М..”, рег. № .., за щети по лек автомобил „Ф..”, рег. № .. вследствие настъпило на 26.11.2018 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 433.84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.04.2020 г. до 12.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1438/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.

С въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че събраните по делото 1 доказателства обуславят извода, че поведението на ответника разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като счита, че е налице противоправно поведение, поради което е настъпило ПТП. Твърди, че е налице причинна връзка между противоправното му поведение и настъпилия неблагоприятен резултат. Навежда доводи, че от протокола за ПТП № 1721606/26.11.2018 г. се установява, че ответникът е с алкохол в кръвта над 1,2 промила, като е отказал да бъде изпробван за алкохол и упойващи вещества.

Намира за неоснователен довода на съда, че този отказ не може да бъде приравнен на употребата им. Счита за доказан чрез приетата автотехническа експертиза механизма на ПТП, причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и щетите. Сочи още, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което е достигнал до погрешни изводи. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Въз основа на подробно изложени съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира сторените по делото разноски.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК при извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд приема, че той е валиден - постановен от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното 2 правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая въззивната инстанция споделя изцяло установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Той, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, е определил правната квалификация на предявения иск като такава по чл. 500 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните, е Кодексът за застраховането (КЗ) и в частност нормата на чл. 500 вр. с чл.

433, ал. 1 т. 3 от него. Според посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от първия обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В случая страните не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност, материализиран в застрахователна полица "Гражданска отговорност" № BG/22/118003188838, валидна до 08.11.2019 г.

Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск твърдяното ПТП.

Установено по делото е и изплащането на застрахователно обезщетение, който факт се подкрeпя от приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза.

На първо място, спорът, поддържан пред въззивната инстанция, е това дали виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Досежно този елемент от спора ищецът се е позовал на отразеното в протокола за ПТП № 1721606/25.11.2018 г. в частта му за констатираната употреба на алкохол. Той е подписан и съставен от присъстващия на място 3 младши автоконтрольор, който е отразил, че ответникът при извършване на маневра движение назад не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и с предна дясна част блъска в задна лява част участник две, с което реализира ПТП с материални щети, като в графа „Алкохол” е отбелязал единствено, че концентрацията на алкохол в кръвта е по-голяма от 1,2 промила. Въз основа на този протокол е издаден АУАН № 1922/25.11.2018 г., съответно и НП № 18-1275-001977/06.12.2018 г., в които като причина за настъпилото ПТП се сочи, че водачът при движение на заден ход, без да се е убедил че няма да създаде опасност за другите участници в движението ПТП и виновно е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП.

Няма данни за постъпило възражение по акта, респ. жалба против издаденото наказателно постановление.

Така данни, че при реализирането на ПТП ответникът е употребил алкохол, и то с концентрация над 1,2 промила, респ., че е издаден и талон за кръвна проба, се съдържат единствено в протокола, но административно наказателната му отговорност по реда на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП не е била ангажирана.

При тези установени обстоятелства, действително е споделимо схващането, че протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Безспорно е, че се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа. Съгласно цитираната норма официалният документ, когато е издаден по установената форма и ред от компетентното според закона за това лице удостоверява извършените от и пред съставителя действия.

Официалният удостоверителен документ има доказателствено значение за съда само когато удостоверението е в кръга на компетентността на автора на документа. В настоящия случая, установяване наличието на алкохол не е от компетентността на автоконтрольора, съставил протокола за ПТП и отбелязал в него употребата на алкохол. Законът го овластява да установи единствено настъпването на ПТП. Съставителят няма правото да се произнася по въпрос, изискващ наличието на допълнителна компетентност, макар и да е необходимо в редица документи да се отбелязват подобни факти. По тази причина, в тази част документът е частен и няма никаква доказателствена стойност. Автоконтрольорът, съставил протокола за ПТП, не е оторизиран да 4 установява и да прави извод относно употребата или неупотребата на алкохол от водача на МПС.

Приемлива в този смисъл е тезата, че управляването на МПС след употреба на алкохол, независимо от това каква е концентрацията на алкохол в кръвта на водача, винаги представлява забранено от закона поведение.

Законодателят обаче изрично е уредил хипотези, при които установеното количество на концентрация на алкохол в кръвта на водача е от значение.

Такава е нормата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, в която разпоредба е предвидено, че при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, деянието на това лице представлява административно нарушение. Такава е и нормата на чл. 343б, ал. 1 НК, съгласно която, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 1,2 на хиляда, неговото деяние е престъпление. Тези именно норми имат за цел да определят кога неправомерното поведение на водача, което ще е налице винаги, когато той управлява МПС след употреба на алкохол, ще се характеризира с такава обществена опасност, че да представлява административно нарушение, и кога тя ще е още по-голяма, че то вече е престъпление.

От гледна точка на уредбата в чл. 500 КЗ обаче, за да бъде ангажираната регресната отговорност на водача, причинил ПТП, е необходимо да е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За такава граница, обуславяща отговорността по реда на КЗ, следва да се приеме посочената в ЗДвП – над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство. Или законът изрично посочва, че застрахователят може да ангажира отговорността на виновния водач само при установени нарушения по ЗДвП, а поради това извършването им и съпричастността на ответника (вината) следва да са надлежно установени, т.е. по административнонаказателен ред. Тук обаче, доказателства в сочения аспект не са ангажирани. Очевидно (според данните в приобщената административнонаказателна преписка) липсват данни за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 174 ЗДвП.

Изложеното обосновава извод, че липсват доказателства относно наличието на алкохол в кръвта на М. Б. К. по време на управляваното от него 5

МПС на 26.11.2018 г. Поради това не може да се приеме и че съставът на чл. 500 КЗ е изпълнен. Следователно и предявената претенция е изцяло неоснователна, вкл. и в частта за акцесорните вземания.

До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно - потвърдено на основание чл.

271, ал. 1 ГПК.

Относно разноските: Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка за присъждане на деловодни разноски в полза на въззиваемата страна. Такива обаче не са сторени и не се претендират. Поради това не се следва произнасяне в посочения смисъл.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1119/01.08.2024 г., постановено по гр. дело № 2407/2023 г. по описа на ВТРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6