Решение № 812 от 01.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300501387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делба – фаза по допускането.

Постъпила е въззивна жалба от А. И. А. против Решение № 535/10.02.2025, пост. по гр.д.№ 18030/2023, ПРС, с което е допуснато извършване на съдебна делба между И. Н. А., ЕГН: **********, и А. И. А., ЕГН: **********, на следните недвижими имоти, а именно: - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.***, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е от 25.10.2010 г., адрес на имота:

***, самостоятелният обект се намира на етаж четвърти в сграда с идентификатор ***.***, предназначение: жилищна сграда –многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: едно, площ: 110,32 кв.м., прилежащи части: избено помещение № *** с РЗП 9,09 кв.м., и 1,53 % ид. части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***.***.***, под обекта ***.***.***, и над обекта - ***.***.***; - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.***.***, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри, одобрени със Заповед РД–***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е от 03.02.2022 г., адрес на имота: ***, самостоятелният обект се намира на етаж първи в сграда с идентификатор ***.***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: едно, площ: 16,70 кв.м., прилежащи части: 0,23 % ид. части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***.***.***, ***.***.*** и ***.***.***, и над обекта - ***.***.***;

ПРИ КВОТИ: 1/2ид.ч. за И. Н. А., – 1/2ид.ч. за А. И. А..

Жалбоподателят А. А. обжалва решението като поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Прави оплакване, че съдът не е уважил възражението по чл.23 от СК за трансформация на лични средства при придобиване на имотите. Твърди, че сумите за продажната цена са съставлявали имущество на търговското дружество, в което е бил ***. Развива доводи, че дружеството „***“ ООД е закупило от същия строител ресторант, като е искало да развива в него търговската си дейност. Докато се е строяла сградата съдружникът му решил да преустанови съдружието и се наложило да върнат ресторанта на строителя, а вместо своя дял от продажната цена, поискал от строителя да закупи процесните недвижими имоти.

Поради това намира, че е налице трансформация на лично имущество. Прави оплаквания и за това, че не е уважено евентуалното му възражение по чл.21, ал.4 от СК за липса на съвместен принос. Сочи, че доколкото продажната цена е заплатена със средства от търговската му дейност, то съпругата няма никакъв принос при придобиване на имотите. Поддържа и че тази търговска дейност е развивана преди брака и средствата от нея са негова индивидуална собственост. Счита, че това изключва приноса на съпругата му в придобиване на имотите. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на направените възражения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. Н. А. е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа недопустимост на свидетелските показания за доказване на симулативност на сделката. На следващо място счита, че показанията на свидетелите не установяват и не доказват твърденията на жалбоподателя. В тях няма никаква конкретика относно съществени елементи от сделката – конкретна цена, срокове, прихващания и прочие. Счита, че е невъзможно да се прави някакъв извод от тези показания относно извършването на някаква конкретна сделка по замяна или покупкопродажба. Позовава се и на сключената договорна ипотека, чрез която счита, че е налице признание от страна на жалбоподател, че имотът е съсобствен между съпрузите. Поддържа и че по делото остава недоказано възражението за липсата на принос, като счита, че при наличието на законова презумпция, то жалбоподателят е страната, която е следвало да проведе оборване на тази презумпция. Поддържа и че по делото не е установено на какъв етап се е намирал строежът към момента на 2 сключване на сделката, още повече, че въвеждането му в експлоатация е станало цели две години след продажбата. Моли за отхвърляне на въззивната жалба. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Обжалвано е решение на първоинстанционния съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, придобит по време на брака между страните, за който се твърди да е налице трансформация на лични средства на жалбоподателя А., а при условията на евентуалност при липса на принос в средствата , послужили за заплащане на продажната цена.

От фактическа страна по делото се установява, И. А. и А. А. са се намирали в брак от ***г. до ***г., когато бракът им е прекратен с Р № 1798/24.04.2023г., пост. по гр. д. № 14299/2022 г., ПРС.

`

Видно от НА№ ***, т. ***, дело № ***/*** г. на СВп- ***, от ***г., „***“ ООД , представлявано от *** и *** А. А. и П.Т., е закупило от „***“ ООД 2,29 % ид. части от правото на собственост върху дворно място, находящо се в ***, УПИ *** – ***, кв.

*** по плана на ***, ведно с ½ ид. част от правото на строеж на следния обект в новостроящата се в имота сграда, а именно: ресторант на две нива с РЗП 374,10 кв.м., при отлагателно условие – че собствеността ще премине в патримониума на купувача, след изплащане на всички дължими суми от него по договора за строителство, като продажната цена е 1988лв.. От същата купувачът е заплатил на продавача 10 %.

С втори НА № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на СВп- ***, между същите дружества са прехвърлени отново 2,29 % ид. части от дворното място, ведно с ½ ид. част от правото на строеж върху горепосочения обект, срещу заплащане на продажна цена от 1988лв., която е заплатена напълно и в брой.

Видно от Споразумение от ***г. страните са декларирали сбъдване на описаното отлагателно условие.

