Определение № 16320 от 01.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16320 гр. София, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505317 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 111458/28.03.2025 г. от Б. Л. П. срещу Определение № 10227/04.03.2025 г. по гр. д. № 56904/2022 г. по описа на СРС, 38 състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството поради недопустимост на предявен иск по чл. 71 от ЗДДискр. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, като излага съображения за неговата незаконосъобразност.

Постъпила е и частна жалба с вх. № 157725/07.05.2025 г. срещу Определение № 18075/19.04.2025 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя П. за изменение на обжалваното определение от 04.03.2025 г. в частта за разноските, чиято отмяна се търси.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производството пред Софийски районен съд било образувано по подадена от Б. Л. П. срещу Национална гвардейска част исковата молба с твърдения, че ответникът е извършил пряка дискриминация и тормоз спрямо ищеца, като със заповед № ЛС-40/17.05.2022 г. единствено неговият договор за военна служба бил прекратен и същият бил зачислен в запаса. Твърди, че след като през 2008 г. видял 1 висшестоящият офицер да краде гориво и докладвал за това по установения ред пред началника, реакция от ръководството не последвала, но с това започнали проблемите на ищеца – искали да го смачкат психически и да го уволнят, като бил подложен на системен тормоз и не му се разрешавало да участва в мероприятия, като със заповед от 11.03.2016 г. на командира на НГЧ бил уволнен и освободен от длъжност като негоден, като с решение на АССГ заповедта била отменена като незаконосъобразна. Между страните били налице дела по реда на ЗОДОВ. С цялостните си действия ответникът осъществявал продължаваща и трайна пряка дискриминация и тормоз по смисъла на закона, като пряко бил нарушен и чл. 21 от ЗЗДискр, от чието поведение на ответника претърпял неимуществени вреди. Моли съда да установи наличието на дискриминация и тормоз при упражняване на трудовите права на ищеца, да осъди ответника незабавно да преустанови нарушението и да възстанови предишното положение, предлагайки нов срочен договор на ищеца, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане. Претендирал разноски.

С Определение № 19759/03.06.2023 г. съдът оставил исковата молба без движение, като указал на ищеца в едноседмичен срок от уведомлението да конкретизира по кой от посочените в чл. 4 от ЗЗДискр. е бил дискриминиран от ответника и го предупредил, че при неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.

С уточнителна молба от 13.06.2023 г. ищецът твърди, че спрямо него била осъществена пряка дискриминация по чл. 4, ал .2 от ЗЗДискр. чрез понеблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, каквото в настоящия случай било обстоятелството, че единствено договорът на ищеца не бил продължен в сравнение с всички останали негови колеги. Счита, че приложение по аналогия намирала разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр. Налице било и преследване по смисъла на чл. 5 във връзка с пар. 1, т. 3, б.

„а“ от закона, като навежда твърдения, че между страните били налице висящи дела. Била осъществена дискриминация спрямо него по признаците „убеждения“ и „здравословно състояние“, като било възможно тя да се основава и на „религия и вяра“, поради това че ищецът бил убеден християнин. Сочи, че следва да се приложи чл. 9 от ЗЗДискр. – „в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен“.

2

След постъпване на отговора на исковата молба съдът е постановил Определение от 05.10.2023 г., с което на ищеца е указано да конкретизира своите убеждения, които по негово мнение са основа на заявената дискриминация. В съдебно заседание ищецът е уточнил, че убежденията му са на вярващ християнин и човек, който вярва в морала и достойнството на българската армия, като войник от редовете на българската армия считал, че всеки нереден случай, който той установи, следва да бъде докладван по установения ред, дори с риск да му навлече гонене и преследване от висшестоящ по смисъла на ЗЗДискр.

С обжалваното определение районният съд приел, че предявените искове са недопустими, доколкото по същество предмет на производството била законосъобразността на заповед № ЛС-40/17.05.2022 г. на командира на НГЧ, за която липсвали данни да е била предмет на съдебен контрол по АПК. Посочил, че искането на ищеца за възстановяване на положението преди уволнението заобикаляло специалния процесуален ред за съдебна проверка, включително и по отношение на евентуална дискриминация, като предмет на съединения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следвало да се предяви и разгледа по реда на ЗОДВПГ само след успешно обжалване на индивидуалния административен акт /заповедта/. В този смисъл отменил хода по същество и прекратил производството, като осъдил ищеца да заплати на ответника съдебните разноски в размер на 2 000 лева.

При тази фактическа установеност, съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба с вх. № 111458/28.03.2025 г. е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 130 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 71 от Закона за защита от дискриминация всяко лице, което не се е възползвало от защитата в административно производство пред Комисия за защита от дискриминация, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и обезщетение за вреди.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че производството е 3 недопустимо, доколкото с него се заобикаля редът за защита чрез обжалване на заповедта за прекратяване на договора за военна служба съгласно чл. 171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) по реда на АПК. Между страните е безспорно, че правоотношението между тях е прекратено с изтичане на срока на договора за военна служба с посочената заповед, като липсват данни по отношение на същата да е осъществен съдебен контрол по реда на АПК. Чрез производството по ЗЗДискр не може да бъде възстановено положението преди твърдяната дискриминация с предлагане на нов срочен договор на ищеца. Успешно реализиране на търсените от ищеца последици е възможно единствено при провеждане на производство по отмяна на заповедта по реда на АПК.

Въз основа на горното въззивният съд приема, че частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено като правилно.

По отношение на частна жалба с вх. № 157725/07.05.2025 г. същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 248 от ГПК валиден и допустим акт.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:

Когато в едно и също производство страната е представлявана едновременно от пълномощник по възмезден договор за правна защита и съдействие и от юрисконсулт, и в нейна полза възникне право да претендира присъждане на разноски по чл. 78 от ГПК, страната като упълномощител следва да упражни правото си на избор, тъй като на основание чл.78, ал.1 от ГПК насрещната страна дължи разноски само за един адвокат. Претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следователно изборът на страната кое адвокатско възнаграждение иска да бъде присъдено следва да се направи в този срок.

В настоящия случай ответникът е представляван от юрисконсулт, изготвил и подписал отговор на исковата молба и уточнителни молби, няколко становища, както и е участвал в първите две съдебни заседания. В отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на делото е постъпило пълномощно от ответника към адвокат Е.Ф., последната изготвила три становища по делото и участвала в три съдебни заседание, в 4 последното от които е направено искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 4 200 лева с ДДС, за които е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По делото не е представен договор за правна помощ, а единствено фактура № 1295/06.06.2024 г., неподписана нито от ответника, нито от адвокат Ф., и в която като услуги са посочени адвокатки хонорари за един адвокат за процесуално представителство по гр. д. № 56904/2022 г. на СРС за искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ЗЗДискр и съответно т. 3.

Доколкото по делото е налице едновременно искане за присъждане на адвокатско и юрисконсултско възнаграждение и поради липсата на доказателства за реално плащане на претендирания адвокатски хонорар, то съдът счита, че следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК като 150 лева.

В този смисъл въззивният съд счита, че частната жалба по чл. 248 от ГПК следва да бъде уважена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10227/04.03.2025 г. по гр. д. № 56904/2022 г. по описа на СРС, 38 състав.

ОТМЕНЯ Определение № 18075/19.04.2025 г. по гр. д. № 56904/2022 г. по описа на СРС, 38 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Определение № 10227/04.03.2025 г. в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 10227/04.03.2025 г. по гр. д. № 56904/2022 г. по описа на СРС, 38 състав, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА ищеца Б. П. да плати на „Национална гвардейска част“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаване на определението.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6