Решение № 148 от 15.05.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр.Велинград, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210101334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Предявени са от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив, бул.

„Дунав" N 9, ет. 8. ап. 21 срещу Община Велинград, с ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К. Т. К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, с които се иска да се признае за установено, спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 2 652,40 лв., /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и 40 стотинки/, представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – гр. Пловдив, с вх. № 401/21.05.2024 г., правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община Велинград в производството по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, определено съобразно Протокол № 15/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет – гр. Пловдив, ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 608 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 год. по ЧГД № 1103/2024г. по описа на Районен съд - Велинград.

С исковата молба ищецът Б. излага, че е издадена Заповед № 608 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 год. по ч.г.д № 1103/2024г., по описа на Районен съд - Велинград, срещу която е подадено възражение по чл. 415 ГПК и в срок се предявява настоящия иск. Излага, че по в.ч.гр.д. № 732/2019 г., по описа на Окръжен съд – Пазарджик ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92-00/2831/13.09.2019 год., на К.

Т. К., в качеството му на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград, като възложител и Адвокат Г. Б., като 1 изпълнител по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА. С Протокол № 15/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение в размер на 2 652,40 лв., с ДДС, за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по в.ч.гр.д. № 732/2019 г.. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника, депозира отговор, че предявеният иск е допустими, но неоснователен. Признава, че е налице Пълномощно с изх. № 9200/2831/13.09.2019 год., по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил ищеца в производството по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Поддържа, че действията на ищеца не са били в интерес на Община Велинград. Излага, че при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е регистриран по ЗДДС субект, то така определеното минимално дължимо възнаграждение следва да бъде увеличено с дължимия ДДС. Сочи, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.

Релевира възражение за погасяване на иска по давност. С оглед на изложеното се моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 422 ГПК

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже качеството си на пълномощник адвокат, осъществената правна помощ на ответника, изискуемост на вземането и размера на възнаграждението.В тежест на ответника е да докаже, че погасил процесното задължение.

С определение № 192/18.03.2025 г., съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказаване, че е налице Пълномощно с № № 9200/2831/13.08.2019 год., по силата на което Кмета на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да представлява и защитава Община Велинград в производството по ч.гр.д. № 781/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, че е постановено Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр.

Пловдив, с което на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е определено адвокатско възнаграждение в размер на 2 652,40 лв. с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Изложеното се установява и от приетите по делото писмени доказателства.

По силата на учредената представителна власт пълномощникът е депозирал частна жалба с вх. № 4068/19.08.2019г., по ч. гр. д. 781/2019 г. на РС Велинград, с която 2 е поискал да бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 392/25.07.2019 г. и изпълнителен лист № 658 от 27.07.2019 г., по ч. г. д.

781/2015 г. на РС Велинград в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като издадени в полза на неправосубектна страна.

По частната жалба съдът се е произнесъл с Определение № 610/14.11.2019г. по в.ч. гр. д. 732/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдил Разпореждане от 25.07.2019 г. по ч.гр.дело № 781/2019 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на № 392/25.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ и е издаден изпълнителен лист от същата дата. Определението на Окръжен съд – Пазарджик не подлежи на касационно обжалване.

Следователно се установява, че в изпълнение на упълномощителната сделка процесуалният представител е осъществил процесуално представителство на ответника по в.ч.гр.дело № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, което се е изразило в: 1. депозиране на частна жалба срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 392/25.07.2019 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 25.07.2019 г., издадена по ч.гр.дело № 781/2019 г. на РС Велинград. Видно от представените по делото доказателства процесуални действия в изпълнение на поръчката реално са извършвани, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. В конкретния случай между страните не е спорно, че не е подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.

3 ЗА при липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В случая с Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет – гр. Пловдив, обективирано в Протокол № 15/12.06.2024 г., на адвокат Г. Б. АК Пловдив, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 7, ал. 7 от Наредбата върху материалния интерес по дело в.ч.гр.дело № 732/2019 г. от 6 631 лв., намален с 1/3 от минималния размер за една инстанция, съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата, в размер на 2 210,33 лв. с ДДС за извършване на правни действия по в.ч.гр.дело № 732/2019 г.., при съобразяване обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС.

При това положение съдът намира, че искът се явява доказан по своето основание, поради което следва да се разгледат възраженията, релевирани от ответника, по отношение на неговия размер. Както бе посочено по- горе следващото се адвокатско възнаграждение на ищеца е определено по силата на закон, а именно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА, при прилагане на подзаконов нормативен акт, а именно- Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно е, че то е определено по правилата на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 5 от Наредбата. Отделно от това следва да се добави, че решението на Адвокатския съвет не е обжалвано по предвидения за това ред- пред Висшия съвет съгласно чл. 88, 3 ал. 4 и ал. 5 от ЗА във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 4 от ЗА.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е направил възражение, че вземането е погасено по давност, което съдът намира за неоснователно. Адвокатското възнаграждение не е такова за труд, а за заплащане на услуга и вземането се погасява с общия 5-годишен давностен срок /Така в № 495 от 25.06.10г.по гр.дело № 1669/09г.на ВКС,ІІІ г.о. и Решение 623/01.12.2010 г., гр.дело № 1744 по описа за 2009 год. на ВКС/.

Делото, по което ищецът е представлявал Община Велинград е образувано през 2019 г., но действия по него адв. Б. е извършвал до приключването му, което се е случило с определение № 610/14.11.2019, постановено по в.ч.гр.дело № 732/2019 г. на Окръжен съд Пазарджик, влязло в законна сила като окончателно. Т. е. към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 03.09.2024 г. 5-годишният давностен срок не е изтекъл. По отношение молбата на ответната страна, съда при произнасянето си да вземе предвид Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438 от 2022г. по описа на Съда на Европейския съюз, настоящият съдебен състав намира, че в случая посоченото решение не намира приложение, т.к. размера на адвокатското възнаграждение не се определя от съда, а от адвокатския съвет. От друга страна, съдът съобразява размера на възнаграждението по чл. 9 от Наредба №1/2004 г. тогава, когато ангажира отговорността за разноски на насрещната страна при произнасянето си по реда на чл.

78 от ГПК, но не и когато се касае до вътрешни отношения между адвокат и клиент, основани при условията на доверие и свобода на договаряне, като съгласно чл.36, ал. 3 от ЗА липсващата воля по договарянето на възнаграждение на адвоката може да бъде заместена само от Адвокатския съвет. Ето защо, поради съществуването на този специален ред за определяне на възнаграждението, не е в правомощията на съда да определя размера на това възнаграждение (вж. решения по чл. 290 ГПК № 132 от 08.07.2013 г. по гр. д. № 653/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; № 208 от 22.06.2015 г. по т. д.

№ 3961/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС; № 236 от 24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г., ГК, ІV ГО на ВКС). При преценка, че адвокатът е положил труд и при неоттеглени пълномощия от адвоката, както е в разглеждания случай, съдът уважава иска с предмет вземане за адвокатско възнаграждение, определено в размер с решението по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Отделно от това по делото не се твърди или доказва Решение № 289/12.06.2024г., на адвокатски съвет на адвокатска колегия – Пловдив да е обжалвано от ответната страна. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени доказателства, възнаграждението да е заплатено.