Между дружествата е извършена нова прехвърлителна сделка – договор за продажба на недвижим имот от *** г., НА № ***, т. ***, дело № ***/***г. на СВп-***, по силата на която „***“ ООД е продава на „***“ ООД придобитото право на собстевност - 4,58 % ид.ч . от дворното място, ведно с правото на строеж върху описания ресторант в него, подробно описани, срещу заплащане на продажна цена от 3 615лв., изплатена напълно и в брой на продавача.

Дейността на „***“ ООД е прекратена с Решение от 03.07.2002г., по ф.д.№ 3

5483/1998 г., ПОС.

С НА№ ***, т.***, д. № ***/*** г., СВп-***„***“ ООД продава на А. А. 1,6 % ид. ч. от дворно място, находящо се в ***, съставляващо УПИ *** – *** от кв. *** по плана на ***, ведно с правото на строеж на следния обект в новостроящата се в имота сграда, а именно: апартамент ***, находящ се на третия етаж в секция *** с РЗП 110,32 кв.м., ведно с избено помещение № *** и 1,53 % ид. части от общите части на сградата, както и гараж № 14, находящ се на партерния етаж на сградата в секция *** с РЗП 16,70 кв.м., ведно с 0,23 % ид. части от общите части на сградата, срещу сумата от 1000 лева, от която сума купувачът е изплатил на продавача 80 %, а остатъкът ще получи в сроковете на договора за строителство.

Представено е и Разрешение за ползване № ***/*** г., изд. от ДНСК-***, с което сградата е въведена в експлоатация.

По делото са приложени и схеми на самостоятелни обекти, съгласно които апартаментът има идентификатор ***.***, а гаражът –идентификатор ***.***.***.

Представен е и договор за учредяване на ипотека върху процесния недвижим имот от *** г., /НА № ***, т. ***, д. № ***/***г. , СВп-***/, в който като ипотекарни длъжници са записани И. Н. А. и А. И. А.., в качеството им на собственици на имота.

По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Ц.К., Н.К. и Н.М., всички без родство със страните.

Свидетелката К. твърди да е работила в „***“ ООД като *** и ***. Познава А., т.к. той закупил от дружеството обект, предназначен за ресторант в строяща се сграда в ***. При подписване на предварителния договор всеки клиент, включително и А. заплащал някаква вноска и в последствие заплащал другите вноски. А. и някакъв човек, който идвал с него се отказали от ресторанта, но т.к. вече били собственици се наложило да управителят на *** ООД да им връща парите. А. поискал вместо пари да му прехвърлят друг обект – апартамент в същата сграда.

Свидетелят К. твърди, че познава страните. Знае, че А. имал различни фирми, като първоначално се занимавал с месо, а в последствие иска да прави ресторант.

Закупил от *** помещение в сграда, която била в строеж. Запазил и два апартамента в същата сграда, т.к. идеята му била да живее и работи там. След това фирмата на А. не просъществувала, т.к. съдружникът му решил да емигрира в ***. Върнали ресторанта на строителя, като съдружника му си взел парите, а Н. ги вложил при покупката на апартамента. Според свидетеля при покупката на апартамента били вложени парите от ресторанта.

Свидетелят М. твърди, че с А. А. били ***. А. заедно с П.Т. имали фирма „***“ и заедно започнали производство на местни продукти. А. и П. решили да развият дейността си като направят ресторант за пилешки деликатеси. Закупили „на зелено“ 4 помещение за ресторант от *** После не знае какво се случило. А. и П. прекратили фирмата си.

При така установеното фактически по делото се правят следните правни изводи : Видно от представения нотариален акт А. А. и И. А. са придобили чрез покупкопродажба процесните имоти по време на брака си през 2002г. Придобитото съставлява СИО, доколкото начина на придобиване е възмезден. В случая приложение намира оборимата презумпция за съвместен принос на съпрузите –чл.21, ал.3 от СК.

Навежда се възражение от една от страните – А. А., че при придобиване на процесните имоти е налице трансформация на лично имущество, придобито преди брака . Съгл. чл.23 от СК придобитото по време на брака изцяло с лично имущество остава индивидуална собственост на съпруга. За да се докаже тази трансформация на лично имущество е необходимо този съпруг, който претендира същата, при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на лично имущество или средства, както и влагането на същите при придобиване на имущество по време на брака. Така този съпруг би изключил приложението на законовата презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи. Направено е и евентуално възражение за липса на принос в придобиване на имуществото от страна на ищцата. Съгл. чл.21, ал. 2 от СК съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Следователно, за да обори законовата презумпция съпругът, който твърди липсата му следва да докаже, че другият съпруг не е участвал по никакъв начин в осигуряване на благополучието на семейството. Това участие, според разясненията, дадени в ППВС №5/1972г. може да се изразява какво във влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството, но и в създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството. Казано по друг начин приносът се изразява не само в материалните възможности и доходите на двамата съпрузи , а и във фактическите действия на всеки един по осигуряване на нуждите на семейството като цяло.